Определение № 759 от 22.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759 гр. Велико Търново, 21.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20244000500573 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С определение № 728/12.09.2024 г. по гр.д. № 300/2023 г. по описа на съда Габровският ОС е оставил без уважение молбата на ответника ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Д. Х. от САК за изменение на решение № 161/11.07.2024 г., поправено с решение № 164/12.07.2024 г. по гр.д. № 300/2023 г. по описа на съда в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

Недоволно от постановеното определение е останало въззивното ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, което чрез пълномощника му адвокат Д.

Х. го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е определил размера на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита по иска на П. Г. Д. и е уважил направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 78 от ГПК, чл. 36 от ЗА и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вида и броя на предявените отделни искове, по които е осъществена защита по делото от негова страна частният жалбоподател поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение от страната за защита по иска, предявен от П. Г. Д. е 5 850 лв., като е съобразена цената на иска в размер на 50 000 лв.. Счита, че неправилно съдът е приел, че 1 е налице неяснота по какъв начин е определен размера на адвокатското възнаграждение по всеки от исковете, тъй като начинът на определяне на този размер е законоустановен. Счита, че неправилно размера на адвокатското възнаграждение е намален поради обстоятелството, че пълномощникът на страната не се е явил в проведените по делото открити съдебни заседания, тъй като счита, че явяването не е сред критериите от значение за определяне на размера на възнаграждението. Счита, че релевантен критерий е обема на извършената работа, като с представените по делото писмени становища са извършени идентични процесуални действия с тези, които биха се извършили лично в открито съдебно заседание, след като адвокатът предварително се е запознал с всички събрани по делото доказателства. Счита се, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да се държи сметка за равнопоставеността на страните, като в конкретния случай се е достигнало до незаконосъобразно толериране на ищцовата страна. Поддържа се, че съдът неправилно е съобразил разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от цитираната по-горе Наредба, а не разпоредбата на чл. 7 от нея, тъй като посочената от съда разпоредба е неотносима. В заключение се счита, че извършените от процесуалния представител на ответната страна действия чрез депозиране на писмени становища доказват активното му участие в производството по делото и не могат да обосноват 6,5 пъти по-ниско възнаграждение от минимума, предвиден в цитираната Наредба. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди на частния жалбоподател изцяло направените по делото разноски за защита по отхвърления иск.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от страна на ответника по частната жалба П. Г. Д. чрез пълномощника му адвокат Н. И. от ВтАК, с който се оспорва основателността на жалбата. Счита, че както в решението, така и в обжалваното определение правилно първоинстанционният съд е съобразил решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г., като е съобразил, че делото не представлява правна сложност, че възраженията и становищата на ответника са бланкетни и не обосновават извод за присъждане на възнаграждение в претендирания размер.

Посочва се, че имущественото състояние на ищеца П. Г. Д. е влошено, поради което е бил освободен от съда от заплащане на такси и разноски по делото и същият няма възможност да заплати разноски по делото в размер на 26 340 лв.. Посочва се, че с платежно нареждане от 24.09.2024 г. ответникът по 2 жалбата вече е заплатил сумата от 850 лв. за направените от ответника разноски по делото. Иска се от въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й с електронен подпис на 20.09.2024 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима. Съдът съобрази, че обжалвания акт е връчен чрез ССЕВ на 13.09.2024 г. с оглед отбелязване на това обстоятелство от служител на ОС Габрово на л. 227 от първоинстанционното дело.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 300/2023 г. по описа Габровският ОС се установява, че съдът е сезиран с три субективно съединени иска с правно основание чл. 432 от КЗ, предявени от Г. Д. Г., П. П. Г. и П. Г. Д. против ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, с които се претендират обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от всеки от ищците от смъртта на Д. Г. Д., син на първите двама ищци и брат на третия ищец, починал на 03.10.2022 г. при участието на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество лек автомобил. Установява се, че първите двама ищци са претендирали обезщетения в размер на по 100 000 лв., а третият ищец е претендирал заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв., като в производството тримата ищци са представлявани от адвокат Н. И. от ВтАК, осъществила безплатна правна помощ в производството по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..

С писмен отговор ответникът ЗД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София чрез пълномощника си адвокат Д. Х. от САК е оспорил допустимостта и основателността на исковете, изложил е подробни възражения относно механизма на ПТП и вината на водача на застрахования автомобил, направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, оспорил е акцесорната 3 претенция за законна лихва, изразил е становище по направените от ищците доказателствени искания, направил е искания за събиране на писмени доказателства, разпит на свидетел и изслушване на комплексна СМАТЕ.

Представено е писмено пълномощно в полза на адвокат Х..

От представените по делото в първата инстанция писмени доказателства се установява, че в полза на адвокат Х. от САК от ответника е заплатено адвокатско възнаграждение за защита по трите предявени иска в размер на 26 340 лв. с ДДС, като са представени доказателства за регистрацията на адвоката по ДДС, договаряне и заплащане на сумата.

С молба на ищците от 20.06.2024 г. чрез пълномощника им адвокат Н.

И. от ВтАК е направено възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

С влязло в сила решение № 161/11.07.2024 г., поправено с решение № 164/12.07.2024 г. по гр.д. № 300/2023 г. Габровският окръжен съд е уважил изцяло предявените от ищците Г. Д. Г. и П. П. Г. искове и е отхвърлил предявения от ищеца П. Г. Д. иск. Приел е, че с оглед уважаване на исковете на първите двама ищци в полза на пълномощника им адвокат Н. И. от ВтАС следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 12 650 лв. при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ. Приел е също, че ищецът П. Д. следва да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като е уважил направеното по делото възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Приел е, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5 268 лв. с ДДС, съставляващо 1/5 от заплатената сума на пълномощника на ответника, доколкото не е посочено как е формирана е прекомерно с оглед извършената работа от адвоката, който не се е явил по делото в о.с.з., депозирал е отговор на ИМ и две писмени становища. Приел е, че приложение намира разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъдил е разноски на ответника по делото общо в размер на 850 лв..

В срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба от пълномощника на ответника адвокат Х. от САК за изменение на решението в частта относно разноските на ответника чрез присъждане допълнително на адвокатско 4 възнаграждение, представляващо разликата над 800 лв. до платения размер от 5 850 лв..

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е поддържал изводите, изложени в решението, поради което е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта относно разноските, присъдени на ответника.

Въззивният съд споделя частично изложените от първоинстанционния съд правни изводи в обжалваното определение.

При съобразяване на направените в молбата по чл. 248 от ГПК и въззивната частна жалба уточнения, въззивният съд приема, че ответникът в първоинстанционното производство е заплатил в полза на пълномощника си адвокат Х. от САК адвокатско възнаграждение за защита по иска с цена 50 000 лв., предявен от ищеца П. Д. сумата от 5 580 лв. с ДДС, а разликата над тази сума до 26 340 лв. с ДДС е заплатило за защита по останалите два иска, които са уважени, доколкото тези размери съответстват на определените в чл. 7 ал. 1 т. 4 и т. 5 от Наредбата, на която се позовава частния жалбоподател и сборът им след начисляване на ДДС действително формира сумата от 26 340 лв. с ДДС. Такива уточнения не са направени до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. При съобразяване на чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредбата, въззивният съд приема, че посоченото в молбата по чл. 248 от ГПК адвокатско възнаграждение от 5 850 лв. надвишава действително заплатения размер на адвокатското възнаграждение от 5 580 лв. с ДДС, като приема, че е възможно да става въпрос и за техническа грешка, доколкото страна се позовава на Наредбата.

Неправилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл.

9 ал. 1 от Наредбата, която не е относима за първоинстанционното производство, но правилно е приел, че следва да уважи направеното с молбата на ищеца възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C438/22 г. и актуалната практика на ВКС, ВтАС приема, че нормите на ЗАдв., препращащи към Наредбата на ВАС, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл. 4 § 3 от ДЕ С, поради което не е задължен да ги приложи. При 5 преценката по чл. 78 ал. 5 от ГПК въззивният съд приема, че принципно нормите на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, пазарната съизмеримост на адвокатската услуга и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В конкретният случай следва да се съобрази, че фактическата и правна сложност на делото не са значителни, тъй като по делото в първата инстанция е представена влязла в сила присъда на наказателен съд, задължителна за гражданския съд по реда на чл. 300 от ГПК, извършен е разпит на един свидетел и едно вещо лице, делото е разгледано в две открити съдебни заседания, а видът и количеството на извършената работа по делото от пълномощниците на страните е в приблизително еднакъв обем, доколкото всяка страна е взела становище по доводите в защитата на насрещната, а във второто по делото открито съдебно заседание пълномощниците и на двете страни са депозирали писмени становища и не са се явили пред съда. При съобразяване на определения от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на първите двама ищци по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАДв. от 12 650 лв. без ДДС, който е възприет от ответника като правилно определен, не е атакуван по реда на чл. 248 от ГПК и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила, въззивният съд приема, че в конкретният случай именно този размер, а не размерът, определен в Наредба № 1/2004 г. следва да следва да послужи при определяне на съизмеримостта на стойността на адвокатската услуга по конкретния спор, поради което за да се осигури и равнопоставеност на страните възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК следва да бъде уважено само за разликата над претендираното възнаграждение от 3 162,50 лв. без ДДС. Посочената сума е изчислена от въззивния съд като ¼ от 12 650 лв. без ДДС при съобразяване на съотношението между цените на отхвърления и уважените искове. При съобразяване на заплатените разноски от ответника в първоинстанционното производство и за ДДС въззивният съд приема, че полза на същия следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по делото по отхвърления иск в размер на 3 795 лв. с ДДС.

Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c7648a3-3b94-4f58-9d31-1e8df2a035d2