Определение № 23968 от 16.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23968 гр. София, 16.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110137424 по описа за 2022 година

Страни в производството са ищецът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности -МВР с ЕИК: 129010157, чрез гл. юрк. Генова и адрес: гр. София, ул. Княз Борис I 124, и ответникът „Давид ЕК“ ЕООД с ЕИК: 131022120 и адрес: гр. София, ул. Солун 112, чрез адв. И. и адв. Б.

Ищецът тварди следните факти:

На 29.10.2020г. между страните бил сключен договор за обществена поръчка с рег. № *** с предмет следгаранционно обслужване на леки автомобили с марки „Ш.“ и „.“, предстовени за стопанисване на МВР.

На 5.8.2021г. ищецът подал заявка за изпълнение на следгаранционно обслужване на автомобил Ш. О. с рег. № . Автомобилът бил приет в сервиза на ответника на същата дата.

Съгласно чл.2, ал.5 от договора изпълнителят следвало да извърши ремонта в срок 20 работни дни от приемането на МПС – до 2.9.2021г. Вместо това обаче автомобилът бил върнат на възложителя на 16.11.2021г. – със 74 дни забава.

Съгласно чл.14 от договора при забава изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05% от общата цена на договора /в случая 360 000лв./, но не повече от 20%. Ищецът твърди, че ответникът му дължи за забавеното изпълнение неустойка в размер на 13320лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 3.2.2022г. до плащането.

Ищецът изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, която ответникът получил на 9.12.2021г. със срок за плащане на неустойката 10 работни дни. Поради неизпълнение в дадения срок ищецът претендира сумата 151,70лв. - обезщетение за забава за периода 24.12.2021г.-2.2.2022г.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са сключили валиден 1 договор за изработка с посоченото съдържание, ищецът му е възложил ремонт на автомобил с рег. № . автомобилът е приет от ответника на 5.8.2021г. и е върнат на ищеца на 16.11.2021г, както и че ищецът е изпратил покана, която ответникът е получил на 9.12.2021г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете.

Възразява, че искът по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД е недопустим, тъй като обезщетението за забава не е посочено в документа по чл.417 ГПК.

Възразява, че не му е изпратена покана за предаване на автомобила по чл.9, т.4 от договора, поради което не е изпаднал в забава.

Твърди, че евентуална забава се дължи на непреодолима сила – наложени ограничения във връзка с епидемията от Ковид 19.

Твърди, че не е обвързан от краен срок за изпълнение на възложената задача, а срокът на изпълнение е зависел от конкретните повреди по автомобила. Освен това сочи, че е имало несъответствие между заявката и действително извършената работа, което е изисквало допълнително потвърждение от възложителя, че автомобилът е подлежал на бракуване, че е имало утвърден финансов лимит за 2021г. за процесния договор.

Съставеният от ищеца протокол за дължимата неустойка не съдържал необходимите реквизити, а изпълнението било прието от възложителя без забележки.

Възразява, че размерът на неустойката е неправилно изчислен – следвало да се изчисли въз основа на остатъка на дължимото възнаграждения, а не на целия му размер.

Възразява, че неустойката е прекомерна /възражение по чл.92, ал.2 ЗЗД/ и че договорът съдържа неравноправни клаузи /възражение по чл.146, вр. чл.143 ЗЗП/.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че забавата се дължи на липса на необходимото съдействие от страна на възложителя /възражение по чл.95, предл.2 ЗЗД/ и/или на непреодолима сила /възражение по чл.306 ТЗ/.

Страните не спорят, че са сключили валиден договор за изработка с посоченото съдържание, ищецът е възложил ремонт на автомобил с рег. № . автомобилът е приет от ответника на 5.8.2021г. и е върнат на ищеца на 16.11.2021г, както и че ищецът е изпратил покана, която ответникът е получил на 9.12.2021г.

Относно допустимостта на иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД: Обстоятелството, че обезщетението за забава не е включено в документа по чл.417 ГПК би било основание за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, постановено в заповедното производство, доколкото същото е заявено със заявлението по чл.417 ГПК. Срещу това разпореждане действително е подадена частна жалба № 119439/10.6.2022г. от длъжника, но същата подлежи на връщане, поради неизпълнение на дадените от заповедния съд указания за внасяне на държавна такса. В исковото производство специфичните предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК се състоят в съответствието между заявеното и 2 признато в заповедното производство вземане /част от него/ и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и в идентичността на страните / Определение № 710 от 2.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2241/2019 г., II т. о., ТК /. В случая претендираното от ищеца обезщетение за забава е включено в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, поради което съдът намира, че установителният иск по чл.422 ГПК е допустим.

Относно доказателственото искане по чл.190 ГПК на ответника – от твърденията на ответника в отговора не е ясна връзката между оспорването на наличието на забава в изпълнението и твърдените факти, че процесният лек автомобил е подлежал на бракуване или че е имало утвърден финансов лимит за 2021г. за процесния договор. Предвид изложеното съдът намира, че събирането на посочените документи като писмени доказателства не е необходимо за изясняване на правния спор.

ОПРЕДЕЛИ:

Воден от горното, съдът

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.

СЪОБЩАВА проект на доклад: съгласно мотивите.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника, че не е представил доказателства, че забавата се дължи на липса на съдействие от страна на възложителя.

ДОПУСКА ССчЕ по въпросите в отговора на исковата молба при депозит 350лв. – вносим от ответника в 1-седмичен срок от съобщението с в.л. М. В..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.190 ГПК.

НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 18.11.2022г. от 10,30ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3