Решение № 18253 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18253 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110100465 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против М. П. А..

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 57, находящо се в гр. *****.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 1 086, 61 евро (2 125, 22 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.09.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 286, 47 евро (560, 29 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.08.2025 г.; сумата 12, 64 евро (24, 73 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2023 г. – м.09.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 4, 43 евро (8, 67 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.08.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.08.2025 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2470/2025 г. на РС-Кюстендил.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта 1 за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. П. А. чрез назначения особен представител адв. К., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на ответника на клиент на топлинна енергия през исковия период. Оспорва да е налице доставка на топлинна енергия за исковия период на стойност претендираната сума. Оспорва ищецът да има вземане за цена на дялово разпределение в размер на исковата сума.

Оспорва претенциите за мораторна лихва. Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 22.08.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Кюстендил с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. П. А. за: сумата 2 125, 22 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.09.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 560, 29 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.08.2025 г.; сумата 24, 73 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2023 г. – м.09.2023 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 8, 67 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 18.08.2025 г.

С разпореждане от 25.08.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя държавна такса в размер на 46, 22 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

С нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от 20.02.2019 г.

С.Г.Д. получава в дял и изключителна собственост следния недвижим имот: апартамент № 57, находящ се в гр. ******, със застроена площ от 69, 48 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници от 10.08.2026 г., С.Г.Д. е починала на 06.05.2023 г., като е оставила наследник по закон: М. П. А. – син.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г. М. П. А. продава на Н.Д.Р. следния недвижим имот, придобит по наследство: апартамент № 57, находящ се в гр. ******, със застроена площ от 2

69, 48 кв.м.

Със заявление-декларация от 10.01.2024 г. Н.Д.Р. е поискала откриване на партида за имота на нейно име.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО при условията на неосигурен достъп, за което са съставени констативни протоколи от ФДР.

Начислена е служебно топлинна енергия за БГВ при наличието на водомер, който не е отчетен поради неосигурен достъп. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура в размер на 171 м3 съгласно акт за разпределение на кубатурата.

Дяловото разпределение е извършвано от „Далсия“ ООД.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на сумата 1 039, 33 евро (2 032, 78 лв.), представляваща сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 062, 23 лв. и сумата за доплащане от изравняване в размер на 970, 53 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на сумата 24, 73 лв. Съдът констатира, че в СТЕ е налице техническа грешка при преобразуване на сумата в евро, като евровата равностойност възлиза на 12, 64 евро и съвпада с претендирания от ищеца размер.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е 3 дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая се установява, че с с нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от 20.02.2019 г. С.Г.Д. е придобила правото на собственост на процесния имот. Видно от удостоверение за наследници от 10.08.2026 г., С.Г.Д. е починала на 06.05.2023 г. (през исковия период), като е оставила наследник по закон: М. П. А. – син, придобил правото на собственост по наследяване.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г. след исковия период М. П. А. се е разпореди с имота в полза на трето за спора лице.

Следователно, за частта от периода до 06.05.2023 г. собственик на имота се явява С.Г.Д., а след смъртта й и до края на заявения исков период – М. П.

А..

Съгласно чл.60, ал.1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, с оглед на което за периода до 06.05.2023 г. ответникът отговаря за задълженията в качеството на наследник на собственика, а след тази дата и до края на исковия период – в качеството на собственик и произтичащото от него качество на клиент на топлинна енергия за битови 4 нужди.

Извършеното с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2023 г. разпореждане от страна на ответника с правото на собственост в полза на трето за спора лице е след исковия период, поради което не променя горните изводи.

Без правно значение е обстоятелството, че със заявление-декларация от 10.01.2024 г. след исковия период е поискано откриване на партида за имота от закупилото го трето за спора лице.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Разпечатката съдържа 48 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c814729-38d1-47c9-8de2-749b463e624a