Решение № 315 от 22.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Дупница, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Деа Д. Иванова като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20261510100854 по описа за 2026 година

Ц. С. Х., ЕГН **********, е предявила срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, иск с правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, обективно съединен при условия на евентуалност с иск по чл.26, ал.1 ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит № 135367 от 04.09.2025 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; при условия на евентуалност искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че разпоредбата на чл.16, ал.6 от договор за потребителски кредит № 135367 от 04.09.2025 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 04.09.2025 г. като заемополучател сключил със „Кредит Тайм“ ЕООД като заемодател договор за потребителски кредит № 135367, съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 2200 лева за срок от 24 месеца, като общодължимата сума е в размер на 7080 лева. Съгласно чл.16, ал.1 от договора заемателят е следвало в срок от 7 дни от сключването на договора да обезпечи изпълнението на задълженията си с поръчителство, отговарящо на определени изисквания; съгласно чл.16, ал.6 при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 3888 лв., платима на вноски съобразно погасителния план по договора.

Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР на неустойката за непредоставяне на обезпечение.

В постъпилия отговор се оспорва предявения иск и се твърди, че при сключването на договора са спазени всички законови изисквания, както и действителността на клаузата за неустойка; отделно от тези твърдения, нищожност на отделна клауза не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Не се оспорва, че неустойката не е включена в ГПР, като се изразява становище, че тя не следва да се включва в размера на ГПР по договора.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за потребителски кредит № 135367 от 04.09.2025 г., получаването от заемателя на сумата по него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми; че неустойката за непредоставено обезпечение съгласно чл.16 от договора не е включена при изчисляването на ГПР по договора.

Съгласно чл.6, ал.1 от договора, предоставеният кредит е в размер на 2200 лв., със срок за погасяване 24 месеца, 24 погасителни вноски, общ размер на плащанията: 3192 лв., годишен лихвен процент: 38, 90 %, ГПР: 45, 26 %.

В чл.16, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне от длъжника на обезпечение - поръчителство, отговарящо на определени изисквания, при неизпълнение на което в 7-дневен срок от сключването на договора в чл.16, ал.6 е уговорена неустойка в размер на 3888 лв., чието заплащане е разсрочено за срока на договора, съгласно погасителния план.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит, характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на посочените в договора суми.

Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него нищожност на договора.

Основателен е доводът, че при посочването на ГПР в договора е следвало да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.

Този разход е бил предварително известен на кредитора, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл.19, ал.3, т.1 ЗПК. Оформянето му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.

Поради това неустойката по чл.16 от договора представлява разход по кредита съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите.

По делото е безспорно, че тази неустойка не е включена при изчисляването на ГПР по договора. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля посочения в договора – 45, 26 %. Ирелевантно за преценка на обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните 2 вноски неустойка.

По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.

Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР, създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите задължения, преди да сключи договора за кредит.

Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК/ има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК/.

По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед на този изход от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса в размер на 144, 80 евро.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата:

При определянето му съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 тълкуване на чл.

101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото /делото не е с правна или с фактическа сложност/ и с цената на предявения иск по смисъла на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, която е сравнително висока – 3 619, 95 евро. Защитаваният имуществен интерес е на сравнително висока стойност, което обуславя и съответен размер на адвокатското възнаграждение; при договаряне на адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът съобразяват и размера на защитавания интерес, наред с фактическата и правната сложност на случая. Предвид конкретните обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя на адвокат С. С. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Ц. С. Х. в размер на 400 евро.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между Ц. С. Х., ЕГН **********, и „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, договор за потребителски кредит № 135367 от 04.09.2025 г.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, да заплати на Ц. С. Х., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 144, 80 евро евро, а на адвокат С. С. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за осъщественото процесуално представителство на Ц. С. Х. – адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4