Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1438 от 14.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1446/2023
Вид
Определение № 1438
Подписан
14.06.2023
В сила
14.06.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278, ал.1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.9 · Закон за българските лични документи
  • чл.19 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.45 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 45, ал. 1, т. 7 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. 1 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.73 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.76, ал.4 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.5, ал.4 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. Пловдив, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501446 по описа за 2023 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Частното въззивно производство е образувано по частна жалба от адв.Й. Б., САК, с адрес н дейността: гр.София, ул.“Григор Пърличев“, №2, ап.8 като процесуален представител на П. М. С. против Определение № 3896/ 30.03.2023г. постановено по гр.д.№10202/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІІІ гр.с., с което е върната молбата на П. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.

........................................................................ и с настоящ адрес:

..............................................., чрез адв. Й. Б., с адрес на упражняване на дейността: гр. ............................................, с която моли съда, да постанови решение, с което да установи, че е лице от мъжки пол, както и: 1. на основание чл. 73, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. 1 от ЗГР да допусне промяна в Акта й за раждане № 10 - 35 с дата 20.01.1995 г. в частта му относно пола - от ,,********” пол да се промени на „мъжки” пол; 2. в случай, че уважи искането за промяна на данните в гражданското състояние относно пола й, то на основание чл. 73, във вр. с чл. 45, ал. 1, т. 7 ЗГР, да допусне промяна на ЕГН, отразено в Акта й за раждане № 10 - 35 с дата 20.01.1995 г.;

3. на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР да допусне промяна в личното й име, което от П. да бъде променено на А., а и бащиното, и фамилното й име да бъдат изписани със съответните окончания за мъжки род — М.С., като моли 1 тази промяна също да бъде отразена в акта й за раждане, и е прекратено производството като недопустимо. С подробно мотивирани съображения и доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и уважаване молбата на жалбоподателката в рамките на поисканото с иницииращата молба пред районния съд.

Ответната страна по частната жалба - Община Пловдив, представлявана от юриск.Т.Д., редовно уведомена не взема становище.

Контролиращата страна Районна прокуратура-Пловдив, редовно уведомена, не взема становище.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по доказателства, във връзка с наведените доводи, намери следното: делото

Частната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

В охранително производство по чл.73 във вр. с чл.76, ал.4, чл.45 и чл.19 ЗГР молителката П. М. С., чрез проц.си представител адв. Й. Б., САК , е поискала допускане промяна в Акта за раждане от 20.01.1995г. в частта на пола, както следва – от „********“ пол да се промени на „мъжки“ пол, след което и допускане промяна на ЕГН, отразено в същия акт за раждане, както и промяна в личното име, което от П. да бъде променено на А., както и бащиното и фамилното й име да бъдат изписани със съответните окончания за мъжки род – М.С., която промяна да бъде отразена също в акта за раждане.

Доказателствените искания на молителката в насока на заявените фактически обстоятелства, въз основа на които е мотивирана исканото допускане на вписване на промяна на пола в акта за раждане и свързаните с това правни последици от тази промяна касателно идентификацията с Единен граждански номер и начина на изписване на трите имена, са били уважени от съда чрез допускане на гласни доказателства, съдебно-психиатрична експертиза и съдебно-сексологическа експертиза с поставени задачи от молителката чрез проц.си представител адв. Й. Б., както и инициирано събирането на данни от надлежните органи в насока на липса на образувани производства срещу молителката, видовете документи за самоличност, които са издадени на лицето, налице ли са наложени ограничителни мерки, както и данни за депортация от друга държава, справка за съдебното минало на молителката, 2 както и такава относно липсата/ наличието на психични заболявания. Така допуснатите доказателства са събрани във воденото до постановяване на обжалвания акт съдебен акт.

Обстоятелствата, на които молителката е инициирала съдебното охранително производство по Част VІ ГПК, е мотивирала искането си в описаната насока:

Дата на раждане - 18 януари 1995 г. в град Пловдив, за раждането й бил съставен Акт за раждане № 10 — 35 от 20.01.1995 г. от Община Пловдив, област Пловдив, град Пловдив. В Акта за раждане била вписана с имената П.

М. С., с пол ,,********“ и е административно определена с единен граждански номер **********. Твърди, че през годините на детството си винаги усещала, че е по-различна от останалите момичета. През целия си живот се чувствала момче и имала напълно ясни и съзнателни спомени от времето, когато изразявала непоносимост към всички момичешки играчки, дрехи и занимания, които хората около нея очаквали да харесва и ползва с радост. Още от ранна детска възраст се срамувала да носи момичешки дрехи и се обличала като момче. Израснала в гр. Пловдив, като в годините на детството си винаги била в компанията на момчета, тъй като имала засилен интерес към спортовете и физическите дейности, които били характерни за момчетата (предимно футбол, каране на скейтборд, тенис на маса, баскетбол).

Дори искала да започне да тренира професионално футбол, за което имала пълната подкрепа от своята майка. Разубедила се, когато разбрала, че е невъзможно да я запишат в мъжкия отбор , а трябвало да бъде в ********я, но тя категорично отказала. С порасването й чувството, че не живее в свое тяло се засилило и през ранния пубертет вече разбрала, че се самоопределя и възприемам като мъж, а не както се очаква от нея като жена. Когато била на 10 години, подстригала косата си и това бил моментът, в който се почувствала истински свободна. Цялостното й поведение - походка, прическа, жестове, движения, дори още преди да започне да приема хормонална терапия, били мъжки и хората често се обръщали към нея с „момченцето“.

Лутала се между решението да направи драстична физическа промяна и пълното отрицание на тази идея, водена от страха си от социална изолация и стигмата, която била наложена от обществото върху различните. През 2016 г. се разкрила пред своите колеги на работното ми място, които я приели и започнали да се обръщат към нея с имената А. или А.. Не получила одобрение от работодателите си, но поради страх, че няма да си намери друга 3 работа, останала на въпросното работно място в продължение на две години.

През този период ежедневно била обект на подигравателно и неуважително отношение. През 2018 г. с помощта и подкрепата на родителите си започнала нова работа, в която всички колеги и работодателите й се отнасяли с уважение към нея, без да подхождат с предразсъдъци. Всички се обръщали към нея с името А., подходили с безапелационно разбиране и с категорична подкрепа да изразява себе си по начина, по който се чувства. От 28 юни 2017 г. започнала хормонална терапия, част от процедурата за смяна на пол, тъй като желанието й било трайно и необратимо. След извършена пълна медицинска и психологична оценка, проведени пълни хормонални изследвания, под лекарско предписание от специалист еднокринолог провеждала хормонална терапия - инжекционно един път на всеки 21 дни приемала комбиниран тестостеронов препарат („Омнадрен“). През 2020 г. заминала за Великобритания, имала готовност за следващата сериозна стъпка — т. нар. ‘’top surgery” — двойна маетектомия (отстраняване на млечните жлези), като част от физическата трансформация. Тъй като във Великобритания транссексуалните лица изчаквали за интервенцията в продължение на 3 или 4 години, ако тя ще се провежда по клинична пътека, взела решение да се подложи на частна операция. На 15 март 2022 г. се подложила на планираната оперативна интервенция, която била извършена в отделение по „Пластично - възстановителна и естетична хирургия“ към „Уни Хоспитал“ - гр. Панагюрище. За целта предварително се консултирала относно половата си дисфория с Анна Жукивская - психолог към Фондация „Сингъл Степ“, гр. София. Тя изготвила професионално психологическо становище и посочила, че: „Половата идентичност е само един от аспектите на личността. А. се развива като човек в норма в психо, социално и емоционален аспект. В професионален план се развива успешно. Преминала е социален преход, което означава, че в обществото функционира, както казва ,, Аз съм А. и съм мъж“. Никой не поставя това под съмнение. (...) Операцията ще допринесе за още по-доброто благосъстояние на клиента. “ Твърди, че във Великобритания всички нейни приятели и колеги в работата й се обръщали към нея с имената А. или А.. Съгласно британското законодателство всеки може свободно да промени половата си принадлежност и имената си, декларирайки това желание пред компетентните органи. Така на 4 ноември 2020 г. декларирала пред Британската служба за 4 документи за промяна на имената в Лондон, че желае да промени имената си на А. М.С.. Липсата на хармония между начина, по който се чувства и възприема, и свързаността й с ********я пол, била съществена пречка за пълноценното й интегриране в обществото. Когато пътувала, винаги била подложена на непрекъснати проверки от граничните органи и изпадала в свръхконфузни ситуации, тъй като документите, които представяла пред тях не отговаряли на физическата й външност. Навсякъде, където е необходимо да представи документ за самоличност, срещала проблеми.

По така депозираната молба е постъпило мотивирано становището на ОБЩИНА ПЛОВДИВ за допустимост на молбата, допустима, а относно основателността е направено изложение относно възможността лицата да сменят пола си, което е в обхвата на правото на личен живот, на правото на всяко лице на полово свободно самоопределяне като част от личната сфера, защитена по реда на чл.8 от ЕКПЧ. С цел гарантиране на признатите права на лицата по чл.8 от ЕКПЧ следва да се приеме, че физическите лица имат право да определят собствената си идентичност, вкл. принадлежността си към определен пол. В българското право се признава възможността за промяна на пола - чл.9 ЗБЛД, чл.20, т.7 и чл.22, ал.7, т.3 Правилника за издаване на български лични документи, пар.1, т.17 Закона за защита от дискриминацията, както и предвидената възможност актовете за гражданско състояние да бъдат актуализирани в течение на живота на заинтересованото лице – чл.73 и сл. от ЗГР. Но доколкото предпоставките и критериите за промяна на пола не са уредени изрично в закона, следва да бъдат съобразени залегналите разбирания в съдебната практика по аналогични случаи.

С обжалваното определение е извършено позоваване на постановеното по Тълкувателно решение № 2/2020 от 20.02.2023 г., Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България в насока на констатациите, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. С оглед на това с атакувания съдебен акт е обоснована недопустимост на предявените искове.

5

С частната жалба жалбоподателката чрез проц.си представител адв.Б. поддържа изложението на обстоятелствата в исковата молба, въз основа на които са предявени исковете в охранителното производство по част VІ ГПК, както и е извършен анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Във връзка с мотивираното от съда позоваване на Тълкувателно решение № 2/2020 от 20.02.2023 г наличието на погрешно приемане, че празнотите в българското материално право и процесуален ред не могат да бъдат запълнени единствено с директно прилагане на нормата на чл.8 ЕКЗПЧОС, в каквато насока е изложено становище на частната жалбоподателка чрез адв.Б. липсата на съмнение, че разпоредбата на чл.8 от ЕКПЧ има пряко приложение, доколкото в България конвенцията е част от вътрешното право / ратифицирана, Брой 80/ 1992г. на ДВ, в сила от 07.09.1992г. и на основание чл.5, ал.4 от КРБ има пряко приложение, както и че тълкувателното действия на решенията на ЕКПЧ е пряко, защото се използва при прилагането на разпоредбите на Конвенцията. В този смисъл е извършено позоваване на решения по н.д. № 336/ 2020г. на ВКС, по гр.д.№ 4474/ 2018г на ВКС – ІV ГО, както и на актуално постановеното Решение № 398/ 27.03.2023г. по в.гр.д.№ 70/ 2023г. на ОС-Пловдив, ІХ гр.с.