Решение № 180 от 17.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Русе, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520200085 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Т. Г., депозирана против електронен фиш серия К № 11651584, издаден от ОДМВР - Русе, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро), за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че електронния фиш е нищожен, а в условията на евентуалност незаконосъобразен, неправилен и постановен при нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че в електронния фиш не е указано може ли да бъде обжалван, в какъв срок и пред кого, което е нарушение на процесуалните правила и правото на защита на санкционираното лице.

Оспорват се констатациите, досежно установената скорост и в тази връзка се релевират доводи, че автоматизираното техническо средство за измерване не е от одобрен тип и не е преминало метрологична проверка, както и че уредът не е използван, съобразно инструкциите, както и че нарушението не е доказано по несъмнен начин и е нарушена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменен оспорения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че на приложените снимки има две моторни превозни средства, чиито номера не се виждат и не става ясно, което от двете е превишило скоростта. На следващо място се посочва, че на снимките няма посочена скорост и няма как да се разбере, каква е била установената скорост.

На последно място се посочва, че изображенията на снимките са на по-малко 1

25 метра от самата камера, което е извън указаното в техническата и метрологична характеристика на устройството. Претендират се разноски.

Учреждението, издало електронния фиш, редовно призовано, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащ на обжалване електронен фиш, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните с жалбата и поддържани в хода по същество фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 26.09.2025г., в 11:13 часа, в област Русе, община Русе, град Русе, бул. „Христо Ботев“ до номер 1, Шоурум на Хобикар, в посока център, при ограничение на скоростта за населено място и приспаднат толеранс от минус 3 км възможна грешка на техническото средство, с автоматизирано техническо средство № 120cd19, е било заснето МПС – лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № Р 94 31 КТ, собственост на „Борн Интернационал“ ЕООД, с управител и представляващ Г. Т. Г., което моторно превозно средство при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч е било установено да се движи с установена стойност на скоростта 71 км/ч. и превишение от 21 км/ч., за което нарушение е бил издаден ЕФ Серия К № 11651584 от ОДМВР – Русе срещу законния представител на дружеството собственик на моторното превозно средство.

Във връзка с така установените факти е прието, че е осъществен състав на нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева (51,13 евро) на законния представител на дружеството собственик на моторното превозно средство.

Изложената фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на ангажираните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка към електронен фиш, 2 бр. снимки, протокол от проверка № 033-СГИСИС/26.02.2025г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протокол за използване на АТСС рег. № 1085р-7611/02.10.2025г., ведно със снимка на средство за измерване и справка АИС АНД.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.

2

189, ал. 4 ЗДвП по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи.

Същият съдържа изискуемите, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Без опора в закона са доводите в жалбата, че издаденият електронен фиш е нищожен. Същият е издаден от материално и териториално компетентен орган, по утвърден образец, и съдържа всички задължителни реквизити, съгласно ЗДвП.

Срока и пред кого подлежи на обжалване електронния фиш не е задължителен реквизит, съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, за да бъде прието, че непосочването на тези обстоятелства, съставлява процесуално нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, а в настоящия случай законния представител на дружеството, не е посочил лице, на което е предоставил автомобила.

Неоснователни са твърденията, че при издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на наказаното лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при издаването на електронния фиш не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че електронния фиш е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

В настоящия случай, видно от доказателствата по делото е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в който е посочено, звеното, структурата, която е изготвило същия, неговия регистрационен номер и дата, вида на техническото средство и неговия номер, датата на използване и мястото на контрол, както и, че мястото на контрол е общинска пътна мрежа и ограничените на скоростта, а именно 50 км/ч. Посочен е режимът на измерване, а именно „С“ стационарен, посоката на действие „П“ приближаващ. Доколкото режима на измерване е стационарен, а не в движение, не е посочен начало на участък, край на участък, номер на служебен автомобил. Отразено, че АТСС е разположено и настроено, съгласно 3 изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания и е посочен и протокола от последната метрологична проверка на средството за измерване. Изрично е отразено началото на работа – 09,00 часа и края на работа – 12,00 часа. Посочен е и броя на установените с АТСС нарушения, а именно 24 броя. Спазени са изискванията на чл. 6 и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Видно от електронния фиш, като място, където е извършено нарушението е посочено област Русе, община Русе, град Русе, бул. „Христо Ботев“ до номер 1, Шоурум на Хобикар, което място съответства на мястото на контрол, посочено в протокола за използване на АТСС.

От приобщените писмени доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство, което в процесния случай е преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства, с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120cd19, което е одобрен тип средство за измерване, съгласно представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, преминало е последваща проверка, видно от протокол № 033-СГ-ИСИС/26.02.2025г. и съгласно приложения по делото протокол за използване на техническо средство рег. № 1085р7611/02.10.2025г. е било стационарно разположено.

Неоснователни са доводите, че на представените изображения не се вижда номерът на моторното превозно средство, както и твърденията, че разстоянието е по-малко от 25 метра.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, приложима на основание чл.

84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

От събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и извършената оценка на същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.

Видно от приложените по делото снимки, на моторното превозно средство от АТСС, които по своята доказателствена същност представляват веществено доказателствено средство, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, в същите липсва установената скорост на заснетото МПС и по делото не са налице доказателства, които да установяват и доказват скоростта, с която е установено да се движи моторното превозно средство и по никакъв начин не се установява и доказва нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя..

Изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН означава, че колкото и висока да е степента на вероятност едно лице да е автор на административно нарушение, това си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито и да било противни изводи, освен единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, а в настоящия случай от събраните в хода на съдебното 4 производство доказателства такъв извод не може да бъде направен.

Тежестта на доказване в административнонаказателното производство лежи върху наказващия орган, а в случая от приобщената в хода на производството доказателствена съвкупност, същият не е успял да докаже по несъмнен и безспорен начин, вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

По изложените мотиви съдът намира, административнонаказателното обвинение за недоказано и издадения електронен фиш следва да бъде отменен.

Във връзка дължимите разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното възражение в тази насока от страна на наказващия орган, съдът намира следното: