Решение № 447 от 01.12.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. К., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101444 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД.

Ищцовото дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД твърди, че на 04.04.2024г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 04.04.2024г. между „Инвестбанк“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „Инвестбанк“ АД срещу Г. В. Х., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № 041983 от дата 27.04.2022г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Общите условия по договора за заем съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Инвестбанк“ АД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИБ/041983 от дата 11.04.2024г., изпратено с известие за доставяне.

Посочва, че на 27.04.2022г. между „Инвестбанк“ АД, като заемодател и Г. В. Х. като заемател бил сключен договор за потребителски паричен кредит с № 041983, при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Договора за потребителски кредит съдържа съгласие на кредитополучателят, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на кредитополучателя. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 6000 1 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по банкова сметка на кредитополучателя.

Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 9403.58 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 3403.58 лв. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.04.2027г., на 60 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 59 броя вноски били в размер на 156.74 лв. всяка, а последната погасителна вноска била изравнителна и е в размер на 155.92 лв. Поради допусната от страна на кредитополучателя забава, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем считано от датата на получаване на уведомителното писмо за предсрочната изискуемост - 11.04.2024г.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 1178.96 лева. За периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Предвид изложеното мотивира правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Г. В. Х. в деловодството на съда. Съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. № 1078/2025г. и е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

МОЛИ съда, да постанови решене, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1078/2025 г. по описа на КрлРС, а именно – 5498.29 лв. - главница; 1368.64 лв. - договорна лихва за периода от 05.09.2023г. до 11.04.2024г.; 1178.96 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.09.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените разноски в заповедното и исковото производство, като посочва банкова сметка, по която ответника да заплати присъдените суми, а именно - IBAN:

***, BIC: ***, Обединена Българска Банка АД.

Ответникът – Г. В. Х. счита предявените искови претенции са допустими, но изцяло неоснователни и недоказани. Оспорва дължимостта на сумата от 5498.29 лева - главница, 1368.64 лева - договорна лихва и 1178.96 обезщетение за забава. Уведомленията за предсрочна изискусмост, както и за прехвърляне на задължението чрез цесия са изпратени не до адреса й, а до друг непознат за нея адрес в с.Б. обл. Б., общ. Р., поради което моли да се счита от съда, че не са връчени.

Спрямо Договор за кредит от 27.04.2022г. е приложима общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г.

2

(§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено от нейна страна основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ), когато е налице противоречие с добрите нрави. Общата потребителска закрила по чл. 146, ал.

1 от ЗЗП във вр. чл. 24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. ЗПК въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Твърди, че е налице неправилно посочване на ГПР, тъй като в него не е включена такса за проучване от 170 лева, такса оценка на риска, такса предсрочно погасяване, както и комисионна за поддържане и обслужване на разплащателната сметка 2.59 лв., което води до недействителност на целия договор за кредит. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в Договор за кредит от 27.04.2022г. е посочено, че ГПР е в размер на 24.66%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Твърди, че Договор за кредит от 27.04.2022г. отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Договорът и погасителният план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от 3 изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.

Оспорва и претенциите за договорна лихва. Клаузите от общите условия във връзка с т.4 от договора, в които банката едностранно е определила правила за олихвяването на кредита, са неясни и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и 2 т. 5, 10, 12, 13 и 19 от ЗЗП. Предвидена е единствено и само възможност за увеличение на лихвения процент, но не и за неговото намаляване, налице е неяснота на методиката за определянето му, наред с това уговорено е правото на банката по всяко време по неясни критерии едностранно да променя лихвения процент, отделно от това, налице е повишаването на лихвените проценти въпреки, че спада на индекса Euribor и на последно място липсва яснота относно математическото изражение на т.нар. базисни точки при формиране на лихвите. Клаузата на т. 4 от договора, предвижда плаващ лихвен процент на дълга, определяем по установена в общите условия методика, но в същото време изключва изначално възможността за намаляването му под установения в т. 4 от договора размер, като това не отговаря на изискването за добросъвестност на кредитора и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,а именно: противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Оспорва и претенцията за наказателна лихва с аргумента, че клаузата на т. 10 от договора за кредит, предвиждаща лихва за просрочие (наказателна лихва) по кредита в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 10%, законна лихва, е нищожна поради противоречие със ЗПК (обезщетението при забавено плащане на длъжника не може да надвишава размера на законната лихва за забава), и като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, доколкото клаузата задължава кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, посредством което се стига до обогатяване на банката без правно основание.

Т.е, ако се сметне въз основа на т.10 от договор, какъв би бил процента на наказателната лихва, то той би бил в размер на 26.50% ( ГЛП 16.50% плюс 10% законна лихва). Т.е. в периода на начисляване на наказателната лихва тя е била два пъти и половина по-висока от законната лихва за този период. Наред с това клаузата е неравноправна и с оглед определянето й на база лихвата за редовен дълг, доколкото самите клаузи, определящи методиката на начисляване на лихвата за редовен дълг - Раздел II, т. 4 от заявяват, че общите условия са неясни и неравноправни и като такива нищожни, а наказателната лихва натоварва кредитополучателя със задължения за неустойка, несъответстващи на вредата, която кредиторът би търпял при забава, поради което е нищожна. Посочените клаузи не са индивидуално уговорени, договорът е типов и предварително изготвен, като длъжникът не е могъл да влияе върху съдържанието му. Цитира в тази връзка съдебна практика Решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/2015г. на ВКС и дело С-119/17 на СЕС, дело С-186/16 и дело С-26/13 на СЕС.