Определение № 3537 от 28.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 6082/2026
- Вид
- Определение № 3537
- Подписан
- 28.09.2026
- В сила
- 28.09.2026
- Състав
- Виктор Бисеров Чаушев, Герасим Ангелов Пенчев, Емилия Атанасова Колева
Цитирани разпоредби
- чл.209,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.200 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243,ал.4 и 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.46,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.84,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3537 гр. София, 28.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктор Б. Чаушев
Членове:
Емилия Ат. Колева
Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20261100606082 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал. 8 НПК.
В Софийски Градски съд е депозирана жалба от Р. П. Б., срещу определение на Софийски Районен съд - Наказателно отделение, 131 състав, от 05.08.2026г., по НЧД 10155/26г., с което нейна жалба, от 01.07.2026г. срещу постановление на прокурор при СРП от 16.06.2026г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15038/2022г. по описа на 01 РУ-СДВР; пр.пр.№ 40858/20г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.209,ал.2 НК, е била оставена без разглеждане поради нейната недопустимост, породена от липсата на процесуална легитимация от страна на Б..
С жалбата се претендира отмяна на атакуваното определение с изложени аргументи, касаещи твърдени вредни последици от инкриминираното деяние, настъпили за починалата Р.Й.. Наред с това жалбоподателят отново е отправил критика, и пред въззивния съд, спрямо постановлението на СРП, с което наказателното производство е било прекратено, като се изтъкват доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК, тъй като оспореното определение на районния съд е било връчено на Р. Б. на 17.08.2026г., а депозираната срещу 1 съдебния акт жалба е получена в СРС на 21.08.2026г.
При разглеждане по същество на депозираната от Б. жалба въззивният съд приема, че същата е неоснователна по следните съображения:
Досъдебното производство е било образувано с постановление на СРП, от 19.01.2022г., за престъпление по чл.209,ал.2 НК за това, че през 2020г. в гр.София, , с цел да бъде набавена имотна облага, използвайки неосведомеността на Р.Б.Й., на последната била причинена имотна вреда в резултат на сключени от нея сделки с недвижими имоти.
Пострадалото, предвид тезата на прокурора, отразена в постановлението за образуване на наказателното производство, лице Р.Й. е починала на 24.09.2020г.
Разпоредбата на чл.243,ал.4 НПК лимитативно определя кръга от лица, които разполагат с процесуалната възможност да обжалват прокурорския акт, с който наказателното производство се прекратява. Сред тези лица са пострадалия или неговите наследници. От приложеното по делото удостоверение за наследници на починалата Р.Й. се установява обстоятелството,че нейни наследници се явяват родствениците й по съребрена линия от шеста степен/втори братовчеди/, сред които жалбоподателката Р. Б. не е, тъй като същата е дъщеря на един от тези „втори братовчеди“ на починалата.
При така установените и от районния съд фактически обстоятелства, правилен и законосъобразен е направения в атакуваното определение на първоинстанционния съд извод, че Б. не се намира в такава родствена връзка с пострадалата Й., която да й придават качеството на „наследник на пострадал“ по смисъла на чл.74,ал.2;чл.76;чл.84,ал.1 и на чл.243,ал.4 НПК.
Извън това и само за прецизност необходимо е да бъде посочено, че действително в цитираните процесуални разпоредби законодателят не е определил /ограничил/ кръга от лица/наследници по силата на наследственото право/, които притежават активна легитимация на упражнят предоставени на починало пострадало лице процесуални права, включително и правото да обжалва постановленията на прокурора за прекратяване на наказателното производство, но отчитайки характера и спецификите на наказателното производство, такова ограничение последователно е била въведено от 2 съдебната практика на ВКС/ВС/ по наказателни дела, касаеща приложението на разпоредбите на чл.76 и чл.84,ал.1 НПК.
Липсата на процесуална легитимация на Р. Б. води единствено до оставяне на нейната жалба без разглеждане, като изхождаща от субект ,който не притежава необходимия законовоизискуем правен интерес да атакува този вид актове, по реда на чл.243,ал.4 и 5 НПК.
Поради това, направения от районния съд извод,че жалбоподателката Р.
Б., не разполага с качеството наследник на пострадал от конкретната инкриминирана престъпна дейност, поради което не притежава процесуална легитимация да обжалва процесното постановление на СРП пред съда, е правилен и обоснован.
Извън горните съображения следва да бъде посочено и това, че пред всеки от субектите,които не попадат сред тези по чл.243,ал.4 НПК, е открит пътя за сезиране на горестоящата прокуратура,с искане за осъществяване на контрол върху постановление на прокурор, което намира за неправилно и незаконосъобразно. Този процесуален път е очертан от разпоредбите на чл.46,ал.3 , чл.200 и чл.243,ал.10 от НПК, който път в конкретния случай не е преграден от влязъл в сила съдебен акт, издаден по реда на чл.243,ал.5 и сл.
НПК, тъй като компетентния съд не е бил сезиран с такова искане от субект, разполагащ с процесуалната легитимация за това.
Горните обстоятелства мотивират извод,че атакуваното определение на СРС, с което жалбата на Р. П. Б. срещу постановление на прокурор при СРП от 16.06.2026г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15038/2022г. по описа на 01 РУ-СДВР; пр.пр.№ 40858/20г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.209,ал.2 НК, е била оставена без разглеждане, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Поради това и на основание чл. 243, ал.8 НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 05.08.2026г. по НЧД 10155/2026г. на 3
Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 131 състав, с което жалба на Р. П. Б. срещу постановление на прокурор при СРП от 16.06.2026г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15038/2026г. по описа на 01 РУ-СДВР; пр.пр.№ 40858/20г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.209,ал.2 НК, е оставена без разглеждане.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4