Решение № 209 от 08.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Благоевград , 06.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на шести юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело № 20211200500290 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

Против разпореждане за разноски от 03.11.2020 по изп.д.№93/202 по описа на ЧСИ Ш.Д. е подадена въззивна жалба от адв.Б.Б.,в качеството си на представляващ Н. АТ. П. –длъжник по изпълнителното дело.

С жалбата се възразява против определените от ЧСИ разноски,дължими от П.,като подробно са изложени съображения за това.Оспорва се и отказа на ЧСИ да намали адвокатския хонорар,приет като разноски ,направени от кредитора.Оспорва се представителната власт на пълномощниците на кредитора.

Моли да се намалят начислените такси по изпълнението ,съобразно действително възложените,извършени и необходими действия по изпълнението,изцяло да се отмени постановлението за разноски,относно включването на адвокатски хонорар от 600 лв. или да се намали до мининума,определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Претендира разноски и в производството по обжалване на действията на ЧСИ с настоящата жалба.

1

Постъпил е отговор от адв.К.,в качеството й на пълномощник на кредитора В.Я.,в който се оспорва жалбата и се излагат доводи за неоснователност на искането относно намаляване на адвокатското възнаграждение.

В мотивираното становище на ЧСИ Дервиш се навеждат доводи за неоснователност на жалбата и за това,че разноските са изчислени съгласно ТТРЗЧСИ.

Подадената жалба е допустима,като постъпила в срок и от страна,легитимирана да обжалва акта на ЧСИ.Насочена е срещу акт на частния съдебен изпълнител,който подлежи на обжалване,съгласно чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Съдът след като се запозна с доказателствата в изп.д.№ 93/2020 на ЧСИ Дервиш,съобрази следното:

Изпълнителното производство е образувано на 17.02.2020г. по искане на адв.К.,в качеството й на пълномощник на В.Я. срещу Н.П. за неолихвяема сума от 1334.98 лв. и сумата 1200лв.,всички представляващи разноски по развил се между страните исков процес.

В молбата е поискано да се пристъпи към изпълнение,като се извършат 4 броя справки,както и да се наложат запори и възбрани на съществуващо имущество.

Представителната власт на адв.К. е възнакнала от преупълномощаване.Адв.М.К.,в качеството си на пълномощник на В.Я. е преупълномощила адв.К. да образува изпълнителни дела за присъдени разноски по издадени изпълнителни листове за това.Правата на адв.К. произтичат от стандартно бланково пълномощно,издадено от кредитора Я.,в което допълнително е посочено,че има право да сочи банкови сметки за превеждане на дължимите суми.В договора за правна защита и съдействие между Я. и К. предоставените права са описани по-подробно,включително да води и изпълнителни дела срещу П..Отразено е в този договор,че Я. е платила 600 лв. в брой за адвокатско възнаграждение.

На 31.08.2020г. е връчена редовно покана за доброволно изпълнение на 2 майката на длъжника П. и на 08.09.2020г. ,тя е погасила дълга по две изпълнителни дела,едно от които е настоящето.

За образуване на изп.дело,кредиторът е внесъл авансово такса от 90 лв.

Видно е от изпълнителното дело,че ЧСИ е извършил редица справки- в системата Икар относно имущественото състояние на длъжника,в ТР,до ДФ Земеделие,справка за банкови сметки,справка по НБД,до НАП,които са били необходими с оглед установяване имущественото състояние на длъжника.

Използвал е и пощенски услуги,както и 4 пъти длъжностно лице в канцеларията на ЧСИ е връчвало книжа и съобщения по делото.

При така установеното съдът взе предвид ТР№ 2/26.06.2015 год. на ВКС по т. дело № 2/2013годгод на ОСГТК на ВКС т. 11,където е постановено, че ако взискателят не е внесъл авансово дължимата такса, ЧСИ я събира от длъжника, съгласно чл.79 ал.2 ГПК, когато длъжника отговоря за тази такса, а когато не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. чл.410 ал.1 ГПК, независимо от размера на таксата, а изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса от него и несъбирането от ЧСИ на авансово дължими такси от взискателя, съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ.

Тъй като длъжникът е внесъл авансовата такса,тя несъмнено се дължи от П..Съдът намира,че таксата се дължи,така както е определена от ЧСИ по т.3,т.4,т.5 от ТТРЗЧСИ,които не са внесени авансово.Справки са направени по делото,повече от таксуваните 2 бр.,изпращани са по пощата книжа,които обемат 2 бр.Съдът констатира,че има 4 бр. връчвания на книжа/жалби и съобщения/ лично от служител на ЧСИ ,което действие по т.5 е в размер на по 20 лв.

Жалбата е основателна по отношение на таксата по т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга/в размер на 30 лв..Съдът не констатира такова действие на ЧСИ.Не се дължат и сумите по т.31 от ТТРЗЧСИ . Съгласно т. 31 от ТТР към ЗЧСИ ,допълнителни разноски са разходите изброени в б. "а" до б. "к", а именно: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони;

3 осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора, заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. В преписката по делото не е ясно основанието на начислените такси, както и няма данни за издаден документ по Закона за счетоводството, съгласно забележка към цитираната т. 31. Ето защо сума в размер на 50 лв. не се дължи.

Основателна е жалбата и в частта,с която се обжалва приетото в постановлението на ЧСИ от 03.11.2020г.,че не следва да намали адвокатското възнаграждение за услугите,платено от кредитора.

Съдът не констатира пороци в представителната власт на адв.К.,тъй като тя е била преупълномощена от адвокат,на който взискателят Я. е дала представителна власт за образуване на изпълнително производство и за извършване на процесуални действия по него.Съвкупността от пълномощно и договора за правна защита и съдействие недвусмислено сочат,че на адв.К. е възложена да представлява взискателя,като образува и осъществява процесуално представителство по това дело.

Според настоящия състав на съда,възнаграждението на адвоката следва да се съобрази с действащите разпоредби на Наредба №1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения към момента на сключване на договора.Последващото изменение на размера на адвокатските възнаграждения е неотносимо към определяне на възнаграждението,какъвто довод в противна насока поддържа адв.К..Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 29.12.2019г. и е за образуване на изпълнително производство и процесуално представителства.

В редакцията на посочената наредба към 29.12.201 възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;

2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на 4 парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 .

Изпълнителното производство е образувано чрез молба,подадена от преупълномощения адв.К..Поради доброволно плащане на дълга не са извършени действия по принудително събиране.С оглед на това и възнаграждение се дължи в рамките на чл.10 т.1 за образуване на изпълнително производство-200 лв.

Адвокатския хонорар следва да се редуцира до предвидения в наредбата за образуване на изпълнителното дело.

Жалбоподателят претендира заплащане на разноските по списък.Следва да се уважи искането и се присъдят разноски за адвокатски хонорар от 300 лв.,платената д.т. от 25 лв.,както и таксата по т.8 и т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48 лв.,като за последните е представен счетоводен документ.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА /постановлението/разпореждане от 03.11.2020г. по изп.д.

№ 93/2020 по описа на ЧСИ Ш.Д. в частта,с която е определил разноски за изпълнението,платими от длъжника Н. АТ. П. по отношение на таксата по т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга/в размер на 30 лв. и по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 50 лв.

ИЗМЕНЯ /постановлението/разпореждане от 03.11.2020г. по изп.д.№ 93/2020 по описа на ЧСИ Ш.Д. в частта ,с която е отказано да се намали приетите разноски по делото за адвокатско възнаграждение ,като НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК приетите разноски по изп.д.

№93/20 за разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв. до 200 лв.

5

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6