Решение № 230 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000500887 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 03.02.25г. /с участието на секретаря Асенова/ въззивно гражданско дело № 887/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-30 състав от 13.12.23г. по г.д. № 8336/22г. са отхвърлени искове по чл. 124 от ГПК и чл. 109 от ЗС на „Р. и Сие“ ООД против „Терра пласт“ ООД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕООД.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от „Р. и Сие“ ООД.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е неоснователна /исковете са неоснователни; атакуваното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Първоинстанционният съдия е очертал подробно и надлежно /обсъждайки събраният в процеса доказателствен материал: писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ фактическата страна на процесния правен спор и е съотнесъл същата към релевантните за /относимите към/ процесния правен спор правни норми. Настоящият съдебен състав препраща към тази /описателна/ част от първоинстанционното решение /без да излага самостоятелни съображения в посочената насока – доколкото относно изброените обстоятелства не е налице спор във въззивното производство/.

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения /в контекста на регламентацията по чл. 2 от ЗЕ отм. - действал към релевантния за спора времеви отрязък от време/, с които е обосновал извода си, че ищецът не е установил надлежно /конкретно при условията на частно правоприемство – по поредица от правни сделки/ собствеността си спрямо процесните вещи /което обстоятелство препрятства възможността да бъдат уважени и двата иска – установителния по чл. 124 от ГПК и негаторния по чл. 109 от ЗС/.

1

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към тези доводи на СГС. В допълнение:

Всяка една от процесните вещи /както са индивидуализирани и в исковата молба, и в съдържанието на събраните по делото писмени доказателства/ притежава самостоятелна /индивидуална/ обособеност /т.е. всички вещи принципно представляват самостоятелни обекти на собственост и като такива – могат да бъдат предмет на правна сделка/. Целевото предназначение на процесните вещи обаче /тяхната функционална свързаност и предназначеност – както е очертана от приетата по делото техническа експертиза/ налага същите да бъдат разглеждани не като самостоятелно /индивидуално/ обособени активи, а като една съвкупна вещ /като съоръжение – инсталация/. Именно в това си качество /такава е констатацията и на вещото лице/ процесните вещи /процесното съоръжение – инсталация/ попадат в дефиницията на /под специалната регламентация и защита на/ чл. 2, ал. 1 от ЗЕ отм. във връзка с пар. 2-ри и пар. 3-ти от ДР на ЗЕ отм. /действал към релевантния за спора времеви период/. Тази защита в случая не може да се приеме за преодоляна нито в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от ЗЕ отм. /предвид констатациите на приетата по делото експертиза в тази насока/, нито при условията на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ отм. във връзка и с правилото по пар 4-ти от ПЗР към ЗЕ отм./ В последната връзка:

В процесната заповед на НЕК /правоприемникът на „Асоциация Енергетика“ – органът по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ отм./ като собственик на процесното съоръжение е посочена ДФГ „Кастел“. Дори да се приеме, че този правен субект се е явявал „кооперативна или друга обществена организация“ /по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ отм., съответно по смисъла и на пар 4-ти от ПЗР към ЗЕ отм. - макар, че документите по делото не дават основание да се направи такъв извод/ то липсват надлежни доказателства същият правен субект да е получил разрешението по посоченият законов текст /именно това обстоятелство препятства възможността ДФГ „Кастел“, а като следствие от това и правоприемниците му – да се легитимират като собственици на процесното съоръжение/. Посочената заповед на НЕК има за предназначение /правното действие на такъв вид заповед се изчерпва единствено с това/ да се констатира /удостовери/, че изградената инсталация е годна да бъде въведена в /допусната до/ реална /фактическа/ експлоатация. В този смисъл: заповедта не може да удостовери /принципно/ нито права на собственост /по отношение на ДФГ „Кастел“/, нито издадено разрешение в полза на последното /по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗИ отм./.

Дори в случая да се приеме, че ДФГ „Кастел“ е бил собственик на процесните вещи /в качеството си на правен субект по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ отм., съответно по пар 4-ти от ПЗР към ЗЕ отм./ то липсват доказателства, които да удостоверят, че това точно дружество се явява праводател на „Кастел“ АД, впоследствие на „Кастел инженеринг“ ЕООД, впоследствие на „Р. и Сие“ ООД /първоинстанционният съдия е изложил конкретни доводи в тази насока, които не са коментирани в процесната жалба/. В същия смисъл е заявено и изрично възражение от ответника „Терра пласт“ ООД.

От друга страна:

В случая следва да бъде съобразено и следното обстоятелство /което е намерило пряко отражение в следващата правна регламентация – напред във времето, след отмяната на ЗЕ отм./:

Възможността да се придобиват и да се експлоатират фактически електрически съоръжения се предоставя от закона само в полза на правни субекти, които притежават изрично предоставен лиценз /ищцовото дружество не попада и в тази правна категория/.

Ирелевантно /предвид горните съображения/ се явява счетоводното записване на процесните вещи в балансите на търговските дружества /такъв тип правно и фактическо действие по естеството си е вторично и поради тази причина – принципно не може да създаде право на собственост; не е законово признат способ за придобиване на вещни права/.

С оглед изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция: в полза на „Терра пласт“ ООД следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски /за 2 производството пред САС/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-30 състав от 13.12.23г. по г.д. № 8336/22г.

ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ „Р. и Сие“ ООД да плати на „Терра пласт“ ООД 2 580 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3