Определение № 321 от 05.06.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 321 гр. Враца, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500214 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 7317/20.05.2025 г. на адв. Н. М. от САК - София, като пълномощник на С. А. П. и М. Х. В. с адрес за призоваване и съобщения:*** чрез адв.

Н. М. против: Определение рег.№ 811/30.04.2025 год. по гр.д.№ 452/2025г. по описа на Районен съд – Враца, с което е върната искова молба с вх. № 2074/10.02.2025 г. на нейните податели С. А. П. и М. Х. В., по която е образувано гр.д.№ 452/2025г. по описа на Районен съд – Враца, поради неотстраняване в срок на констатираните в нея нередовности и е прекратено исковото производство.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение.

Жалбоподателите С. А. П. и М. Х. В., чрез пълномощника си адв.М. излагат доводи, че са собственици на недвижим имот представляващ жилище/апартамент/ находящ се в ***, подборно описан в жалбата.

Сочат, че този наследствен имот се държи от ответника по делото Г. И. И., който е живял в имота на семейни начала с наследодателката им А. П. и отказва да го освободи след смъртта й. Направено е искане да бъде осъден ответника да предаде имота на собствениците.

С Разпореждане рег.№ 701/14.02.2005 год. и с Разпореждане рег.№ 1314/20.03.2025 год. първоинстанционния съд оставил исковата молба без движение и дал указания на ищците за формулират петитум /какво е искането за защита/, който да съответства на обстоятелствената част на исковата молба.

В жалбата се посочва, че с две уточняващи молби ищците търсят защита на правото на собственост върху наследственият им имот, което е нарушено от ответника, тъй като отказва да го опразни и предаде, но същия не отрича правото им на собственост.

Сочат, че са изложили твърдения и петитум, а задължение на съда е да определи правната квалификация на иска и приложимия материален закон, като позоваването на нормата на чл.310,ал.1,т.2 от ГПК не води до нередовност на исковата молба. Считат, че указанията дадени от съда в Разпореждане рег.№ 701/14.02.2005 год. и в Разпореждане рег.

№ 1314/20.03.2025 год. са неясни и противоречиви, поради което желаят отмяна на Определение рег.№ 811/30.04.2025 год., постановено от PC - Враца по гр.д.№ 452/2025г. по описа на Районен съд – Враца и да се върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и 1 доводите на жалбоподателите, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба с вх. № 2074/10.02.2025 г. депозирана от С. А. П., ЕГН ********** от *** и М. Х. В., ЕГН ********** от *** и двамата чрез пълномощника им адв. Н. Г. М. от САК, адрес на кантора: ***, против Г. И. И.

ЕГН ********** от ***, с която са поискали на основание чл.310,ал.1,т.2 от ГПК да се осъди ответника да опразни недвижим имот, който им е наследствен от А. Л. П. починала на ***, подробно описан в исковата молба, като бъде задължен да им осигури достъп до имота и да им предаде ключа от имота, за което да им бъде издаден изпълнителен лист.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: Нотариален акт № 150, том 1, дело 286 от 29.04.1988 г. издаден от РС-Враца; Нотариален акт № 144, том 2, дело № 681 от 03.12.1980 г. издаден от РС-Враца; Схема № 15-962393-24.09.2024 г.на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** издадена от СГКК гр.

Враца; Удостоверение за наследници изх. № 11775/05.09.2024 г. изд.от Община Враца;

Удостоверение на наследници на наследодателите Т. В. Г. и Т. П. Г., Постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.01.2025 г. на командирован прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Враца по ДП №1571/2024 г. по описа на ОП- Враца и № 816/2024 г. по описа на РУ-Враца; Заявление от 24.01.2025 г. до ОП - гр. Враца по ДП №1571/2024 г., с приложена към него обратна разписка от 27.01.2025 г.; Отговор на ОП-Враца от 27.01.2025 г. по депозираното заявление; Адвокатско пълномощно и платежно нареждане за внесена държавна такса от 50,00 лв.

При извършената проверка за редовността на исковата молба, РС-Враца констатирал, че същата не отговаря на изискванията за редовност по см. на чл.129, ал. 2,вр. чл. 127,т.4 и т.

5 от ГПК, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот по наследство, като се отправя петитум /искане/ да бъде осъден ответника да опразни наследствения имот, като съдът задължи ответника да осигури достъп до имота и да предаде ключа от същия на ищците.Поискано е образуване на производство по реда на чл.310, ал.1, т.2 ГПК. Съдът констатирал, че заявената фактическа обстановка не може да се субсумира под нито една от хипотезите на цитираната от ищците правна норма (опразване на наети и заети за послужване помещения).

Предвид констатираната нередовност съдът с Разпореждане рег.№ 701/14.02.2005 год. и с Разпореждане рег.№ 1314/20.03.2025 год. дал указания да формулират петитум (да посочат какво е искането за защита), което да съответства на обстоятелствената част на исковата молба, както и да уточнят дали освен искане за предаване владението на процесния имот, правят и искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имота.

С молба вх. № 4182/14.03.2025 год. ищците сочат, че черпят наследствените си права по силата на закона, а защитата на правото на собственост предявяват пред съда, поради факта, че ответника Г. И. И. отказва да им предаде жилището, но не оспорвал собствеността им върху имота.

С последваща молба с вх. № 5297/07.04.2025 год. ищците посочват, че не следва да се счита, че е направено искане съдът да признае за установено по отношение на ответника, че те са собственици на процесния имот.

След запознаване с молбите, първостепенния съд в атакуваното определение приел, че ищците не са изпълнили указанията на съда да бъде формулиран прецизен петитум /искане/ към съда, съответстващо на обстоятелствената част на исковата молба, респ. не са отстранени противоречията в исковата молба, поради което съда е в невъзможност да извърши правната квалификация на предявения иск, а ответника е в невъзможност да организира защитата си, предвид неясната искова претенция предявена срещу него.

Поради неотстранените в срок нередовности на исковата молба, същата е върната от първоинстанционния съд, а производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в 2 рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното Определение е незаконосъобразно, по следните съображения:

С Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2017 г. ОСГТК, ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Следователно, при подадена частна жалба, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакуваното определение или разпореждане, без да е ограничен от наведените от жалбоподателя основания за неправилност.

Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са Определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І г.о., Определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд не споделя мотивите на първата инстанция за неизпълнени указания по отстраняване нередовности на исковата молба, поради което същата следва да бъде върната.

Следва да се има предвид, че ищецът е този, който определя страните и вида на търсената защита по иска. Предвид дадените им указания ищците своевременно са направили изискуемите уточнения във връзка с така предявения от тях иск, при което съдът да може да продължи съдопроизводствените действия по делото и да се произнесе – съответно по допустимостта и основателността при така очертаната от ищците търсена защита по ревандикационен иск по чл. 108 ЗС.

Съдът е този, който дава правната квалификация на иска, като изхожда от очертаните от страната с исковата молба фактически обстоятелства, като разполага с възможността по своя преценка да изменя впоследствие първоначално дадената правна квалификация.

В настоящия случай с исковата молба ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот/апартамент/ находящ се в ***, подборно описан в нея по наследство от А. Л. П. починала на *** По техни твърдения в и.м. собствеността им не се оспорва от ответника, но същият отказва да им предаде владението върху процесния недвижим имот, поради което за тях се породил правен интерес от търсена съдебна защита с петитум да бъде осъден ответника да предаде фактическата власт върху имота.

Първоинстанционният съд не е следвало да дава втори път указания за посочване установяване собствеността върху имота.

Дори и да се приеме, че с молбата – уточнение ищците не са изпълнили в цялост дадените от първоинстанционния съд указания, то този съд е следвало да мотивира кои точно указания не са изпълнени или са неясни направените уточнения от ищците (в каквато насока липсват мотиви) и да им предостави повторна възможност да ги изпълнят.

В решение № 434 от 13.05.10 г. по гр. д. № 700/09 г. на ВКС, I ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК е прието, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да бъде основание за прекратяване на делото. За да бъде надлежно указан за отстраняване един недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен, констатиран и конкретно посочен от съда в съобщението до ищеца.(Решение № 160 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 839/2009 г., III г. о., ГК). Определението за прекратяване производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 ГПК следва да се разглежда във функционална връзка и 3 обусловеност с акта за оставяне исковата молба без движение за отстраняване на нередовността й. Указанията на съда следва да са ясни, точни и подробни, за да бъдат изпълнени от ищцовата страна така, както изисква законът.(Решение № 438 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 76/2011 г., III г. о., ГК). Тази задължителна практика на ВКС следва да бъде приложена и в настоящия случай.

Независимо от в известна степен непрецизната формулировка, в случая се касае за иск по чл. 108 от ЗС. Искът за установяване, че ищецът е собственик на имота, е имплицитно включен в ревандикационния иск.

В случая първостепенния съд е следвало да даде ясни и обстоятелствени указания за конкретизиране по основание и по обем на реивандикационната претенция, като на ищците се укаже изрично дали претендират права и се иска предаване владението на целия имот от ответника съобразно собственическите им права.

След установяване, че предявения иск е ревандикационен по смисъла на чл. 108 ЗС, то съдът следва да даде указания на ищците за посочване на прецизен петитум с този иск, да внесат дължимата държавна такса определена в размер на 4% от 1/4 от данъчната оценка на имота, която следва да се представи по делото, като се дадат указания за вписване на исковата молба и описване на имота съгласно актуалния му регулационен статут Тъй като такива указания не са били дадени от първоинстанционния съд за отстраняване на констатирани нередовността по исковата молба, обжалваното Определение, с което е прекратено производството по делото е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и делото да се върне на районният съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.