Решение № 577 от 11.11.2019, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е Н И Е

№

11.11.2019 година, град Свиленград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Свиленградският районен съд, гражданска колегия, ІV състав, на 05.11.2019 година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

Секретар: Ренета

Иванова като разгледа докладваното от Съдията Стамболиева гражданско дело № 965 по описа на

Районен съд - Свиленград за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава.

Производството по делото е образувано по Искова молба на П.Д.В. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г., против Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Хасково със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул.„България” № 85, представлявана от Директора Ангел Цанков Ганчев.

В Исковата молба се твърди, че ищецът П.Д.В. работел в системата на МВР като Полицай в Районно управление (РУ) – Свиленград към ОДМВР - Хасково за времето от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година, включително. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, по График, изготвен от съответния ръководител и стриктно спазван от ищеца и от колегите му. Твърди се, че през процесния период полагал труд и през нощта, т.е. за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, че отработеното от него работно време следвало да се изчислява сумарно за тримесечен период, а налагания от него нощен труд да се компенсира с възнаграждение за извънреден такъв. Твърди се също така, че през процесния период бил положил общо 960 часа нощен труд, който следвало да се преизчислят към дневен такъв с коефициент 1.143, т.е. с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място при сумарно изчисляване на работното време, което не било сторено от страна на работодателя и ответник по делото. В този смисъл броят часове извънреден труд бил по-голям от този, който му бил заплатен. Твърди, че не му били заплатени 137 часа положен извънреден труд, така че дължимото му се допълнително възнаграждение било в размер на 800 лв. Сочи се, че задължение на ответника е да начислява часовете извънреден труд на всеки три месеца и неизпълнението му представлява забава на длъжника (ОДМВР – Хасково), поради което на ищеца се дължало и обезщетение за забава върху всяко вземане за всеки тримесечен отчетен период, считано от момента, в който вземането е станало изискуемо до датата, предхождаща предявяване на иска. Размерът на това обезщетение възлизал на сумата от 50 лв. Направен е и разбор на нормативната уредба, действаща във времето, с който ищецът подкрепя тезата си за основателност на исковете. В съответствие с чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена и банковата сметка, по която ищецът желае да му бъдат приведени присъдените суми.

Поради това моли Съда да бъде постановено Решение, с което ответникът ОДМВР - Хасково да бъде осъден да му заплати допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 137 часа за периода от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година, включително, в общ размер на 800 лв. (главница), получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2019 година (датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград) до окончателното изплащане на вземането и лихва за забава в общ размер на 50 лв., начислена върху главницата, считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 25.08.2019 година, включително.

Претендират се и разноските по делото. Представен е Списък на разноските.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника ОДМВР - Хасково чрез Главен юрисконсулт Стефан Симеонов.

Намира предявените искове за допустими; но неоснователни и недоказани, тъй като положеният извънреден труд бил отчетен и заплатен реално на ищеца след изготвяне на необходимите Протоколи и съобразно законовите и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения извънреден труд от държавните служители, т.е. ищецът не бил ощетен финансово. Ответникът твърди, че на ищеца било заплатено полагащото му се възнаграждение за положен нощен труд съгласно чл. 179 от ЗМВР, подзаконовите нормативни актове (Наредби) и Заповед на Министъра на МВР, регламентиращи заплащането на положен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

Застъпва се становището, че отношенията между страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния закон – ЗМВР, като общите разпоредби на Кодекса на труда (КТ) са неприложими. Поради това намира, че ответникът е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. В този ред на мисли счита, че е неоснователна и недоказана, и претенцията за заплащане на мораторна лихва, като допълнително се сочи, че тази претенция не била посочена коректно във времево отношение.

Поради изложеното, ответникът моли Съда да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Направено е възражение за редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание, проведено на 05.11.2019 година, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като размерът на иска по чл.

179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е увеличен от 800 лв. на 1 519.05 лв., а размерът на иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху тази главница е увеличен от 50 лв. на 193.07 лв.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ОДМВР - Хасково като Старши полицай в РУ – Свиленград за исковия период от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година, включително.

За изясняване на делото от фактическа страна бе назначена и изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице О.Н.Б..

В

Заключението на Съдебно–счетоводната експертиза е отразено, че вещото лице Б. е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни по Протоколи за отчитане на изработените часове, Фишове и др. документи, които е намерил при посещението си в ответната Дирекция, както и въз основа на нормативните актове. Вещото лице е изготвило Заключението си в два варианта, означени като буква „Б” (наричан по-долу в настоящото изложение първи вариант) и буква „В” (наричан по-долу в настоящото изложение втори вариант), при прилагане на коефициент 1.143 и при констатация, че през процесния период от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година, включително, не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни. При първия вариант сочи, че ако изработените в повече часове над нормата в резултат на превръщане на нощните часове в дневни не представляват извънреден труд, а обикновен такъв, размерът на тези часове възлиза на 1 012.70 лв., а лихвата – 128.71 лв. При втория вариант вещото лице прави изчисленията си като приема, че изработените в повече часове над нормата в резултат на превръщане на нощните часове в дневни представляват извънреден труд. Въз основа на тези данни вещото лице Б. сочи, че за процесния периода, ищецът бил отработил 199.63 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при посочения коефициент допълнителните часове положен труд са в размер на 228.37 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлиза на 1 519.05 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 25.08.2019 година, включително – на общо 193.07 лв. В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение, като уточнява, че главницата е изчислена като брутна сума (от нея не е удържан данъкът, касаещ доходите на физическите лица в размер на 10 % , тъй като удържането следва да се извърши от страна на работодателя); а лихвата е изчислена на база нетната сума на дължимата главница, т.е. от дължимата главница е приспаднат данъкът, касаещ доходите на физическите лица в размер на 10% и върху тази сума (чистата, която трябва да получи от ищеца) е изчислена лихвата. Същото бе прието без възражения от страните.

При така установената фактическа обстановка,

Съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на Закона за държавния служител по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от

ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 часа – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014 година до 01.04.2015 година действа Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година (ДВ, брой 69 от 19.08.2014 година, в сила от 19.08.2014 година, отм., ДВ, брой 40 от 02.06.2015 година, в сила от 01.04.2015 година). От 01.04.2015 година до 29.07.2016 година действа Наредба № 8121з-592/25.05.2015 година, която е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 година на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 година, обн. в ДВ, брой 59 от 29.07.2016 година. От

02.08.2016 година и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 година (обн., ДВ, брой 60 от 02.08.2016 година, в сила от

02.08.2016 година). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите Наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 година при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143. В следващите две Наредби с № 8121з-592/25.05.2015 година и № 8121з-776/29.07.2016 година, последната приложима към процесния период от 26.08.2016 година до 25.08.2019 година, включително, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Фактът, че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби се явяват специални, не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те са специални само в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се отнасят до подобни случаи.