Определение № 1030 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1030 гр. София, 30.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20251000601322 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от осъдения М. Р. М., срещу протоколно №4906/09.10.2025 година постановено по ЧНД №6127/2025 година по описа на Софийски градски, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното по НОХД № 71 / 2023 г. на РС - гр. Ботевград , наказание лишаване от свобода за срок от една година и два месеца при първоначален „общ" режим.

С жалбата се иска отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно и следвало да бъде отменено. Внимателното съпоставяне на набелязаните цели и задачи в препланирания план на присъдата с документите от досието, съдържащи обективни данни за поведението на М. през престоя му в затвора, налагали извод, че същият е следвал една постоянна положителна линия. Освен, че полагал труд с оглед на предоставената му възможност, осъдеиният същият бил показал добро поведение, доказателство за което било, както отсъствието на актуални наказания, така и наличните награждавания. Всички тези обстоятелства несъмнено сочели за положителната промяна у М. по време на изтърпяване на 1 наказанието. Планът на присъдата се изпълнява с активното негово съдействие.

Иска се отмяна на протоколно определение р e r №4906/09.10.2025 година постановено по ЧНД №6127/2025 година по описа на Софийски градски съд, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения и на основание чл.70, ал.6 от НК да бъде определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Лишеният от свобода М. Р. М. е постъпил в затвора в гр.*** на 24.09.2024г. за изтърпяване наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 449/2019 г. на РС - гр. Ботевград, което е било изтърпяно на 09.02.2025 г. От тази дата осъденият изтьрпява наказание от една година и два месеца „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 71 / 2023 г. на РС - гр. Ботевград за деяние по чл.343б, ал.2 от НК. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял от това наказание 8 месеца. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 2 месеца и 29 дни.

Обективно верни са констатациите на първоинстанционният съд, че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, т.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от наложеното наказание за извършеното престъпление.

Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставкадостатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката за същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в ниски стойности -33 т. При постъпването на осъдения в пенетенциарното заведение са били отчетени две проблемни зони, залегнали в плана на присъдата. До момента на произнасяне на първоинстанционният съд не са отчетени положителни промени в тях, поради което правилно в обжалвания акт е прието, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на осъдения в затвора същият е имал съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил устроен, като се е справял успешно с трудовите си задължения. Награждаван е веднъж, но е наказван за допуснато дисциплинарно нарушение. Отчетено е формално отношение на М. към плана на присъдата, както и, че не са повлияни от корекционно въздействие дефицитните зони. За дефицитната зона "отношение към правонарушението" се констатира, че осъденият само формално признава вината си, омаловажава сериозността на извършеното и оправдава противоправните си действия с външни фактор, като се наблюдава слаба мотивация за промяна в криминалното поведение.

2

С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се перспективи процес на поправяне не е приключил. Демонстрирано е през известен период от време поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение.

Доказателствата дават основание на въззивният съд да приеме, че поведението на осъденото лице в затвора не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и не позволява само по себе си да обоснове извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна.

Поради това въззивният съд приема, че осъденият е дал признаци за поправяне. Видно е, че въпреки престоя в пенетенциарното заведение не се наблюдава съществена положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с осъдения М. би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Осъденият проявява неспособност да разпознае в тяхната цялост факторите, допринесли за криминалното му поведение. Осъзнаването на ценностите към които същият следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая съдът правилно е отделил внимание на незначително променената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия известен напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че М. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК.

Законосъобразно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно №4906/09.10.2025 година постановено по ЧНД 3

№6127/2025 година по описа на Софийски градски, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. Р. М. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4