Решение № 593 от 28.04.2017, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 593 28.04.2017 г. гр. Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ

На деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: М.М., като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело

№ 7479/2016 г. по описа на БРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К.В.Г.,

ЕГН – **********, против „ДВГ – ТРАНС” ЕООД, ЕИК – *********.

Ищецът иска да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 740 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от

29.07.2016 г. до 19.09.2016 г. включително; 1400 лева, представляваща неизплатено обезщетение за командировка в чужбина през месеците юли, август и септември 2016 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

В законоустановения срок ответното дружество депозира отговор на исковата молба, в който посочва, че безспорно претендираните от ищеца командировъчни пари следва да се определят по чл.8, вр. чл.6 от Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници (за краткост Наредбата).

Ответното дружество не оспорва, че ищецът е бил в командировка в чужбина, но твърди, че фактическият му престой извън страната е започнал на 01.08.2016 г. и е завършил на 10.09.2016 г., т.е. 41 дни, а не както се твърди в исковата молба 46 дни. Изтъква, че за този период на ищеца се дължат командировъчни в размер на 1435 щатски долара. Ответното дружество твърди, че на ищеца е изплатена сума за командировка в размер на 2157,64 лева, като се представят доказателства за това.

По отношение на иска за неизплатени трудови възнаграждения дружеството твърди, че през септември 2016 г. на два пъти управителят му е превел по личната банкова сметка ***, представляваща трудово възнаграждение. Тъй като не е посочено основанието на превода, то следва да бъде доказано от ищеца. На последно място се изтъква, че от 13.09.2016 г. до 19.09.2016 г. ищецът не е полагал труд в дружеството, поради което за същия период не следва да му се изплаща трудово възнаграждение.

В проведеното на 01.02.2017 г. съдебно заседание съдът откри на основание чл.193 от ГПК производство по оспорване на документ – приходен касов ордер и квитанция към него досежно автентичността му, а именно положеният в него подпис принадлежи ли на ищеца К.В.Г. или не.

В проведеното на 19.04.2017 г. съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК съдът прие изменение (увеличение) на размера на предявения иск с правно основание чл.215 от КТ от 1400 лева на 1700 лева.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли съдът да уважи претенциите, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на изплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение, в случай че му се дължат разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не са спорни между страните следните факти:

Наличие на трудово правоотношение между тях, обективирано в трудов договор от 29.07.2016 г., по силата на който ищецът изпълнява длъжността „***” срещу месечно брутно трудово възнаграждение от 420 лева;

Полагане на труд от ищеца в периода 29.07.2016 г. – 12.09.2016 г.;

В периода 13.09.-19.09.2016 г. на ищеца не са възлагани работни задачи и той действително не е извършвал работа в този период;

Прекратяване на трудовото правоотношение със заповед на управителя на ответното дружество от 13.09.2016 г., връчена на ищеца на 19.09.2016 г.;

Командироване на ищеца в чужбина, за което му се дължат командировъчни пари в размер на 35 щатски долара на ден, като зад граница той действително е бил 41 дни, а именно от 01.08.2016 г. до 10.09.2016 г.;

На

01.08.2016 г. по собствената банкова сметка ***,17 лева с основание „командироване в ЕС”. На същото основание на 18.08.2016 г. работодателят превежда сума в размер на 391,17 лева, и на 07.09.2016 г. сума в размер на 488,95 лева;

В периода 01.08.2016 г. – 10.09.2016 г. ищецът е направил разходи за зареждане на гориво, заплащане на винетни такси и тол такси, на такси за преминаване на мост „Видин-Калафат” при река Дунав.

От доказателствения материал, събран по делото, се установява следното:

За дните, през които ищецът е полагал труд зад граница, е приет по делото протокол на водача – л.12 – л.14 от делото.

Според

Решение № 153 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г., III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, когато командироването в чужбина е извършено на шофьори от стопански организации, които разполагат със собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, приложима е Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници (за краткост Наредбата), а не Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. За периода от 01.08.2016 г. до 10.09.2016 г. на ищеца се полагат командировъчни пари в размер на 1 435 щатски долара (41 дни по 35 щатски долара) или 2650,75 лева по курса на БНБ към 28.11.2016 г., от които са му преведени 1271,30 лева.

По делото е представен приходен касов ордер № 005/29.07.2016 г. и квитанция към него, като подписът в този документ, положен след изписване „словом: триста лева и триста евро”, принадлежи на ищеца. При защитата на заключението си в съдебно заседание вещото лице А. (експерт-икономист) уточни, че работодателят е използвал бланка на „приходен касов ордер”, защото не е разполагал с бланка за „разходен касов ордер”, а това обяснение му е дадено от счетоводството на ответното дружество във връзка с отговора на поставените му задачи. По делото не се установи наличие на вземане на дружеството към ищеца, поради което и няма как то да е кредитор на К.Г. сумата от 300 лева и сумата от 300 лева. Това следва и от самото основание за разместване на блага – „аванс за командировка” – юридическо лице не може да бъде „командировано”.

Следователно сумата от 300 лева и 300 евро (общо 886,75 лева) е получена от ищеца, като основанието за изплащането й от ответното дружество е „аванс за командировка”, т.е. ордерът има функцията на „разписка” за получена сума.

На ищеца е заплатена общо сума за командировъчни пари в размер на 2 158,05 лева (1271,30 лева + 886,75 лева). Разликата за доплащане е в размер на 492,70 лева.

На

03.09.2016 г. с вносна бележка от В. К.

Г., представляващ дружеството работодател, по банкова сметка ***а с основание „превод”, а на 10.09.2016 г. отново с вносна бележка и от същото лице е внесена сумата от 400 лева с основание „превод”. Според показанията на свидетеля Х. тези две плащания са осчетоводени като трудови възнаграждения на ищеца.

Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на приетите по делото неспорни между страните факти, на писмените доказателства, на заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна, допълнителна съдебно-счетоводна и съдебно-графологична експертизи, както и на показанията на свидетеля П. А. Х.. Съдът не кредитира заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза в частта, в която при изчисление на дължимото обезщетение по чл. 215 от КТ се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, респективно направените въз основа на този нормативен акт математически изчисления.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 128, т.2 и чл.215 от КТ.

По иска с правно основание чл. 128, т.2 от КТ.

Според Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, когато в нареждането за банков превод не е посочено основанието за плащане, в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание. След като работодателят (ответното дружество) заявява, че с преводите (200 лева + 400 лева) е погасил задължението си за изплащане на трудово възнаграждение на ищеца, в тежест на последния е да докаже съществуването на друго основание за плащане (т.е. съществуването на повече негови вземания). Тази доказателствена тежест бе указана на ищеца с доклада по делото, обективиран в протокол от съдебно заседание, проведено на 01.02.2017 г.

Г. обаче не доказа наличие на уговорка между него и работодателя, последният да му превежда пари за покриване на разходи за зареждане на гориво, за заплащане на винетни и тол такси и на такси за преминаване на мост при река Дунав.

След като работодателят е командировал свой работник за изпълнение на трудови задължения и в почивните дни от седмицата и работата е изпълнена, ще е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на заплащане – в този смисъл Решение № 759 от 29.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. По делото не се установи работодателят да е указал при командироването дните за работа и за почивка, а е посочен само периодът от време на командировката. Ето защо на работника следва да му се изплати и труда, полаган в почивни дни и в национални празници, като се съобрази разпоредбата на чл. 262 от КТ. За периода от 13.09.2016 г. до 19.09.2016 г. ищецът не е полагал труд, поради което трудово възнаграждение за същия не му се дължи (аргумент от чл.242 от КТ).

При това положение и с оглед данните, съдържащи се в протокол на водача, брутното трудово възнаграждение за месец юли 2016 г. е в размер на 55 лева (положен труд в 1 работен и в 1 почивен ден), за месец август 2016 г. е 455 лева (включващо положен труд в 1 почивен ден), а за месец септември 2016 г. (до 12.09.2016 г.) – 238 лева (положен труд в 6 работни, в 2 почивни дни – 3 и 5 септември, и в 1 ден национален празник – 6 септември) или общо за трите месеца 748 лева.

Искът по чл. 128 от КТ обаче е предявен за сумата от 740 лева, като се установи, че на ищеца е изплатена сума от 600 лева, с която работодателят изпълнява задължението си за заплащане на дължимото му трудово възнаграждение, поради което искът се явява основателен за сумата от 140 лева и в този размер следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран размер, както и за периода от 13.09.2016 г. до 19.09.2016 г., отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 215 от КТ.

Вземането за обезщетение по чл. 215 КТ като безсрочно парично задължение, става изискуемо от деня на поканата – в този смисъл Определение № 1436 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 781/2012 г., III г. о. и Решение № 1083 от 26.09.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2003 г., III гр. о.

Установи се, че преди предявяване на исковата молба ищецът не е отправял покана до ответното дружество да му заплати обезщетение по чл.215 от КТ. Допустимо е присъждането на курсовата стойност на лева към датата на предявяване на иска, само когато страните не са уговорили падеж (такъв няма в случая) и няма покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – така т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997 г. на ВКС по д. 2/1997 г., ОСГК.

За периода от 01.08.2016 г. до 10.09.2016 г. на ищеца се полагат командировъчни пари в размер на 1 435 щатски долара (41 дни по 35 щатски долара) или 2650,75 лева по курса на БНБ към дата 28.11.2016 г. – датата на предявяване на исковата молба, имаща ролята на покана. Както вече се посочи, Г., в чиято доказателствена тежест бе това, не доказа преводите на 01.08.2016 г. от 391,17 лева, на 18.08.2016 г. от 391,17 лева и на 07.09.2016 г. от 488,95 лева да имат различно основание от „командировъчни пари”. Установи се, че основанието, на което са изплатени 300 лева и 300 евро с разписка (наименована „приходен касов ордер”), също е „командировъчни пари”.

Ето защо искът е основателен за сумата от 492,70 лева и в този размер следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран такъв от 1700 лева отхвърлен като неоснователен.