Решение № 254 от 18.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив , 18.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка С. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20205330207992 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 83 от 27.11.2020г. на Д.Г.Д. за Директор на РИОСВ-Пловдив с което на „ТРИОНИКА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК:202319479 със седалище и адрес на управление област Пловдив, община Родопи, с.Извор, ул.“Бачо Киро“ № 1А представлявано от *** си Д.С. на основание чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и второ, във вр. с чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.157, ал.7 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и второ, във вр. с чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ като събира и транспортира отпадъци без регистрационен документ.

С жалбата се иска от съда да отмени издаденото НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност. Съгласно жалбата доводи ще се представят в съдебно заседание.

Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се представлява от адв.Х.Р., който поддържа искането за отмяна на НП 1 направено с жалбата. Представя писмено становище с доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП. С искането представя писмени доказателства че МПС собственост на фирмата е влязло в страната през ГКПП на 29.05.2020г. в периода от 21.05 часа – 21.38 часа. В пледоарията си представи доводи по същество на искането за отмяна на НП. Претендира разноски.

Административно-наказващия орган редовно призован, в съдебно заседание се юрк.Г.С. който оспорва жалбата. В пледоарията си представи доводи за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното:Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от правоимащо лице. Разгледана по същество се явява основателна.

На 09.06.2020г. в РИОСВ-Пловдив е постъпило писмо изх.№479/120/ от 02.06.2020г. на Директор на РИОСВ Благоевград с което уведомява че от националния координационен съвет към МОСВ, в РИОСВ Благоевград са постъпили документи (Анекс и VII и ЧМР) касаещи превоз на отпадъци извършен от „Трионика Логистик“ ЕООД. Съгласно писмото дружеството не притежава регистрационен документ, издадено по реда на Закона за управление на отпадъците. Съгласно писмото, тъй като „Трионика Логистик“ ЕООД е с адресна регистрация в с.Извор, общ.Родопи се изпраща преписката за решаване по компетентност. На 18.06.2020г. до дружеството е била изпратена покана за явяване на представляващия дружеството за съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 14.07.2020г.

На 14.07.2020г. против дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 42 от свидетелката Е.Ю. с който е установено, че на 01.06.2020г. по електронната поща на РИОСВ-Пловдив е постъпило НКЦ-169/01.06.2020г. от Национален координационен център към министерството на околната среда и водите във връзка с осъществен внос на отпадъци с код 15 01 02 – пластмасови опаковки, през вход ГПП-Видин.

Съгласно акта видно от представените Приложение VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и международна товарителница към него е, ч извършения транспорт на превоза е от дружество „Трионика Логистик“ ЕООД, ЕИК:202319479 със седалище и адрес на управление област Пловдив, община Родопи, с.Извор, ул.“Бачо Киро“ № 1А. Съгласно акта количеството на превозвания отпадък с код 15 01 02 е 20.660 кг. При направена справка се 2 констатира, че дружеството не притежава регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци, както и че съгласно чл.35, ал.3 от ЗУО за извършване на дейностите по ал.2, т.2 (събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1, т.41 и 43 от допълнителните разпоредби) се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II.

Съгласно акта административното нарушение е извършено на 28.05.2020г. което е установено с получаване на информация от Национален координационен център с входящ номер в РИОСВ-Пловдив НКЦ169/01.06.2020г. Съгласно акта с това свое деяние „Трионика Логистик“ ЕООД, ЕИК:202319479 със седалище и адрес на управление област Пловдив, община Родопи, с.Извор, ул.“Бачо Киро“ № 1А представлявано от *** си Д.С. е осъществил състава на чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и второ, вр. чл.35, ал.3, вр. чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО. Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството, подписан от него и другите посочени в акта лица, без вписване на възражения от негова страна. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на представляващия дружеството. В законоустановения три дневен срок пред АНО е са били представени писмени възражения от страна на дружеството относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта начин е направено описание на нарушението и е посочена нарушената правна норма. Издаденото НП е връчено на дружеството на 08.12.2020г. В срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката Е.Ю. потвърди авторството на съставения акт, както и посочените в него факти станали и известни от предоставената от НКЦ при МОСВ информация.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е подадена от лице с правен интерес и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно 3

- наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде 4 отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд достигна до следните правни изводи:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед издалото НП лице е компетентно. С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на ЗУО съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът счита че същото следва да бъде отменено поради следните основания:

Дружеството – жалбоподател е санкционирано за извършено нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.първо и второ, във вр. с чл.35, ал.3, във вр. с чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ като събира и транспортира отпадъци без регистрационен документ. АНО е приел че нарушението е доказано въз основа на приетите по делото доказателства и най вече от приложената CMR - Международна товарителница за автомобилен превоз. От приетите по делото доказателства съдът счита че не е надлежно установено и доказано извършеното нарушение начина описан в атакуваното НП.

Измежду многобройните конвенции, които регламентират отношения в сферата на превозите, привилегировано място заема конвенцията за международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от 19 май 1956 г., сключена под егидата на Икономическата комисия за Европа на ООН.

Република България се присъединява към нея на 29 юли 1977 по силата на издадения тогава Указ №1143. По своята същност тя не е митническа конвенция, но има голямо практическо значение за системата на митническия 5 контрол и е необходим компонент при реализацията на производството по обмитяването на стоките.

Съгласно чл.1 от Конвенцията, тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на товари с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Това от своя страна означава, че приложното поле на Конвенцията изключва превозите, осъществявани между две точки вътре в дадена страна (вътрешните превози), дори ако тази страна се е присъединила към Конвенцията. Важна особеност в приложното поле на Конвенция CMR, е че тя не се прилага и при превози, извършвани в обсега на международните пощенски конвенции, при превоза на тленни останки и при превоза на вещи при промяна на местожителство. По същество договора за международен превоз на стоки се установява с товарителница, а в случая с Международна товарителница CMR.

Товарителницата по своя характер не е стоково-разпоредителен документ, но служи като доказателство за точно и срочно доставена пратка в крайния приемателен пункт. Тя може да се определи още като тристранен договор, страни по който са изпращачът, превозвачът и получателят на стоката. С най-голяма отговорност по силата на товарителницата е превозвачът, който е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до момента на доставянето му, както и за забавата при доставянето му.