Решение № 4 от 07.01.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Враца, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200996 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.Образувано е по жалба на „****“ЕООД-Враца против НП№ 16/20.05.2024 г. на Директора на ОДБХВраца, с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.2 ЗХ и на основание чл.132, ал.2 ЗХ., е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 4000.00 лв. В жалбата поддържана и в допълнително писмено становище, се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради допуснати множество нарушения на материалния и процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. На тази база се отправя искане и за потвърждаването му.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Жалбата е подадена активно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в законово установения преклузивен срок за обжалване, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и 1 основателна:

По повод подаден сигнал от ОДБХ-Плевен, на 14.03.24 г. служители на ОДБХ-Враца -св.Св.Л. и св.Д.Д. извършили проверка на място в стопанисван от дружеството-жалбоподател обект за производство на готови за консумация кулинарни и тестени изделия, находящ се в гр.Враца, ул.“*****“№6. При проверката били констатирани нередности във връзка с изискванията на ЗХ, в т.ч. и относно етикирането на проверени хранителни продукти. Констатациите от проверката са обективирани в нарочен констативен протокол от същата дата. Едновременно с това е издадено и задължително предписание №0601435/14.03.24 г., в което под т.1 е предписано „да се осигури точно представяне на информация относно състава на храните със срок-постоянен“ и под т.2 е предписано „информацията на етикета да бъде лесно видима и четлива със срок-постоянен“. По нататък в предписанието е посочено, че изпълнението му се възлага на представляващия дружеството управител „със срок до 22.04.24 г.“.

Така издаденото предписание няма данни да е било обжалвано по реда на АПК, поради което е влязло в сила и е подлежало на изпълнение.

На 24.04.24 г. горепосочените свидетелки извършили повторна проверка в обекта, при която проверяващите приели, че дадените предписания №0601435/14.03.24 г. не са изпълнени в цялост и по двата пункта. Затова и на 25.04.24 г. е съставен и АУАН №060434/25.04.24 г. срещу дружеството за нарушение по чл.132, ал.1, т.2 ЗХ. Според посоченото в АУАН текстово описание на нарушението, същото се е изразило от една страна в това, че дадените в две точки предписания с общ акт №0601435/14.03.24 г. не са изпълнени /предписанията със срок на изпълнение-постоянен са дословни цитирани/. Едновременно с тези констатации в АУАН е посочено и че „в предписанието е даден срок до 22.04.24 г. да се представят коригирани етикети, които етикети не са представени, с което дружеството, в качеството си на бизнес оператор... не е изпълнил разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на неговата компетенстност.“.

Въз основа на горепосочения АУАН и при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 ЗХ, е било издадено атакуваното НП, с което на основание чл.132, ал.2 ЗХ., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв.

Изложената до тук фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетелки-актосъставител Св.Л. и свидетел по АУАН-Д.Д., както и от останалите писмени материали по приложената преписка- цитираното писмено предписание, констативни протоколи за проверка, сигнал от ОДБХ-Плевен и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че в производството по установяване и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалния и материален закон, а именно:

Посочената в процесните АУАН и НП за нарушена разпоредба на чл.132, ал.1 ЗХ предвижда, че се: „Наказва с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му: 1 не изпълни задължение за уведомяване, не осигури достъп, не представи необходимите документи и данни на контролните органи или възпрепятства изпълнението на служебните им задължения, включително вземането на проби; 2. Не изпълни разпореждане на длъжностно лице, издадено в рамките на неговата компетентност.“.

На свой ред посочената в НП санкционна разпоредба на чл.132, ал.2 ЗХ предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лв. за бизнес оператор, който извърши нарушение по чл.132, ал.1 ЗХ.

Определението за понятието „бизнес оператор“ е дадено в чл.9 ЗХ, съгласно който „бизнес операторите“ произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна. Според пар.1,т.5 и т.6 от ДР на ЗХ, „дейност по производство, преработка и/или дистрибуция“ е отделна операция, извършвана върху храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство, преработка и /или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно по време или място, а „дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни.

Очевидно е, че с горепосоченото си съдържание, приложените от актосъставителя и АНО нормативни разпоредби на чл.132, ал.1 и чл.132, ал.2 ЗХ, на първо място правят разграничение във възможният субект на нарушенията - по чл.132, ал.2 ЗХ субектът е специален- само „бизнес оператор“, а по чл.132, ал.1 ЗХ- други лица, извършващи дейност по ЗХ. В случая в процесните АУАН и НП, изначално не са посочени никакви факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на специфичното качество „бизнес оператор“ у жалбоподателя, попадащо в обхвата на чл.9 ЗХ, във вр. с пар.1,т.5 и т.6 от ДРЗХ, съответно и налагащи санкционирането му именно по по-тежко наказуемия състав на нарушението по чл.132, ал.2 ЗХ, а не по основния- по чл.132, ал.1 ЗХ. Непосочването на такива факти и обстоятелства в АУАН и в НП се явява в нарушение на процесуалните изисквания на чл.42,т.4 и по чл.57, 3 ал.1,т.5 ЗАНН, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя. От друга страна към това процесуално нарушение се наслагва и липсата на ангажирани доказателства, обуславящи въпросното специално качество на дружествотожалбоподател като специфичен субект на нарушението, което на свой ред обуславя незаконосъобразност на обжалваното НП и от материално-правна страна.

На следващо място и според горецитираното съдържание на процесните АУАН и НП, в случая остава неясно и какво конкретно нарушение е вменено като извършено от жалбоподателя- “непредставяне на коригирани етикети в срок до 22.04.24 г.“, което би представлявало неизпълнение на задължението за „представяне на необходими документи и данни на контролните органи“ според изискванията на чл.132, ал.1,т.1 ЗХ или неизпълнение на конкретно дадените предписания по същество- в случая за надлежно етикиране/, което би представлявало нарушение по чл.132, ал.1,т.2 ЗХ. Във втората хипотеза и все в изпълнение на императивните изисквания по чл.42,т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, в АУАН и в НП би следвало да се съдържа допълнително изложение на фактите и обстоятелствата, свързани с извършване и констатиране на вмененото нарушение, в т.ч. какви конкретни продукти/храни са били налични и проверени, подлежали ли са на етикиране, съответно в каква форма и съдържание на етикетите и т.н. и които факти, в крайна сметка са довели до извода на проверяващите, че дадените предходно задължителни предписания, по същество не са били изпълнени. В случая подобни факти и обстоятелства липсват в АУАН и НП.

Предвид всичко гореизложено съдът намира въззивната жалба за основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

При този изход на делото, на дружеството-жалбоподател се дължи присъждане на направените в хода на делото разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая съгласно представения договор за правна помощ, списък на разноски и нареждане за банков превод, се явяват доказани в пълния предявен размер от 840.00 лв., вкл.ДДС. Въпросният размер се явява минимален според начина на изчисляване по чл.7, ал.1,т.2 НРМАВ, поради което и искането следва да се уважи в пълния му предявен и доказан горепосочен размер.

4

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16/20.05.2024 г., издадено от Директора на ОДБХ-Враца, с което на „****” ЕООД гр.Враца, ЕИК: *****, за нарушение на чл.132, ал.1, т.2 ЗХ и на основание чл.132, ал.2 ЗХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 4000.00 лв.

ОСЪЖДА ОДБХ-Враца да заплати на „****” ЕООД гр.Враца, ЕИК:

*****, сумата от 840.00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5