Определение № 1959 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1959 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501586 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274и сл.във вр. с 248 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Сити Кеш“ООД,ЕИК-202531869,чрез пълномощника му по делото адвокат М.,против определение № 4908/21.04.2026г.,постановено по гр.д.№ 7932/25г. по описа на ПдРС,20-ти гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 845/25.02.2026г.в частта му за разноските.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.Жалбоподателят оспорва ищецът да е материално затруднено лице.Счита,че при направено от насрещната страна възражение за липса на материална затрудненост трябва да се изследват предпоставките за присъждане на разноски.Поддържа се,че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждане на дружеството чрез депозиране на шест различни искови молби срещу „Сити Кеш“ООД с цел да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер.Иска се от съда да отмени атакуваното определение и да постанови друго,с което да откаже присъждането на претендираните от ищцата разноски,а при условията на евентуалност-да ги намали значително.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата- адв.Д.Б. в качеството му на пълномощник на ищеца С. М.

С.,ЕГН-**********,с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 845/25.02.2026г.,постановено по гр.д.№ 7932/25г.,ПдРС е осъдил „Сити Кеш“ ООД да заплати на С. М. С.,ЕГН-********** сумата от 181,51 евро – платена без 1 основание по договор за паричен заем Кредирект № 440053/03.08.2020г.,сключен между страните,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2025 г., до окончателното изплащане.

Със същото решение първостепенният съд се е произнесъл и в частта за разноските,като е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца С. М. С. сумата от 21,94 евро направени по делото разноски за държавна такса,а на процесуалния представител на ищеца – адв.Д. Б. сумата от 153,39 евро - адвокатско възнаграждение,определено от съда по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.

По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател „Сити Кеш“ООД е поискал изменение на решението в частта му за разноските,като не бъде присъждано в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна адвокатска помощ поради това,че ищцата не е материално затруднено лице и е могла да заплати дължимото възнаграждение,както и поради заведено при условията на злоупотребас право дело.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му.

Настоящият състав на съда намира,че така постановеното определение е правилно.Според утвърдената практика на ВКС – к а т о напр.определение № 262/05.12.2018г.по т.д.№ 867/2018г.,определение № 528/20.06.2012г. по ч.т.д.№ 195/2012г.,определение № 395/09.07.2018г. по ч.т.д.№ 1314/2018г.,определение № 682/18.10.2012г.по ч.гр.д.№ 598/2012г., определение № 442/28.06.2019г. по ч.т.д.№ 502/2019г.,определение № 257/09.05.2018г. по ч.т.д.№ 226/2018г.,определение № 417/17.10.2018г. по ч.т.д.№ 2238/2018г.,определение № 665/05.12.2018г.по ч.т д.№ 2467/2018г.,определение № 643/07.12.2022г. по ч.т.д.№ 2370/2022г.,определение № 50199/04.10.2023г. по т.д.№ 1624/2022г.,определение № 60227/03.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1954/2021г.,е прието, че наличието на основанието по чл.38, ал.1,т.2 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски.Този извод се извежда от чл.38,ал.1 и ал.2 от ЗА,очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,оказал безплатна правна помощ,а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38,ал.1,т.1-3 о т ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат,като осъди другата страна да го заплати.Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА е достатъчна за доказване на материалната затрудненост,като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат.Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал.2 на същата разпоредба,според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,т.е.адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото,а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора,поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение,следва да е само на адвоката.

Настоящият съдебен състав споделя тази практика.

В хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 о т ЗА адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално затруднени лица.Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,съдът определя възнаграждение на адвоката.Адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.1,т.2 о т ЗА се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна,но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл.78,ал.1 от ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл.38,ал.2 от ЗА,приложима,ако в 2 съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски.Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл.78,ал.1 о т ГПК,според която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска.Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски. След като исковата молба на ищеца е изцяло основателна,правилно и законосъобразно с обжалваното определение районният съд е отказал да измени решението си,с което е присъдил дължимото адвокатско възнаграждение в полза на оказалия безплатна правна помощ адвокат на ищеца.

В хипотезите на чл.38,ал.1 вр. чл.38,ал.2 о т ЗА законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар,но същият да бъде дължим от насрещната страна,в случай че са налице предпоставките на чл.78,ал.1 от ГПК за осъждането й за разноски.Дали е било налице материално затруднено положение е без значение,тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент.Този извод се подкрепя с факта,че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗА случаи,като на основание чл.9 от ЗЗД във вр.с чл.20а от ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения,освен в законоустановени изключения.Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36,ал.1 от ЗА,а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги ( pro bono) на материално затруднени лица чл.38,ал.1,т.2 о т ЗА.Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства въззивният съд не установи да е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права.По настоящото дело на ищеца са присъдени 181,51 евро – сума,платена без по договор за паричен заем Кредирект № 440053/03.08.2020г.,сключен между страните,разноски за държавна такса в размер на 21,94 евро,а в полза на процесуалния представител на ищеца- адвокатско възнаграждение в размер на 153,39 евро.

Злоупотреба с процесуални права би била налице в случаите,когато претенцията само за адвокатско възнаграждение е в пъти по-висока от размера на отпуснатия кредит и надвишава общия размер на всички посочени в договора плащания,респ.в случаите,когато се претендират разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по множество дела,които са образувани за прогласяване нищожността на отделни клаузи по един и същ договор за кредит или за връщане на платеното без основание по отделни клаузи по един и същ договор за кредит.В тези случаи би могло да се говори за драстично нарушение на принципа за добросъвестно и съобразено с добрите нрави упражняване на процесуалните права от участниците в съдебните производства и техните процесуални представители (чл.3 от ГПК), тъй като посредством законово установени средства се цели постигане на противоправен резултат - неоснователно обогатяване чрез калкулиране в тежест на ответника на неоправдано високи по размер разноски.

За пълнота на изложението, следва да се посочи,че обективно съединяване на искове се допуска само по едно правоотношение между страните,а дори и отделните искове да бяха разгледани в едно общо производство,то разноските се определят за всеки отделен иск,а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове.Фактът,че са образувани няколко дела между същите страни, във връзка с различни договори помежду им,сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права,тъй като се касае за отделни,самостоятелни правоотношения и исковете по тях,макар и при идентичност на страните,не са във връзка едно с друго.

По отношение на исканетоза събиране на доказателства за злоупотреба с право от страна на ищцата,обусловена от завеждането на множество дела с идентичен предмет:

3

В тази насока доколкото се твърди,че правата на същата произтичат от отделни договори за кредит,не може да се приеме,че предмета по всички дела е напълно идентичен.Отделно от това присъждането на разноски е последица от изхода на делото,поради което не е част от предмета му и съда не дължи съдействие на страните за събиране на доказателства,обуславящи възлагането на разноските.Действително с такава информация съдът може да се снабди и по служебен ред,но същата според настоящия състав е относима към фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изхода на делото,„Сити Кеш“ ООД дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на насрещната страна.

Досежно въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, настоящият съдебен състав го намира за неоснователно.

Трайната съдебна практика приема,че при определяне на възнаграждението по чл.38,ал.2 от ЗА,на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител,следва да бъде определено възнаграждение,което,без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004г.,следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност,като се съобрази фактическата и правна сложност на делото,положения от адвоката квалифициран труд,обемът на извършените действия.

Настоящият съд намира за справедливо с оглед на резултата от иска и неговата правна и фактическа сложност,както и с оглед на положения труд от защитника,че на адв.Б. правилно и законосъобразно са присъдени 153,39 евро за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА на ищеца С. М. С..Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение.