Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 16.11.2021, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Административно дело 230/2021
Вид
Решение № 216
Подписан
16.11.2021
В сила
16.11.2021
Състав
АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

16.11.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

21.10.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

230 по описа за

2021 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Р.А.Ч. от ***, против Решение №

2153-08-182/13.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/28.06.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е неправилно, тъй като при постановяването му не са взети предвид всички относими доказателства. В тази връзка сочи, че представените документи доказвали обстоятелството, че е упражнявала и упражнява дейност като земеделски производител.

Твърди, че реализираната продукция от тази дейност се съхранявала на склад и част от нея била реализирана чрез осъществени продажби.

Искането е да бъде признато за доказано, че извършва трудова дейност като земеделски производител, респ. Решение № 2153-08-182/13.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали се явява неоснователно и да й се изплати обезщетение по представения болничен лист.

В съдебно заседание се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата си и моли съда да отмени решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали и признае правото й на обезщетение.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От оправомощено лице – *** е постъпила молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че липсвали данни за упражняване на каквато и да е трудова дейност от страна на Р.Ч., в качеството й на земеделски производител по смисъла на § 1 ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и то в периода 01.04.2021 г. – 31.05.2021 г.. Излага съображения, че нямало данни за осъществявана земеделска дейност, свързана със заявеното намерение от жалбоподателката за отглеждане на картофи на площ от 0.0500 ха.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото справки за дейността Р.А.Ч., издадени от ОД „Земеделие - Кърджали/л. 712, л. 13, л. 14/ и

Анкетен формуляр № BG-01-03-506/01.04.2021 г./л. 21/, се установява, че Р.А.Ч. се е регистрирала като земеделски стопанин на 01.04.2021 г., при което е заявила използвана земеделска земя с обща площ 0.2629 ха, № ***, с намерение за засяване на 0.0500 ха. На 15.07.2021 г. и 29.07.2021 г., жалбоподателката е заявила промяна в засетите култури и ползваните площи, а именно: засети култури – фасул/0.0200 ха/, картофи/0.0500 ха/ и други/0.0500 ха/; общо използвана площ – 0.5099 ха;

На 11.06.2021 г. в

ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № *** – л. 30/, съдържащо данни за Р.А.Ч. от ***, относно правото й на парично обезщетение за временна нетрудоспособност във връзка с Болничен лист № ***, с период от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. Към удостоверението е приложен Болничен лист № ***/л. 31/, издаден на 01.0.2021 г., видно от който Р.А.Ч. е била във временна нетрудоспособност за периода от 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г., с диагноза: „***“;

От Констативен протокол за състоянието и ползването на поземлени имот с идентификатор ***, *** и *** по КК на землището на ***/л. 17/, се установява, че на 30.07.2021 г., комисия от служители на ОДЗ – Кърджали и ОДЗ – Кирково е посетила горепосочените имоти, при което е констатирано, че към датата на проверката имот с идентификатор *** – с площ 2.629 дка, не е засят със земеделски култури, имот с идентификатор *** – с площ 0.511 дка, се ползва за земеделска дейност и е засят с тикви и фасул, имот с идентификатор *** – с площ 1.959 дка, се ползва за земеделска дейност, извършена е основна обработка на почвата и е засят с картофи, дини и фасул;

С Разпореждане №

О-08-999-00-**********/28.06.2021 г./л. 22/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на Р.А.Ч., с ЕГН **********, по Болничен лист № ***. В административния акт са изложени мотиви, че събраните в административното производство доказателства можело да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл за изложени съображения, че продукцията от 0.0500 ха „картофи“ е предназначена за лични нужди, т.е. за отглеждане на култури с цел добив на суровини и храни за лична употреба, а не с цел продажба. Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение. Въведени са доводи, че лице, което не произвежда земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството на осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни и са внасяни осигурителни вноски. Отделно от това е посочено, че от доказателствата по преписката било видно, че за периода от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г. било невъзможно лицето да е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на растителна продукция, предназначена за продажба;

Р.А.Ч. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, която жалба с Решение № 2153-08-182/13.08.2021 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Предвид това е прието, че лице, за което не било доказано, че е извършвало трудова дейност – в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, то не можело да има качеството осигурено лице. С други думи, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба.

Въведени са доводи за правилност и обоснованост на изводите в оспореното разпореждане, че Р.А. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че заявените от жалбоподателката намерения да засади площи от 0.0500 ха с картофи, по никакъв начин не обосновавали правопораждащия факт, че към момента на настъпване на осигурителното събитие (01.06.2021 г.) от нейна страна в качеството й на земеделския стопанин е упражнявана каквато и да е трудова дейност. На следващо място са изложени съображения, че при извършената проверка от служители на ОД „Земеделие“ – Кърджали е било констатирано, че на имота, заявен за обработване от жалбоподателката при регистрацията и като земеделски стопанин, не са установени налични култури, което обстоятелство било изрично отразено в съставения констативен протокол.

Относно представения от Р.А. предавателен протокол от 25.05.2021 г. за продажба на 30 кг. картофи, са въведени мотиви, че документът е изолиран спрямо останалите по преписката доказателства, като очевидно било, че към 01.04.2021 г. жалбоподателката още не била засадила процесните картофи, а само била заявила намерение за отглеждането им, поради което било произходът на продадените 30 кг. картофи бил неясен. Счетено е, че липсват данни А. да е отглеждала земеделска продукция с цел продажба в периода от 01.04.2021 г. – 31.05.2021 г. В оспореното решение са развити и доводи, че стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година, като нормално било един и същи земеделски стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само преди настъпване на осигурителното събитие и получаване на обезщетение от фондовете на ДОО. В тази връзка е отразено, че жалбоподателката се е регистрирала на 01.04.2021 г. като два месеца след това й е поставена диагноза „***“, следователно й предстояло да ползва обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете.

В заключение е посочено, че след като по отношение на Р.А.Ч. не е било налице условието да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, то не е възникнало осигурително правоотношение, което от своя страна изключвало правото на лицето да получи осигурителни плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл.

117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 40 от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.

9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.