Решение № 1085 от 20.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1085 гр. Русе, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М. В. Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20264520101268 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ за осъждане на ответника да заплати неизплатено трудово възнаграждение и по чл.224 от КТ за осъждане да заплати неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № *********** от 01.10.2020г. между нея и ответното дружество “ДЖАНГО 1969“ ЕООД, ЕИК 206147895 е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което е заемала длъжността “Барман“, код по НКПД 51322001, в търговски обект на ответното дружество, осъществяващ дейност в сферата на ресторантьорството и заведенията за бързо обслужване. Ищцата е изпълнявала трудовите си задължения в търговски обект - снек-бар “При Джанго“, находящ се в гр. Русе, бул. “Тутракан“ № 41, който се стопанисвал и управлявал от ответника. За съществуващото трудово правоотношение били подадени декларации образец № 1 от ответното дружество, съдържаща данни за осигуряването на ищцата за периода 01.10.2020 г. - 31.10.2025 г.

Твърди, че на 02.10.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено, като работодателят издал Заповед №***********/02.10.2025 г. на основание 1 чл.326, ал.1 от КТ с отправено предизвестие. В заповедтта самият работодател отразил, че дължи обезщетение в размер на 1929,99 лева за неползван годишен отпуск. Заповедта била изпратена от работодателя до работника с куриерска фирма.

Твърди, че работодателят не изплатил на ищцата посоченото от него в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 1929,99 лева. Заявява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г. и 2025 г.

Освен това ответното дружество не е изплатило на ищцата и дължимите трудови възнаграждения, както следва: за месец март 2025 г. - 1077 лева и за месец април 2025 г. - 1077 лева. Общият размер на неизплатените трудови възнаграждения възлиза на 2154 лева.

Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 437,56 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2025 г. и сумата от 437,56 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за април 2025 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.03.2026 г. до окончателното им изплащане.

Моли съда да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 986,79 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху обезщетението от прекратяване на трудовото правоотношение до окончателно изплащане на сумата.

Претендира направените разноски по делото за адвокат.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не се оспорва обстоятелството, че страните са се намирали в трудови правоотношения, а и същото се установява от приложния по делото трудов договор ***********, съгласно който ищцата е започнала да работи при ответното дружество считано от 01.10.2020г. на длъжността „барман“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лева при пълен осемчасов работен ден и платен годишен отпуск в размер на 20 дни.

2

Видно от приложената по делото заповед *********** г. трудовите правоотношения между ищцата и ответното дружество са били прекратени считано от 02.10.2025 г. на основание заповед ***********. на основание чл.326, ал. 1 от КТ, връчена на работника на 05.02.2026 г.

Посочено било в заповедта, че на работника се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – за неизползван годишен отпуск в размер на 1929,99 лева.

Видно от приетия по делото протокол за извършена проверка №*********** от 19.01.2026 г. Дирекция „Инспекция по труда“ –Русе работодателят “ДЖАНГО 1969“ ЕООД, ЕИК 206147895 не е изплатил на ищцата трудовото възнаграждение за претендирания периода, а именно за м. март 2025 г. в размер на 855,79 лева и за м.април 2025 г. – 855,79 лева.

По делото не са представени доказателства от ответната страна, видно от които да е

При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение:

Съгласно нормата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд. В настоящия случай през м. март 2025 г. и м. април 2025 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ.

За основателността на иска в тежест на ищеца бе да докаже, че през процесния период е престирал работна сила по трудовото правоотношение с ответника, както и размера на дължимото трудово възнаграждение. В тежест на ответника бе при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на плащане на дължимото трудово възнаграждение.

Съдът счита, че въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че работника-ищец е престирал труд в процесния период. Същата доказа, че й се дължи трудово възнаграждение в претендирания размер.

3

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не релевира доказателства за изплащане на дължимото се възнаграждение. Напротив, от представените доказателства - проверка №*********** от 19.01.2026 г. Дирекция „Инспекция по труда“ –Русе, се установява, че ответното дружество не е заплатило положения от ищцата труд, което прави претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за доказана по основание и размер. От това следва, че предявения иск следва да се уважи изцяло в претендирания размер след направеното изменение на иска, а именно за сумата в размер на 437,56 евро, представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2025 г. и за сумата в размер на 437,56 евро, представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2025 г.

Върху уважената сума се дължи законна лихва от датата на предявяване на иска.

По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Въз основа на това и на отразеното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, според което работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 986,79 евро /1929,99 лева/, предявеният иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск се явява основателен и доказан. Ответникът дължи и законната лихва върху тази сума, но от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а не както е претендирано от дата 02.10.2025 г., доколкото последното представлява отделен иск по чл.86 от ЗЗД, какъвто в настоящия случай не е предявен.

4

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи направените от ищеца разноски в размер на 410 евро, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Русе дължимата ДТ върху уважените размери на исковете, както следва: за иска по чл.128, т.2 вр.чл. 242 от КТ – в размер на 35,00 евро, за иска по чл. 224, ал. 1 от КТ – в размер на 39,47 евро, общо в размер на 74,47 евро.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението относно присъденото трудово възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “ДЖАНГО 1969“ ЕООД, ЕИК 206147895, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. Рига 10, бл. Феникс, вх. 2, ет. 4, представлявано от управителя Венета Тодорова Вълчева да заплати на Г. А. Г., EГН **********, с адрес: гр.Русе, ул. ***********, сумата в размер на 437,56 евро, представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2025 г. и за сумата в размер на 437,56 евро, представляваща дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2025 г., ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на предявяване на иска – 12.03.2026 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА “ДЖАНГО 1969“ ЕООД, ЕИК 206147895, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. Рига 10, бл. Феникс, вх. 2, ет. 4, представлявано от управителя Венета Тодорова Вълчева да заплати на Г. А. Г., EГН **********, с адрес: гр.Русе, ул. *********** сумата в размер на 986,79 евро, представляваща дължимо и неплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска – 12.03.2026 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, “ДЖАНГО 1969“ ЕООД, ЕИК 206147895, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. Рига 10, бл. Феникс, вх. 2, ет. 4, представлявано от управителя Венета Тодорова 5

Вълчева да заплати на Г. А. Г., EГН **********, с адрес: гр.Русе, ул.

***********, сумата от 410 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА “ДЖАНГО 1969“ ЕООД, ЕИК 206147895, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. Рига 10, бл. Феникс, вх. 2, ет. 4, представлявано от управителя Венета Тодорова Вълчева да заплати на Районен съд Русе сумата от 74,47 евро, представляваща ДТ върху уважените искове.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението относно присъденото трудово възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6