Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6863 от 16.04.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34434/2024
Вид
Решение № 6863
Подписан
16.04.2025
В сила
16.04.2026
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 205 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6863 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110134434 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, което в хода на делото е променило фирменото си наименование на „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ****, обективно кумулативно и субективно пасивно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183 вр. чл. 200, ал. 1 вр. чл. 205 ЗЗД, чл. 101 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, с р е щ у Д. Л. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** и „Евросолидарност“ ЕООД, ЕИК 201538032, със седалище и адрес на управление: гр.

Силистра, ул. „Цар Шишман“ № 18, ап. 2, за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 357,00 лева, представляваща незаплатена от Д.

Л. П. цена по Договор за продажба на изплащане № **** от 25.04.2019 г. на мобилен апарат Huawei P30 със сериен номер **** сключен между същата и „А1 България“ ЕАД, която сума е заплатена от ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД на 02.04.2021 г., в качеството му на поръчител по договор за поръчителство, сключен на 07.11.2014 г. с „Мобилтел“ ЕАД /с ново наименование „А1 България“ ЕАД/ и за плащането на която „Евросолидарност“ ЕООД е поело задължение да отговаря солидарно, в качеството си на поемател, по договор за встъпване в дълг, сключен на 07.07.2023 г. с „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.12.2023 г., до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 99,88 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 02.04.2021 г. – 31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 2130/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра.

Ищецът „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предходно наименование Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/ твърди, че на 07.11.2014 г. е сключил с „А1 България“ ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ договор за поръчителство, по силата на който поел задължение да отговаря за задълженията на абонатите на мобилния оператор, които са сключили договори за продажба на изплащане. Поддържа, че на 25.04.2019 г. между „А1 България“ ЕАД и ответницата Д. Л. П. бил сключен договор за продажба на изплащане № ****, по силата на който й бил прехвърлен в собственост 1 мобилен апарат Huawei P30 със сериен номер **** срещу задължение за заплащане на продажна цена на вноски съгласно погасителен план, като поради неплащане в срок договорът бил прекратен предсрочно и ответницата дължала сума в размер на 357,00 лв. Ищецът посочва, че в изпълнение на договора за поръчителство, след покана от страна на кредитора „А1 България“ ЕАД, на 02.04.2021 г. е заплатил на последния дължимата от ответницата П. сума в размер на 357,00 лв., за което същата била уведомена. Твърди се още, че на 07.07.2023 г. между „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и ответникът „Евросолидарност“ ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който ответното дружество поело задължение да отговаря солидарно за задълженията на длъжниците - физически лица, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Поддържа, че ответниците не са му възстановили заплатената сума от 357,00 лв., поради което са изпаднали в забава и дължат обезщетение за забава в размер на 99,88 лв. за периода 02.04.2021 г. – 31.10.2023 г.

Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2130/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра, срещу която ответниците са подали възражения, от което извличат правния си интерес за предявяване на установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат солидарно горепосочените вземания и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Д. Л. П., с който исковете се оспорват. Прави бланкетно оспорване на облигационната връзка с „А1 България“ ЕАД, като твърди, че не е получавала соченото в исковата молба мобилно устройство. Поддържа, че не е доказано да е сключен валиден договор за поръчителство между „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД, респективно поръчителят да е заплащал процесната сума. Твърди, че е заплатила всички дължими вноски по договора за продажба на изплащане и че не била уведомявана за прекратяването на същия, респективно за извършеното от поръчителя плащане, както и за договора за встъпване в дълг с „Евросолидарност“ ЕООД. В евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, а и след изтичането му до настоящия момент, не е подаден отговор на исковата молба от ответника „Евросолидарност“ ЕООД.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за продажба на изплащане № ****, сключен на 25.04.2019 г. между трето на спора лице – „А1 България“ ЕАД, като продавач и ответника Д. Л. П., като купувач, съгласно който продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи, срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати в размера и при условията на разсрочено плащане, определени в договора и приложенията към него. В договора е уговорена цена, платима както следва – първоначална вноска в размер на 952,44 лв., в която е включена лихва в размер на 4,95 %, а останалата част от цената – 586,5 лв., дължима на 23 месечни вноски.

В същия договор е посочено, че вещта се определя с приемо-предавателен протокол, какъвто е приложен по делото и видно от който, на дата 25.04.2019 г. на ответника Д. Л. П. е предаден мобилен апарат Huawei P30 със сериен номер ****.

Представен е Договор от дата 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД (с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД) и ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД (с предишно фирмено наименование Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД), по 2 силата на който „А1 България“ ЕАД възложило на ищеца, а последният приел срещу възнаграждение да извършва кредитен скоринг на потребител с цел сключване на договор за продажба на изплащане, в зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит, както и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „А1 България“ ЕАД от абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от ищеца, до размера на кредитния лимит.

Договорът за скоринг и поръчителство е изменен с Анекс от 08.10.2015 г., с който А1 България“ ЕАД (с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД) е упълномощило „Мъни Плюс Корп“ ЕАД (с предишно фирмено наименование Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД) да изпраща от името на първия писмени уведомления до абонатите за разваляне на договорите за продажба на изплащане и предсрочна изискуемост.

С Анекси от 12.02.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г. 08.08.2019 г. и 08.08.2020 г. срокът на договора за скоринг и поръчителство е продължаван многократно, като с последния анекс е продължен до 30.09.2020 г.

По делото са представени списъци, съставени от трето на спора лице - А1 България“ ЕАД, за сключени договори за продажба на изплащане, одобрени от ищеца, с данни за дължима и неплатена цена, сред които е и този, сключен с ответника Д. Л.

П..

Представено е платежно нареждане от страна ищеца в полза на А1 България“ ЕАД за сумата от 6320,64 лв. с посочено основание „втора вноска по споразумение от 10.03.2021 г.

Приложено е по делото уведомително писмо, адресирано до ответника Д. Л. П., за встъпване на ищеца, като поръчител по договора за продажба на изплащане, за което липсват данни да е връчено на ответника.

На 07.07.2023 г. между ищеца и ответника „Евросолидарност“ ЕООД е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който ответника „Евросолидарност“ ЕООД е поел да отговаря за задължения на физически лица по договор за поръчителство, сключени с „А1 България“ ЕАД и ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД (с предишно фирмено наименование Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД), сред които и за задължението на ответника Д. Л. Пашева, което към онзи момент е било в размер на 357 лв.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице В. Д. П., което съдът възприема изцяло, като обективно, компетентно, пълно и всестранно, се установява, че за осчетоводените предсрочно изискуеми месечни вноски по Договор за продажба на изплащане №****/25.04.2019г., сключен между Д. Л. П. и „А1 България“ ЕАД е издадена фактура № ****а сумата в размер на 229,50 лева. Вещото лице е установило, че внесените суми от Д. Л. П. към „А1 България“ ЕАД за погасяване на задълженията по Договор за продажба на изплащане №****/25.04.2019г. са в размер на 1 181,94 лeва, с които са погасени следните задължения: Първоначална вноска в размер на 952,44 лева, Главница по погасителен план за първите 9 вноски в размер на 212,26 лева и договорна лихва по погасителен план за първите 9 вноски в размер на 17,24 лева. В резултат на извършените плащания непогасено е останало задължение в размер на 357,00 лв. Според заключението, сумата от платежно нареждане от 02.04.2021г. в размер на 6 320,64 лв. с наредител „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД и получател „А1 България“ ЕАД е използвана за покриване на задълженията на Д. Л. П. към „А1 България“ ЕАД по Договор за продажба на изплащане №****/25.04.2019г. в размер на 357,00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните 3 правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1/ наличието на посоченото облигационно отношение по договор за продажба на изплащане между „А1 България“ ЕАД /с предходно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ и ответницата Д. Л.

П . ; 2/ че „А1 България“ ЕАД е било изправна страна по облигационното правоотношение, т. е., че е предало на ответницата П. устройството – предмет на договора за продажба на вещ на изплащане; 3/ съдържанието на правоотношението; 4/ размера на дължимите вноски по договора за продажба на вещ на изплащане; 5/ наличието на валиден договор за поръчителство между ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предходно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, в качество на поръчител, и „А1 България“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено вземането на последното дружество по договор за продажба на изплащане, сключен с ответницата П., както и наличието на задължения по размер, основание и вид на същата към „А1 България“ ЕАД, които ищцовото дружество е заплатило в качеството му на поръчител; 6/ уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане;

7/ наличието на валиден договор за встъпване в дълг между ищеца и ответното дружество „Евросолидарност“ ЕООД, по силата на който последното да се е задължило да отговаря солидарно с ответницата П. спрямо ищеца за задълженията по договора за продажба на изплащане; 8/ изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава за претендирания период; 9/ факти и обстоятелства, имащи за последица спиране или прекъсване на давностния срок за претендираните вземания по отношение на ответницата П..

На първо място съдът намира, че по делото въз основа на събраните доказателства беше доказана съществувалата между трето на спора лице – „А1 България“ ЕАД и ответника Д. Л. П., облигационна връзка по силата на сключен на 25.04.2019 г. Договор за продажба на изплащане № **** на мобилен апарат Huawei P30 със сериен номер ****. В тази връзка съдът отчете, че възражението на ответника за липсата облигационна връзка е бланкетно и доколкото по делото е представен писмен договор, който носи подписа на ответника и неговото авторство не е оспорено, то този договор е достатъчно доказателство за доказването на облигационната връзка.