Решение № 399 от 17.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. ХАСКОВО, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Д. Г. П. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500873 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Р. Т.

Р., чрез адв. С. Г. – Ч., против решение № 473 от 19.07.2018 г. на Районен съд – Казанлък, постановено по гр.д. № 428/2018 г.

Първоинстанционното производство е образувано по иск за разпределение правото на ползване на недвижим имот по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС, предявен от Р. Т. Р. срещу ответниците М. К. Е. и К. К. Е.. На свой ред същите са предявили насрещен иск, приет за съвместно разглеждане, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който искат да бъде признато за установено, че са собственици на 346 кв.м., съответстващи на 2/3 идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ 523 кв.м., находящо се в град ***, за което е отреден УПИ *** в кв. 241, кадастрален район *** по плана на града.

С цитираното решение Районен съд - Казанлък е признал за установено, че ответниците К. Е. и М. Е. са собственици на спорната площ на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и е оставен без разглеждане като недопустим предявения от Р. Р. иск за разпределяне ползването на недвижимия имот.

Недоволен от решението е останал ищецът Р. Р., който го е обжалвал с въззивна жалба вх. № 10811/03.09.2018 г. и е образувано в.гр.д. № 1455/2018 г. на ОС – Стара Загора.

С решение № 26/28.01.2019 г. въззивната инстанция е отменила решение № 473/19.07.2018 г., имащо характер на определение, в частта му, в която е оставен без разглеждане като 1 недопустим предявения от Р. Р. против К. Е., М. Е. и И. И. иск за разпределение на ползването на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м., находящо се в град ***, представляващ УПИ *** в кв. 241, кадастрален район *** по плана на град и е върнал делото на районния съд за произнасяне по същество на предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС, като са дадени указания след произнасянето на съда с решение по този иск въззивната жалба и делото да се изпрати отново на ОС – Стара Загора. В изпълнение на дадените указания районният съд е постановил решение № 69/04.02.2019 г., с което е отхвърлил като неоснователен предявения от Р. Р. иск за разпределяне ползването на недвижимия имот.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който го е обжалвал и ведно с първоначалната въззивна жалба делото е изпратено на въззивната инстанция.

Образувано е в.гр.д. № 1138/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, приключило с решение № 183/10.06.2019 г., с което е отменено решение № 473/19.07.2018 г. в частта му, с която се признава за установено, че К. К. Е. и М. К. Е. са собственици на 346 кв.м. или 2/3 идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м., находящо се в град ***, за което е отреден УПИ *** в кв. 241, кадастрален район *** по плана на града за размера над ½ идеални части от имота, като вместо това съдът е:

-отхвърлил предявения насрещен иск за признаване за установено, че К. Е. и М. Е. са собственици на основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност на 346 кв. м. или 2/3 ид. части от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м, находящо се в гр. ***., за което е отреден УПИ *** в кв. 241, кадастрален район *** по плана на града за размера над ½ ид.ч. от имота като неоснователен;

-отменил е решение № 69 от 04.02.2019г., постановено по гр.дело № 428/2018 г. по описа на РС - Казанлък, като вместо това е разпределил ползването на дворно място, цялото с площ от 523 кв.м, находящо се в гр.**** , за което е отреден УПИ ***, в кв. 241, кадастрален район *** по плана на града като ищецът Р. Р. има право да ползва част от имота, намираща си между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 12, 6, 7 и 8, а ответниците М. Е., К. Е. и И.

И. – част от имота, находяща се между цифрите 1, 8, 7, 6, 12, 5, 11, 10 и 9, по схема – вариант втори на вещото лице – на л. 140 от делото на районния съд, която е подписана от състава на съда и е неразделна част от решението.

Въззивното решение е обжалвано и е образувано гр.д. № 4852/2019 г. на ВКС. С определение № 330/23.06.2020 г. е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М. Е. и К. Е. касационна жалба против въззивното решение в частта му по иска по чл. 32, ал.

2 ЗС, а е допуснато касационно обжалване на решението в частта, с която предявеният като насрещен установителен иск за собственост е отхвърлен за разликата над 1/2 идеални части до 2/3 идеални части. Определението е обжалвано пред друг състав на ВКС и е потвърдено с определение № 181/16.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2754/2020 г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба, подадена от М. Е. и К. Е. срещу произнасянето по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС. С решение № 1/28.04.2021 г. по гр.д. № 4852/2019 г. ВКС е отменил въззивно решение № 183/10.06.2019 г. по в.гр.д. № 1138/2019 г. на ОС – Стара Загора в частта, с която 2 е отхвърлен предявеният от М. Е. и К. Е. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ 523 кв.м., находящо се в град ***, за което е отреден УПИ *** в кв. 241 по плана на града за разликата над 1/2 идеални части.

След връщане на делото е образувано в.гр.д. № 1317/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора. Предмет на въззивното производство е установителният иск за собственост за разликата над 1/2 идеални части, предявен от М. Е. и К. Е.. Постановено е решение № 73/15.07.2021 г., с което е отменено решение № 473/19.07.2018 г. по гр.д. № 428/2018 г. на Районен съд – Казанлък в частта му, с която се признава за установено, че К. К. Е. и М. Е. са собственици на 346 кв.м. или 2/3 идеални части от недвижимия за размера над 1/2 ид.ч. от имота, като вместо това е отхвърлен предявения насрещен иск за признаване за установено, че К. Е. и М. Е. са собственици на основание на изтекла в тяхна полза придобивна давност на 346 кв. м. или 2/3 ид. части от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 523 кв.м, находящо се в град ***, за което е отреден УПИ *** в кв. 241, кадастрален район *** по плана на града за размера над 1/2 ид.ч. от имота като неоснователен.

Въззивният съдебен акт е обжалван и е образувано гр.д. № 277/2022 г. на ВКС, приключило с решение № 50005/15.02.2023 г., с което обжалваното решение е обезсилено като процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по заявеното от М. Е. и К. Е. евентуално придобивно основание (придобивна давност), без да е разгледал заявеното главно придобивно основание (покупко продажба по нотариален акт № ***, том I, дело № *** г. и наследяване на К.Е.). Касационният съд е приел, че правото на собственост може да бъде придобито само на едно основание, при което деривативното основание е предмет на главния иск, а оригинерното основание – на евентуалния иск. Съдебно решение, постановено само по евентуално придобивно основание, без да бъде разгледано и прието за неоснователно поддържаното главно придобивно основание, се явява процесуално недопустимо като постановено по иск, спрямо който не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането му – произнасяне и приемане за неосъществило се главно придобивно основание. Посочено е, че при новото разглеждане на делото въззивният съд първо следва да изпълни указанията в отменителното касационно решение № 1/28.04.2021 г. по гр.д. № 4852/2019 г. на ВКС и да се произнесе след проследяване правата на праводателите на страните настъпил ли е вещно - прехвърлителният ефект на договора за покупко-продажба по нотариален акт № ***, том I, дело № ***г. за разликата над 1/2 ид. ч. до 2/3 ид. ч. Ако приеме, че не е настъпил, следва да разгледа заявеното евентуално придобивно основание по чл. 79 ЗС, като съобрази, че владението е установено въз основа на договор за прехвърляне на идеални части от имота, а в тази хипотеза не се прилагат действалите във времето и понастоящем ограничения за придобИ.е на реална част от урегулиран имот. Дадени са указания, че при новото разглеждане на делото въззивният съдът следва да се произнесе и по претенциите за възстановяване на направените в касационното производство разноски.

В изпълнение на дадените указания от касационната инстанция предмет на настоящото производство е решението на районния съд само в частта му, в която 3 предявеният насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен.

В хода на въззивното производство е починала въззиваемата К. Е., поради което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК с определение от 31.01.2024 г.

Производството е възобновено след уточняване на наследниците и е продължило с участието на останалите двама ответници М. Е. и И. И..

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното решение в атакуваната част, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Посочва се, че според действалите през годините разпоредби на законите, касаещи устройството на територията, а именно чл. 23 от Закона за благоустройството на населените места от 1941 г. (ДВ бр. 117 от 1941 г., отм.), § 39 – 43 ППЗПИНМ, чл. 40, ал. 2 и чл. 74 от ЗПИНМ (отм.), чл. 54, ал. 1 – 2 и чл. 59 от ЗТСУ (отм.), чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ, за да бъде реална или идеална част от парцел придобита по давност, трябва частите, на които се разделя по този начин парцела, да са с размери, при които според действащите тогава разпоредби на § 39 – 43 ППЗПИНМ и чл.

19 ЗУТ да могат да бъдат обособени в самостоятелни и отговарящи на изискванията за законосъобразност парцели. В тази насока били и разясненията по приложението на чл. 40 ЗПИНМ, дадени с ТР № 76/01.06.1967 г. по гр.д. № 42/1967 г. на ВС, според което владение, имащо за предмет „реална част“ от урегулиран парцел, може да доведе до придобИ.е по давност, ако е възможно регулационното разделяне на парцела на два отделни такива. По делото не се изяснило дали площта на двете части на парцела, чието разпределение се иска, могат да се обособят на два отделни парцела, отговарящи на изискванията за площ и лице.

Въззивникът смята, че съгласно законовите текстове още от 1941 г. до днес не било възможно придобИ.е по давност на реални и идеални части от урегулирани парцели.

Отделно от това се твърди, че ползването от наследодателя и неговите наследници след смъртта му не било владение, а държане на имота и по делото не се представили доказателства за десетгодишно непрекъснато, спокойно и с намерение за своене владение на призната за собствена на ответниците част от общия парцел.

Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната част и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения насрещен иск.

В срок е постъпил отговор вх.№ 14202 от 20.11.2018 г., с който отговор на първо място се навеждат доводи за недопустимост на подадената въззивна жалба като просрочена.

Твърди се, че постановеното решение е връчено на Р. Т. Р. на 27.08.2018 г. чрез неговия пълномощник по делото адв. С. Г.- Ч. и срока за обжалването на решението е изтекъл на 10.08.2018 г., а жалбата е подадена на 03.09.2018 г. С оглед на това счита, че същата е недопустима като просрочена и моли да бъде оставена без разглеждане и прекратено производството по делото. Взема се становище и по същество на спора в случай, че не бъде уважено направеното искане за прекратяване на производството по делото, като счита, че 4 постановеното от първоинстанционния съд решение в атакуваната част е правилно и моли то да бъде потвърдено.

В хода на устните състезания страните поддържат становището си по обжалването и ответните възражения. Представени са писмени защити, в които се доразвиват първоначално изложените доводи и аргументи.