Определение № 21297 от 09.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21297 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110148020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 170361/28.05.2026 г., подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

131468980, с която по реда на чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на постановеното по делото решение № 8547/09.05.2026 г. в частта за разноските, като бъдат намалени възложените в тежест на ищеца разноски в размер на 755,56 евро, от които 255,56 евро адвокатски хонорар за заповедното производство и 500 евро за депозит за вещо лице по СГЕ, както и тези за исковото производство в размер на 500 евро за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника – адв. Б. Т., определени от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

В молбата се излагат съображения, че присъдените възнаграждения са прекомерни, предвид извършените действия по делото и действителната правна и фактическа сложност на същото. Сочи се, че доколкото не бил подаден отговор на исковата молба в срок, то разноски за адвокатско възнаграждение на ответника не се следвали. Аргументира се, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на адв. Т. съдът е бил длъжен да съобрази установените минимални размери в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и възможността, предвидена в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а именно да присъди разноски за възнаграждението в размер по-нисък от минималния.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна по молбата А. И. И. е подала отговор, с който излага подробни съображения за неоснователност на същата. Излага, че процесуалния представител на ответника е извършил необходимия по обем труд по запознаване и анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Софийски районен съд, като взе предвид изложеното в искането по чл. 248 ГПК и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения в закона срок, от лице с правен интерес за това, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна по следните съображения.

Видно от постановеното по делото решение 8547/09.05.2026 г., с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдът е осъдил „А1 България“ ЕАД да заплати на А.

И. И. сумата от общо 755,56 евро – разноски за депозит за вещо лице и за адвокатско възнараждение, сторени пред първоинстанционния съд, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ГПК да заплати на адвокат Б. Любомиров Т. от САК, сумата в размер на 500 евро – представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ в полза на ответника А. И. пред първоинстанционния съд.

1

Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл, според посоченото по-горе решение на СЕС Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (изрично в този смисъл е Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908 на ВКС). Същото становище е застъпено и в Решение № 261 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3369/2025 г., IV г. о., в което е прието, че при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адвоката правна помощ от значение са видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Материалният интерес по делото обаче не е водещ при преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като съдът следва да извърши преценка по вътрешно убеждение за реално предоставената услуга, въз основа на изложените критерии, без да е обвързан от минималните прагове на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г.

При преценяване на посочените критерии, съдът намира, че само присъденото в полза на ответницата А. И. адвокатско възнаграждение в размер на 255,56 евро за заповедното производство по ч. гр. д. № 17228/2025 г. по описа на СРС, 65 състав се явява прекомерно. Това е така, тъй като извършените от процесуалния представител на длъжника действия в хода на заповедното производство се свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби и подаване на възражението по чл. 414 ГПК, в което единствено се сочи, че длъжникът не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение, без да са въведени каквито и да било конкретни възражения. Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената от процесуалния представител на длъжника работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер на 255,56 евро, поради което следва да ревизира становището си относно дължимостта на тези разноски като намали същото до размер на 150 евро.

По отношение на искането за намаляване на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 500 евро в полза на адв. Б. Т., съдът намира същото за неоснователно.

Неоснователни са доводите на молителя, че поради липсата на подаден в срока по чл.

131 ГПК отговор на исковата молба не се следва присъждане на разноски за процесуално представителство на ответната страна. Правото на разноски е обусловено от изхода на спора и действително осъществената процесуална защита в производството, а не единствено от подаването на отговор на исковата молба. От материалите по делото се установява, че процесуалният представител на ответника е осъществявал процесуално представителство в хода на исковото производство, участвал е в проведените съдебни заседания, запознал се е със събраните доказателства, изразявал е становища по доказателствените искания и по съществото на спора, като извършените действия са допринесли за успешната защита на страната.

Съдът съобрази критериите, изведени в практиката на ВКС и Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според които при определяне на 2 дължимото адвокатско възнаграждение следва да се държи сметка за вида на спора, защитавания интерес, количеството и характера на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, без съдът да е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г.

В случая настоящото производство е изисквало извършване на процесуални действия извън първоначалното запознаване с делото, включително анализ на представените писмени доказателства и на заключението на назначената съдебно-почеркова експертиза, участие в съдебните заседания и организиране защитата на ответника до окончателното приключване на делото пред първата инстанция. Следва да се отчете и обстоятелството, че спорът е приключил изцяло в полза на ответната страна, което е резултат от проведената процесуална защита.

Съдът намира, че определеният размер от 500 евро не е прекомерен, доколкото съответства на действително положения труд, продължителността на производството и обема и характера на извършената адвокатска дейност, а освен това е близко до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като се има предвид материалния интерес на всички кумулативно съединени искови претенции.

Същевременно този размер е съобразен и с актуалните икономически условия в страната, нарастването на разходите за предоставяне на квалифицирана правна помощ и необходимостта възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА да обезпечи справедливо компенсиране на положения професионален труд. Поради това съдът намира, че липсват основания за ревизиране на постановеното решение в тази му част.

Ето защо молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение в частта, с която се иска намаляване на присъденото в полза на адв. Б. Т. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство в размер на 500 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 8547/09.05.2026 г., постановено по гр. д. № 48020/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта за разноските, КАТО:

НАМАЛЯВА, по искане „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, обективирано в молба с вх. № 170361/28.05.2026 г., размера на присъденото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на А. И. И. адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 17228/2025 г. по описа на СРС, 65 състав, от сумата 255,56 евро (представляващо част от присъдената в полза на А. И. И. сума от 755,56 евро) на сумата 150 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 170361/28.05.2026 г., подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3