Решение № 190 от 27.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 190

**** 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20241720103387 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу М. П. Е..

Ищецът твърди, че на ********** прибирайки се към дома си в ****, вървейки по тротоар, бил нападнат от кучето на ответника. То го повалило и хапало по крака.

Същото било със внушителни размери. Виковете на съпровождащата го В. Н. уплашили кучето и то преустановило нападението, а скоро привлякло и вниманието на майката на ответника (която ищецът визуално разпознал), която прибрала ръмжащото куче. Твърди, че дворната врата била широко отворена, кучето било без повод и не било провокирано.

Ищецът установил, че от лявата му подбедрица виси парче, почти откъсната плът и кръвта му изтичала. Той и В. Н. изпаднали в паника, като тя се върнала до къщата, в която доскоро гостували и потърсила помощ. Техният домакин го съпроводил до МБАЛ „Рахила Ангелова“. Раната била почистена и зашита от хирург.

След тази медицинска интервенция ищецът усетил подуване и болка и в ръката си, която по мнение на лекуващия лекар се дължало на падането, но не била назначена снимка.

Ищецът и В. Н. били откарани в дома им в ****, но поради болката и уплахата не успели да заспят. Усилвала се и болката в ръката. На следващия ден отново посетили болницата, като след преглед се наложило да бъда поставена гипсова отливка на ръката му.

Твърди, че в резултат на нападението от кучето на ответника получил три кървящи разкъсно – контузни рани на лявата подбедрица и Фисура (пукване) на лявата лъчева кост, което затруднило движението на горния ляв крайник за период от около 30 дни.

По подаден сигнал било образувано и досъдебно производство, но то било прекратено. В него се установило, че собственик на кучето е ответникът, както и че то се казва Б..

1

Твърди, че в резултата на агресията, проявена от кучето изпитал (и продължава) множество болки и страдания, продължили повече от 30 дни. Първо от самото нападение, след това при лечението, както и в рамките на възстановителния процес, когато се проявява ли т.нар. „тъпи болки“ в увредените крайници, както и остри такива при дадени телодвижения. Не можел да се движи, да шофира, да обслужва естествените си нужди като къпане, обуване на обувки и др. без чужда помощ.

Опитите за ходене му причинявали болка, вкл. опъна на шевовете. Възстановяването било затруднено и от обстоятелството, че ищецът е ****.

Наложило се да се проведе лечение, продължило до началото на 2024 г. (повече от 4 месеца), обхващащи третиране с ултразвук, нискочестотно магнитно поле, пасивни упражнения, ЛФК, вкл. да заплаща разходи, свързани с това лечение.

Освен физическите болки, налице били и множество негативни психически преживявания. Загубил съня си, а когато най – накрая успявал да заспи сънувал кошмари, свързани с нападения от куче спрямо него и близките му. Сънувал смърт.

Денем бил напрегнат, тревожен, неспокоен. Започнал да се страхува да излиза, вкл. около дома му в **** където имало две безстопанствени кучета. изпитвал страх вкл. от домашните любимци на други хора. Това наложило да посети психиатър около 5-6 пъти за периода от м. ноември 2023 до януари 2024 г.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 13000,00 лева за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в преживян и актуален към момента емоционален дискомфорт, душевни болки и физически страдания, както и 208,63 лева – имуществени вреди за проведеното лечение, резултат от нападение на куче, собственост на ответника, извършено на ********** прибирайки се към дома си в ****, ведно със законна лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете, до окончателното плащане.

Претендира разноски.

В срок е депозиран отговор, с който ответникът намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Признава, че е собственик на кучето Б., което е нападнало ищеца, но твърди, че то било провокирано от него. Конкретно поддържа, че притежава и малко куче на име Б., което било на улицата, погалило се в ищеца, но той го ритнал и то излаяло. Чувайки лая на малкото куче, голямото – Б. излязло за да го защити и нападнало в гръб ищеца.

Оспорва нараняването на ръката и поставянето на гипсова имобилизаия на ищеца да е в причинно – следствена връзка с нападението от **** туй като тази манипулация е извършена на ****., вкл. документа, приложен по делото от ищеца във връзка с това му твърдение.

Оспорва закупените лекарства да са във връзка с твърдените болки от ухапването.

Оспорва и твърдения интензитет и продължителност на болките.

Оспорва ищецът да страда от диабет, което да обоснове по – висока продължителност на болките.

Оспорва причинно - следствената връзка и по отношение на преживените емоционални страдания, както и че не е полага грижи за отглеждане на кучето си, вкл. да е пускано извън двора без надзор.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените тези.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на ухапване от собственото на ответника куче на ******** За да възникне притезателното право на увредения от нападение от куче ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи: 1) деяние (нападнат е от куче, което го е наранило с оглед конкретните твърдения); 2) противоправност; 3) вреди (неимуществени и имуществени) и техния размер; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; 5) ответникът е собственик на кучето или то се намира под негов надзор. Отговорността на ответника е обективна и безвиновна. Тя възниква независимо от предвидимостта на опасността и противоправния резултат.

Не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че ответникът е бил собственик на куче Б. (в проведеното съдебно заседание са изложени данни, че то вече е мъртво), което на ******** пред дома на ответника е нападнало и ухапало ищеца. Това е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, а и събраните доказателства, вкл. свидетеля на ответника изнасят еднопосочни данни в подкрепа на този факт.

Съгласно чл. 35 ЗЗЖ собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. Той е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.

Съгласно чл. 172 ЗВД вр. с § 1, т. 34 от ДР от Закона за ветеринарномедицинската дейност, собствениците на домашни любимци / животните, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека/ са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, всеки който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на живота и здравето на хората и животните. Според чл. 9 от Наредбата всеки, който отглежда или се грижи за такова животно, носи отговорност за вредите, причинени от личната си неспособност да взема навременни и достатъчни мерки по чл. 8. Неизпълнението от собственика/упражняващия надзор на горните задължения е основание за ангажиране на деликтната му отговорност по чл. 50 от ЗЗД

При тези обективни данни и приложимо право съдът приема, че е налице деяние, противоправност – нарушени са горепосочените разпоредби, причинноследствена връзка, както и че ответникът е пасивно материално легитимиран по предявените искове в качеството му на собственик на кучето.

Спорното между страните обстоятелство е, налице ли е причинно следствена връзка между ухапването и твърдените вреди, в частност болките в ръката в резултат на установеното ****. В тази насока са изнесени данни от разпита на свидетеля В.

В. Н. Същата е пряк очевидец на нападението от кучето, като свидетелства, че то е голямо **********, впоследствие св. В. П. (**********) е пояснила, че то е било порода **********. По време на нападението кучето е ухапало ищеца като много 3 бързо е връхлетяло върху него. В резултат ищецът е загубил равновесие и е паднал, подпирайки се на ръката си при падането. При посещението в „Бърза помощ“ освен разкъсаната рана е декларирана и болката в ръката, но лекуващия лекар е преценил, че няма нужда от лечение. Болката обаче се засилила след като се прибрали, което наложило на следващия ден отново да посетят болничното заведение, когато е направена рентгенова снимка и е поставена гипсова имобилизация. Настоящият състав кредитира тези показания, тъй като свидетелят, макар и кръга на лицата по чл. 172 ГПК, е предал обективно своите преки възприятия, без да влага оценъчен характер в същите. Те се подкрепят и от разясненията на вещото лице д-р. С., който е разяснил, че механизмът на това **** е точно както е описан.

Ето защо съдът приема, че предявените искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са доказани в своето основание.

По отношение на размера на иска за имуществени вреди съдът кредитира приетата и неоспорена по делото СМЕ, като обективна и безпристрастна, изготвена от лице, притежаващо съответните специални знания. Вещото лице е посочило, че разписките на л. 27. 29. 30 и 33 са във връзка с проведеното лечение. За останалите липсват данни или не са свързани. Правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК изисква пълно и главно доказване, поради което предявеният иск за имуществени вреди е основателен до размер от 169,94 лева, съгласно разходните данни в посочените от вещото лице доказателства, като този иск следва да се отхвърли до пълния предявен размер от 208,63 лева като неоснователен – недоказан по размер.

По отношение на иска за неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл.

52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените *************** и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.

Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства, които се установяват от приетото като писмено доказателства съдебно медицинско удостоверение, амбулаторни листи, експертизи и свидетелски показания.