Определение № 1343 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1343 гр. София, 20.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501151 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК, във вр. с и е образувано по две частни жалби - и двете насочени против Определение 260349/27.01.2025 г., постановено по гр.д. № 561/2018 г. по описа на СГС, ГО, с което производството по посоченото дело е прекратено пред СГС и е изпратено по подсъдност на ОС Варна.

В частната жалба на „Първа инвестиционна банка“АД /ПИБ АД/, чрез юрисконсулт П. Б., се поддържа неправилност на обжалваното определение, поради постановяването при съществени нарушение на съдопроизводствените правила.

Като не се оспорва фактът същата страна - ответник в производството, да е направила с отговора си по исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора пред СГС на осн.чл.108, ал.1, пр.2 ГПК, се поддържа към момента на постановяване на обжалваното определение да е налице изменение на обстоятелствата, на които това искане се е основавало, а именно - клонът на ПИБ АД в гр.Варна вече е заличен - факт, установим от справка в общодостъпния ТРРЮЛНЦ.

Затова и на осн.чл.108, ал.1 ГПК производството по делото следвало да продължи пред СГС, който се явява местно компетентния съд да го разгледа.

По тези съображения е поискана отмяна на обжалваното определение.

В отговора по тази частна жалба насрещната страна поддържа нейната основателност.

В частната жалба на С. М. С., чрез адв.Р. И. от САК, също се поддържа неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна.

Излагат се съображения определението да е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на нормата на чл.108, ал.1 ГПК, във вр. с чл.115 и чл.119, ал.3 от с.к., доколкото изборът на местна подсъдност, вкл. тогава, когато ищецът има качеството на потребител, е предоставено именно на него, а не на ответната страна или на съда.

В случая ищецът сключил договор с ПИБ АД, а не с нейния клон, поради което и предявил иска си по седалището и адреса на управление на банката, който бил в София, а не във Варна.

Отговор по тази частна жалба е подаден от С. Д. Я., в лично качество и като ЧСИ с № *** от РКЧСИ.

1

В нея се поддържа неоснователност на жалбата на С. С., с твърдения постоянния и настоящия му адрес да са в гр.Варна, където се намирал и имотът, към който е насочено принудителното изпълнение.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните в настоящето производство и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

И двете частни жалби са процесуално допустими, като депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирани страни – съответно един от ответниците и ищецът по образуваното пред СГС исково производство по гр.д. № 561/2018 г., останали недоволни от атакувания акт.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Установява се от данните по първоинстанционното дело, че същото е инициирано по искова молба от С. М. С. против „Първа инвестиционна банка“АД и С. Д. Я., действаща като частен съдебен изпълнител с № *** от РКЧСИ, с район на действие – РС Варна, с която, в условието на обективно кумулативно и субективно пасивно съединяване е предявил искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, както следва: 1/иск за солидарно осъждане на двамата ответници да му заплатят сумата от 415 745 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразните им действия, извършени по изп.дело № 20127190400632 по описа на ЧСИ С. Я.; 2/ иск за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 75 788.81 лв., с която се е увеличил дългът по изпълнително дело № 20127190400632 по описа на ЧСИ С. Я., поради натрупването на законна лихва върху сумата от 157 295 лв. за периода 18.04.2013 г. до 15.01.2018 г., в резултат на извършени от двамата ответници незаконосъобразни действия по изпълнителното дело.

С отговора на исковата молба ответникът „Първа инвестиционна банка“АД е направил възражение за местна неподсъдност на делото, на основание чл.108, ал.1, предл.2, вр чл.119, ал.4 от ГПК с твърдения, че спорът е възникнал от преки отношения с клон на банката във Варна, поради и делото било от местната компетентност на ОС Варна.

Отделно от това изп.дело № 20127190400632 по описа на ЧСИ С. Я. също било образувано и водено в района на ОС Варна, поради което и приложение следвало да намери чл.115 от ГПК.

Твърдяло се е също, че самият ищец също е с постоянен и настоящ адрес в гр.Варна.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е счел посоченото възражение за местна неподсъдност на спора пред СГС за основателно по смисъла на чл.108, ал.1, изр. второ ГПК, според която норма исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище, но по спорове, възникнали с преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявят и по тяхното местонахождение.

Добавил и че съгласно чл. 115, ал.1 от ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

В случая предявените искове били за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане, като самият ищец поддържал в исковата молба, че вредите били причинени от ПИБ АД и ЧСИ С. Я. по изп.дело № 20127190400632 по нейния опис, което изп.дело било образувано и водено в района на ОС Варна. Освен това твърдените от ищеца незаконосъобразни действия касаели принудителното изпълнение върху негов имот, находящ се в гр.Варна.

По тези съображения приел, че спорът е възникнал от преки отношения с клон на ПИБ АД - клон Варна, а местоизвършването на описания от ищеца деликт също бил в 2 района на Окръжен съд-Варна, което, наред с направеното в срока за отговор на исковата молба възражение за местна неподсъдност на делото налагало уважаването на последното.

Софийският апелативен съд в решаващия състав приема, че действайки по гореописания начин първоинстанционният съд се е отклонил от установените от ГПК съдопроизводствени правила, касаещи определянето на местно компетентния съд, който да разгледа образуваното пред него гражданско исково производство.

Такъв съд, съобразно общото правило на нормата на чл.105 ГПК е този, в района на който е последния постоянен адрес/местоседалището на ответника.

В случая данните по първоинстанционното дело сочат, че исковете са предявени против двама ответници с различни съдебни адреси - съответно в гр.София и в гр.Варна, поради което и се налага да е приложима нормата на чл.116 ГПК.

Извършената служебна справка по партидата на банката в ТР установява, че към момента на предявяване на иска ответникът ПИБ АД е със седалище и адрес на управление в гр.София - бул. „Цариградско шосе“, № 111 П, като е имал и регистриран клон в гр.Варна.

По делото няма спор и се установи от извършената справка в регистъра на Камарата на ЧСИ, а че вторият ответник - ЧСИ С. Я., е с район на действие - РС Варна.

От данните по първоинстанционното дело е установимо е още, че първият ответник ПИБ АД е въвел възражение за местна неподсъдност на спора от банката ответник още с отговора по исковата молба първоинстанционният съд, но последният не се е произнесъл своевременно по него до датата на постановяване на обжалваното определение. Клонът на банката в гр.Варна обаче е заличен преди постановяване на последното, с вписване в ТР от 02.01.2025 г., извършено въз основа на взето решение за това от УС на банката от 10.12.2024 г.

Ето защо и като е постановил определението си без да отчете посоченото общоизвестно поради обявяването му в ТР обстоятелството, първоинстанционният съд е постановил акта си в нарушение на съдопроизводствените правила, установени от чл.105 ГПК, във вр. с чл.116 и чл.120 от с.к.

В този смисъл състоятелни са оплакванията и на двамата жалбоподатели, че както към момента на предявяване на исковете, така и към момента на постановяване на обжалваното определение, ответникът ПИБ АД е със седалище и адрес на управление в гр.София, поради който релевантен факт ищецът по делото е този, на който законодателят в нормата на чл.116 ГПК е предоставил възможност да избере пред кой местно компетентен съд по исковите претенции да предяви обективно съединените искови претенции. В случая ищецът С. е сторил това, избирайки местно компетентия съд според седалището и адресът на управление на първия ответник - ПИБ АД.

Затова и извършената преценка на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставки за разглеждане на делото от друг съд - в случая - ОС Варна, противоречи на установените съдопроизводствени правила в обсъдените по-горе правни норми.

За същите е ирелевантен фактът къде е постоянният адрес на ищеца, както и в чий съдебен район се намира имотът, обект на принудително изпълнение и доводите, развити в обратната насока от страна на втория ответник по исковете С. Я. са ирелевантни за предмета на настоящето производство.

Релевантен е единствено въпросът относно адресите на ответниците, от една страна, а от друга - предмета на предявените искове.

В случая с тях се претендират вреди от непозволено увреждане, но и при съобразяване доводите, изтъкнати в подкрепа крайният извод на първоинстанционния съд за местна компетентност на ОС Варна, поради приложението на чл.115 ГПК настоящият състав на САС не намира основание да приеме, че посочената правна норма следва да намери приложение в казуса, изключвайки това на чл.116 ГПК.

На първо място последният текст не е въвел изключение от установеното от него правило за случаите, в които ищецът предявява срещу повече от един ответник няколко обективно съединени иска с правно основание чл. 45 ЗЗД /чл.49 ЗЗД.

3

На отделно основание както буквалното тълкуване на нормата на чл.115 ГПК, така и систематичното такова, във връзка с останалите текстове от Раздел II, глава 20 /Подсъдност/ „Местна подсъдност“, налагат законодателят да е установил алтернативна възможност исковете за обезщетение от непозволено увреждане да са подсъдни - 1/ или на съда по постоянния адрес на ответника 2/ или на съда по местоизвършване на деянието.

Изборът измежду тези две възможности е предоставен също на ищеца /така, както и изборната подсъдност по чл.116 ГПК/, който в настоящия казус е избрал възможността делото да се гледа от местно компетентния съд по седалището и адреса на управление на първия ответник.

В този смисъл и състоятелни са оплакванията му в частната жалба, че нито съдът, нито някой от ответниците може да дерогира даденото му от процесуалния закон право единствено и само той, в качеството си на ищец, да избере местно компетентния съд по спора.

По изложените съображения, като неправилно, обжалваното определение следва да се отмени, а делото да продължи своя ход пред СГС, който се явява местно компетентния съд да разгледа предявените искове на С. М. С. против „Първа инвестиционна банка“АД и С. Д.

Я., действаща като частен съдебен изпълнител с № *** от РКЧСИ и с район на действие – РС Варна, т.к. се явява избрания от ищеца съд в хипотеза на предявени обективно кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение от деликт срещу двама ответници, единият от които има седалище и адрес на управление в съдебния район на СГС.

Така мотивира, Софийският апелативен съд, ГО, 16-и състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение 260349/27.01.2025 г., постановено по гр.д. № 561/2018 г. по описа на СГС, ГО, с което производството по посоченото дело е било прекратено пред СГС и е изпратено по подсъдност на ОС Варна.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4