Решение № 356 от 04.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Пазарджик , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20215220200367 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, представлявано от управителя ЕМ. П. ИВ., против Наказателно постановление № 13-002391 от 20.01.2021 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което за н арушение на чл.62 ал.3 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до нарушение на материалния закон, тъй като случаят съставлявал маловажен такъв, поради което се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законовия представител, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП, излагайки обосновани доводи в подкрепа на становището си. Не се претендират разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага обосновано становище същата да се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди 1 като законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като съобрази изложеното в жалбата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е изпратил уведомление до ТД на НАП за прекратяване на трудов договор № 028/08.07.2020 г. на Д. М. Д., ЕГН ***, освободен със Заповед № 019/01.09.2020 г., считано от 01.09.2020 г., на длъжност „машинен оператор“, в законоустановения 7-дневен срок. Уведомлението за прекратяване на трудовия договор е изпратено на 24.09.2020 г., което се установявало от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с изх. № 13388203036456/25.09.2020 г.

Нарушението било извършено на 09-09.2020 г. в гр. Пазарджик, когато бил изтекъл законоустановеният седемдневен срок, в който работодателят или упълномощено от него лице, е бил/о длъжен/о да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.

Нарушението било констатирано на 24.09.2020 г. в Дирекция „ИТ“- Пазарджик, при преглед на фирмената документация във връзка с подаден сигнал от ТП на НОИ с вх. № 20084626/17.09.2020 г.

Така констатираното съставлявало нарушение 62 ал.3 от КТ, която правна норма разписва императивно, че в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

За констатираното нарушение св. Г.М.- ст. инспектор в Дирекция „ИТ“Пазарджик съставила против дружеството АУАН с бл. № 13-002391/02.10.2020 г. в присъствието на надлежно упълномощено от управителя на дружеството-нарушител лице, на което бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта пълномощникът вписал възражението, че нарушението било отстранено веднага след констатиране на отхвърленото уведомление.

Въз основа на акта на 20.01.2021 г. било издадено атакуваното НП, което било 2 връчено на санкционираното дружество чрез неговия управител по куриер на 22.02.2021 г., видно от разписка на л.8. Жалбата против НП е депозирана от управителя на наказаното дружество чрез АНО и била входирана в деловодството на ДИТПазарджик на 24.02.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. М. и св. С. В.счетоводител и пълномощник на дружеството. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

На първо място, макар в тази насока възражения да не са направени, следва да се каже, че при извършената от съда цялостна проверка за законосъобразност на НП, не се установиха допуснати СПН в проведеното АНП. Последното е започнало със съставяне на АУАН, в присъствието на пълномощник на дружеството-нарушител, който е бил надлежно упълномощен от управителя на дружеството да го представлява (виж пълномощно на л.18). АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон, а по отношение на директора на ДИТ- Пазарджик (органът издал НП) и надлежно упълномощаване от изпълнителния директор на ИА ГИТСофия (виж заповед на л.23). И двата акта са съставени в законоустановения срок по чл.34 от ЗАНН. Същите отговарят и на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити и пълно, ясно и точно описание на нарушението с посочване на всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, дата на неговото установяване, изпълнително деяние и всички изискуеми факти.

По същество, съдът намира че формално от обективна страна е налице извършено нарушение на чл.62 ал.3 от КТ. От гласните и писмени доказателства по делото, събрани посредством показанията на свидетелите М. и В., както и представените и приети по делото трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор, справки от ИС на ИА ГИТ- Регистър на уведомления за трудови договори и Протокол за извършена проверка (л.13-22, л.9-11), се установява безспорно, че на 01.09.2020 г. работодателят „А.“ ООД е прекратил сключения с работника Д. Д. трудов договор № 028/08.07.2020 г., считано от 01.09.2020 г. Безспорно е също, че ТД на НАП 3 не е получила уведомление за прекратения трудов договор по електронен път в законоустановения срок от 7 дни, след прекратяване на договора, който в случая изтича на 08.09.2020 г. Тези обстоятелства не се отричат и от санкционираното дружество.

Съдът намира обаче, че независимо, че отговорността на дружеството за извършеното нарушение е обективна и безвиновна, то не винаги, когато едно дружество не изпълни свое задължение, въведено със закон, за неизпълнението на което е предвидена административнонаказателна отговорност, ще следва да бъде санкционирано. Това е така, тъй като неизпълнението може да се дължи на различни причини, но винаги обективните такива не следва да ангажират отговорността на дружеството. В конкретния случай от показанията на св. В., която като счетоводител на дружеството-жалбоподател е била ангажирана да движи счетоводната документация, в това число и документите свързани с трудовите правоотношения и в частност прекратяването на трудовите договори с работниците в дружеството и уведомяването на НАП за прекратяването им. Свидетелката посочи, че трудовият договор с работника Д. е бил прекратен на 01.09.2020 г., когато му е връчен и екземпляр от заповедта за прекратяване. Св. В. лично е подала уведомление до НАП за прекратяването на договора на 04.09.2020 г. по електронен път, тоест в 7-дневния срок по закон, но поради възникнал технически проблем в софтуерният продукт на НАП, който се проявявал често, уведомлението било отхвърлено. В такива случаи при първото си посещение в офиса на дружеството се установявал възникналия проблем и св. В. пускала веднага ново уведомление. В конкретния случай новото уведомление е било пуснато след извършената проверка от инспекторите от ДИТ, която била инициирана заради подаден сигнал от ТП на НОИ, а именно на 24.09.2020 г.

Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от справките от регистъра за уведомленията на НАП (л.34, 37), от които е видно, че на 04.09.2020 г. е подадено в 16:17:05 ч. уведомление по чл.62 ал.5 от КТ до НАП, то обаче е отхвърлено от програмния продукт на НАП, заради несъответстващ на изискванията брой запетаи.

Да, вярно е, че задължението ще бъде изпълнено в цялост от работодателя, когато подаденото уведомление бъде прието от НАП, за да може да се породят всички следващи се правни последици от прекратяването на трудовото правоотношение, в това число и тези свързани с обезщетението за безработица на работника, чиито трудов договор е прекратен, както и че за приемане на уведомлението работодателят следва да следи. Това обаче съвсем не означава, че непрекъснато или ежедневно управителят на дружеството или негов пълномощник, натоварен със задължението да подава уведомленията до НАП, в случая св. В., да проверява в ел. регистър на НАП дали уведомлението е прието или отхвърлено. В случая следва да се приеме, че отхвърлянето на уведомлението е станало по причина, която не стои в умишлени 4 действия от страна на лицето, на което е възложено от управителя на дружеството да подаде въпросното уведомление. Това отхвърляне (неприемане) на документа се дължи на обективни причини, които не зависят от поведението на работодателя- в случая бездействие от негова страна.

Казано с други думи нарушението се изразява в неизпълнение на задължението да се подаде уведомление до НАП, като това неизпълнение следва де се дължи на човешко поведение и по-конкретно умишлено бездействие. В настоящия случай обаче в срок уведомлението е било подадено и с това е изпълнено задължението на работодателя, а самото приемане на уведомлението на адресата (НАП) се дължи на причини, стоящи извън поведението на работодателя, респ. съответното длъжностно лице натоварено с конкретното задължение.

С оглед на всичко това, съдът намира, че вмененото на дружеството нарушение не е извършено от него и АНО необосновано и неправилно е ангажирал административнонаказателната му отговорност. Поради тази причина НП като незаконосъобразно следва да се отмени, като съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по същество. Но за пълнота следва да се посочи, че изтъкнатите от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател доводи за маловажност на случая не биха могли да се споделят. На първо място в настоящия случай е неприложима по аналогия разпоредбата на §49б от ПЗР на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и по-конкретно ал.4 от цитирания параграф, която повелява, че до 31.10.2020 г. при п сключване и при прекратяване на трудовия договор по ал.1 не се прилагат чл. 62, ал. 3 и 4, чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда, тъй като засяга единствено еднодневните трудови договори по чл.114а ал.1 от КТ, за които важат други правила за осигуряване, обезщетение и т.н. Освен това в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както и специалната на чл.415в от КТ за маловажен случай, с оглед императивната забрана на чл.415 ал.2 от КТ да се счита за маловажно нарушение от процесния вид. Не може да се приеме, че настоящият случай е маловажен и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в случая е неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и последната изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тези случаи административнонаказателната отговорност не отпада, а се налага отново парична санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след приемането на това ТР, в 5 разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея 2, според която не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените нарушения, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В тези случаи работодателят не може да се освободи от административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи, предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание, в случаите в които е извършено вмененото нарушение.