Решение № 522 от 02.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Варна, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лазар Василев при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело № 20213110116948 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.

Образувано е по предявен от П. Д. Г. с ЕГН ********** , с адрес: гр. ***, ул. „***", *** действаща чрез адв. И.А. ***, срещу „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, иск за признаване за незаконно на уволнението на ищцата, извършено със заповед № *** г. на управителя на ответното дружество, и неговата отмяна.

По твърдения в исковата молба, между страните е било налице трудово правоотношение, възникнало на 13.03.2020г., по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „продавач-консултант" в обект на ответното дружество, находящ се в гр. *** Ищцата твърди, че от месец януари 2021г. до 14.07.2021г. не е получавала трудовото си възнаграждение, съответно не е подписвала и ведомости за заплати. Сочи, че от 15.07.2021 г. до 19.07.2021 г., от 20.07.2021 г. до 24.07.2021 г., от 12.08.2021 г. до 01.10.2021 г., от 04.10.2021 г. до 23.10.2021 г. е била в отпуск поради временна неработоспобност, като работодателят не е заплатил и дължимото обезщетение при отпуск за временна неработоспособност. В периода от 1

25.07.2021 г. - 11.08.2021 г. е била в платен отпуск, който също не бил заплатен.

Ищцата навежда твърдения, че сезирала Инспекция по труда *** за горните обстоятелства, като бил съставен констативен протокол, от който се установило, че не е получавала уговореното си трудово възнаграждение за месеците март, април и май. Твърди, че поради неполучаване на трудовото си възнаграждение, довела до знанието на ответника волята си да прекрати трудовото правоотношение между тях, като на 24.10.2021г. и на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 от КТ е подала писмена молба до работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор без предизвестие. Сочи, че същата е получена на 25.10.2021 г.

Въпреки това, ищцата сочи, че на 16.11.2021 г. била издадена Заповед № *** за дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни на 25.10.2021 г. и 26.10.2021 г. Намира заповедта за незаконосъобразна и неоснователна, тъй като на 25.10.2021 г. управителят на дружеството е получил лично молбата на ищцата по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ и от този момент трудовият договор се счита за прекратен без предизвестие по вина на работодателя. Сочи, че прекратяването на трудовия договор от страна на работника без предизвестие на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ настъпва автоматично от момента на получаване на писменото изявление на работника на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, което води до автоматичното прекратяване на трудовото правоотношение, дори основанието, което работникът или служителят е посочил да не е налице.

В допълнение намира заповедта за уволнение за незаконосъобразна поради липса па мотиви и на дисциплинарно нарушение, както и счита, че дисциплинарното производство не е проведено при спазване на разпоредбите на КТ. Твърди, че не са били поискани обяснения, което я е лишило от правото на защита.

Оспорва посоченото в заповедта, че в периода 26.07.2021 г. до 06.08.2021 г. е нарушила трудовата дисциплина, като неоснователно не се е явила на работа. Сочи, че в този период е била в платен годишен отпуск, който и до настоящият момент не е заплатен. В тази връзка оспорва и констативни протоколи № 1/26.07.2021 г., № 2/27.07.2021 г., № 3/25.10.2021 г. и № 2

4/26.10.2021 г.

В съответствие с изложените твърдения е формулираното искане по същество – за постановяване на решение, с което да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № *** г. на управителя на ответното дружество, и неговата отмяна. Ищцата претендира и присъждане на разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, както и че същото е прекратено със заповед № 23/16.11.2021 г.

Твърди, че ищцата е сключила трудов договор с „***" ЕООД, но не на 13.03.2020г., както се твърди в ИМ, а още на 04.11.2019г. Твърди, че впоследствие страните подписали допълнителни споразумения от 30.12.2019г., 13.03.2020г., 30.04.2020г., 31.12.2020г. Сочи, че ищцата е получавала редовно трудовото си възнаграждение, но е отказвала да подписва ведомостите за това. Твърди, че до началото на лятото на 2021г. ищцата е изпълнявала служебните си задължения, като е работила в павилион за закуски на ул. „***. От 20.05.2021г. до 31.05.2021г. е била в платен годишен отпуск-7 дни, по нейна молба, за което представя доказателства. Сочи, че проблемите между страните започнали след като след два поредни болничниБолничен №*** от 15.07.2021г.-за 5 дни-до 19.07.2021г., поради първична хипертония и Болничен №*** от 19.07.2021г., поради остър ларингит е предписано домашно лечение от 20.07.2021г. до 24.07.2021г., ищцата не се е явила на работа на 26.07.2021г. Тъй като работното й място е павилион за закуски, неявяването е наложило спешна ротация на персонала, за да не остане затворен павилиона. За неявяването на работа били съставени Протокол № 1 и № 2. Сочи, че многократно управителят на дружеството се е опитвал да се свърже с ищцата и да разбере защо не се явява на работа след 3 приключване на болничния.

Заявява, че твърдението на ищцата, че в периода от 25.07.2011г. до 11.08.2021г. е била в платен годишен отпуск не отговаря на истината. Твърди, че след като устно са й изискани обяснение, на 09.08.2021г. е взела поредния болничен-*** за срок от три дни. Впоследствие се наложило болничният да бъде продължен от 12.08.2021г. до 01.10.2021г. Последвал още един болничен, за периода от 04.10.2021г. до 23.10.2021г., като след това ищцата не се явила на работа на 25.10.2021г. и на 26.10.2021г., както и в следващите дни, до издаване на заповед за дисциплинарно уволнение от 16.11.2021г.

Сочи, че в действителност управителката на дружеството е получила писмо от ищцата на 25.10.2021г. в 16:10ч., но същото не съдържало уведомление по чл. 327, ал. 1 от КТ, а искане за заплащане на суми и заплахи за завеждане на няколко съдебни дела и подаване на жалби до институции.

Твърди, че след като разбрал, че ищцата няма намерение да се яви на работа, управителят на дружеството е изпратил телепоща до П.Г. на 27.10.2021г., с която последната е била поканена да се яви в 3 дневен срок и да даде писмени обяснения за неявяването си на работа. Телепощата била получена от ищцата на 28.10.2021г. в 16:50 часа. След като ищцата не се явила да даде писмени обяснения, на 16.11.2021г. била издадена процесната заповед и същата била изпратена на ищцата по куриер и получена лично от нея на 23.11.2021г.

Предвид изложеното ответното дружество счита, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – уволнение, е извършена законосъобразно, поради което моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба, формулираното искане по същество, пледира за присъждане на сторените по делото разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността „***“ при ответното дружество. Същото се потвърждава и от приложения трудов 4 договор (л. 14) и допълнителни споразумения към него – листи от 26 до 28.

Като безспорно е отделно и обстоятелството, че ответникът е издал заповед № ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 190, ал 1, т. 2 от КТ. Потвърждение за това е приложената по делото заповед – лист 10 от делото.

Видно от самата Заповед № *** г. за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата е била уволнена поради неявяване на работа от 25.10.2021г. до момента на издаване на заповедта – 16.11.2021г. В заповедта е посочено, че макар ищцата да е била поканена да даде писмени обяснения за неявяването си на работа, такива не са били дадени.

От писмо от Дирекция „***“ – *** (лист 8) се изяснява, че П.Г. е сезирала институцията с твърдения за нарушение на трудовото законодателство от страна на ответното дружество. От извършената проверка се е установило, че за някои от месеците в периода от януари до септември 2021г., липсва подпис на платежните ведомости от ищцата, като на ответното дружество са дадени задължителни предписания за заплащане на дължимите възнаграждения.

Видно от приобщения болничен лист № ***(л. 39), ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в размер на пет дни, считано от 20.07.2021 г. до 24.07.2021 г., като в документа е отразена диагноза „остър ларингит“.

От приобщения болничен лист № *** (л. 40), се установява, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в размер на три дни, считано от 09.08.2021 г. до 11.08.2021 г., като в документа е отразена диагноза „тревожно разстройство, неустановено“.

Видно от приобщения болничен лист № *** (л. 41), ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в размер на петдесет и един дни, считано от 12.08.2021 г. до 01.10.2021 г., като в документа е отразена диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство – умерено тежък епизод“.

От болничен лист № *** (л. 42), се установява, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в размер на двадесет дни, считано от 04.10.2021 г. до 23.10.2021 г., като в документа е отразена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб“.

5

От известие за доставяне от ***г. се установява, че П. Д. Г. е изпратила писмо с обратна разписка до ***, на адрес гр. ***. Писмото е върнато в цялост с отбелязване от пощенски служител, че същото е непотърсено от получателя.

В съдебно заседание, проведено на 21.01.2022г. горепосоченото върнато в цялост писмо е отворено от председателя на съдебния състав в присъствието на процесуалните представители на страните, като от извършения оглед на съдържанието на плика се установява, че в него се намира известие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, изпратено от нея до управителя на дружеството работодател.

От второ известие за доставяне от 22.10.2021г. се установява, че П. Д. Г. е изпратила писмо с обратна разписка до *** на адрес ***– адреса на управление на ответното дружество. От същото известие се установява, че писмото е получено лично от *** на 25.10.2021г.

Така посочените две писма са изпратени едновременно от ищцата до *** на 22.10.2021г. в 14:14 часа в ***, на ул. „***“ № *** По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на трима свидетели, допуснати при режим на призоваване от страна на ищцата.

В показанията си свидетелката Ир. Н. П. сочи, че познава ищцата, тъй като с нея работели заедно, но в различни обекти на работодателя. Виждала е ищцата да чака за получаване на заплата, но сочи, че не е виждала да получава такава. Твърди, че веднъж ищцата не е искала да подпише ведомост за заплата и казала на шефката им „ще се видим в съда“. Свидетелката заявява, че служителите получават възнаграждения всяка седмица, като който има нужда се обажда на шефката и си получава заплатата, като това се отбелязва на отчетен лист. В края на месеца всеки служител бива повикан от шефката и получава разликата до пълния размер на възнаграждението си и тогава вече подписва ведомост.