Решение № 3687 от 11.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3687 гр. София, 11.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110134494 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК от В. Р.

Е. ЕГН ***, М. Р. С. с ЕГН ********** и Г. Р. С. с ЕГН ********** срещу ЗЕАД „БВИГ“ , ЕИК ***, за установяване, че всеки един от ищците не дължи по 678, 46 лева, съставляваща 1/3 от сумата 2035, 38 лева – главница, по 831,91 лева, представляваща 1/3 от сумата 2495,73 лева – законна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 18.06.2021 г., по 68,99 лева, представляваща 1/3 от сумата 206,97 лева – мораторна лихва, по 115 лева, представляваща 1/3 от сумата 345 лева –разноски и по 40 лева, представляваща по 1/3 от сумата 120 лева – разноски по изпълнително дело, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по гр. д. 38310/2009 г. по описа на СРС 63 състав срещу наследодателя им РВ С..

В исковата молба се твърди, че срещу ищците, в качеството им на наследници на РВ С. е висящо изп. д. № 20217900401268 по описа на ЧСИ РМ, образувано въз основа на издадения срещу Р С. изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по гр. д. 38310/2009 г. по описа на СРС 63. Състав. Сочи се, че преди образуване на посоченото изпълнително дело е било образувано друго изп. д. №201118450400464 описа на ЧСИ ПМ, което е било прекратено на 20.01.2020 г. на основание чл. 433, ал 1, т. 8 ГПК, поради липса на поискани и извършени изпълнителни действия в периода от 02.11.2011 г. до 20.01.2020 г. Претендира се, че задълженията на ищцовата страна са погасени поради изтичане на петгодишен давностен срок за главницата и тригодишен за произтичащите от нея допълнителни задължения. Моли съда да признае за установено, че ищците не дължат процесните суми поради погасяване на давност. Претендират разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че задълженията на ищцовата страна не са погасени по давност, тъй като давностният срок е прекъсван поради заведен установителен иск по гр.д. №30590/2012 г. по описа на СРС, 63 състав, проведено е последващо въззивно производство по в.гр.д. № 461/2015 г. по описа на СГС, решението по което е влязло в сила на 05.02.2016 г. За разноските пред двете инстанции били присъдени разноски, за които бил издаден изпълнителен лист, по което е образувано изпълнително дело 277/2016 г. по описа на ЧСИ М, приключено с плащане от страна на ищците на 20.10.2010 г. Претендира давността да била прекъсната със съдебните производства и с изпълнителното производство, поради което и твърди, че вземанията не са погасени по давност Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и от правна страна следното:

Не се спори между страните, поради което за безспорно по делото е отделено, че срещу РВ С. в полза на ЗЕАД „БВИГ“.е издаден изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по гр. д.

38310/2009 г. по описа на СРС 63-ти състав , въз основа на който са образувани изп.д.

№201118450400464 от ЧСИ ПМ и изп. д. №20217900401268 от ЧСИ РМ , както и че ищците са наследници на РВ С. с квоти по 1/3 от наследството, оставено от същия след смъртта му.

Видно от представения изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по гр. д. 38310/2009 г. по описа на СРС 63-ти състав същият е издаден въз основа на заповед от 31.08.2009 г. по гр.д.

№38310/2009 г. на СРС. Видно от приложените за послужване дела за установяване на вземанията, за които е издадена посочената заповед по реда на чл. 422 ГПК са предявени на 21.06.2012 г. установителни искове, по които е постановено Решение 23.01.2014 г. от 23.01.2014 г. на СРС, 63 с-в по гр.д. №30590/2012 г., потвърдено с Решение № 1129/05.02.2016 г. по в.гр.д. № 461/2015 г. на СГС. Видно от Решение № 1129/05.02.2016 г. по в.гр.д. № 461/2015 г. на СГС исковете по реда чл. 422 ГПК са предявени след като по реда на чл. 423 ГПК е било прието възражение от длъжника срещу заповедта. Именно поради това и издаденият изпълнителен лист от дата 10.08.2011 г. по гр. д. 38310/2009 г. по описа на СРС 63-ти състав е за вземания, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение на 05.02.2016 г. /датата на решението на СГС за потвърждаване на първоинстанционното решение/.

С предявяване на исковата молба по чл. 442 ГПК на основание чл. 116, б. "б", изр. първо ЗЗД давността се прекъсва, след което настъпва спиране на основание чл. 115, б.

"ж"ЗЗД, а от влизане в сила на решението по иска по чл. 422 ГПК, т.е. от 05.02.2016 г., тече нова давност, чийто срок е винаги петгодишен – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

След влизане в сила на решението по реда на чл. 422 ГПК на 05.02.2016 г ответникът в качеството на кредитор със съдебно установено вземане е имал възможност да пристъпи към принудителното му събиране, но е бездействал в период от повече от 5 години. Видно от постъпилия препис на изпълнително дело №201118450400464 описа на ЧСИ ПМ, в периода от 02.11.2011 г. до 20.01.2020 г. не са искани изпълнителни действия, което е довело и до прекратяването му на основание чл. 433, ал 1, т. 8 ГПК. За събиране именно на 2 процесните вземания ответникът е предприел действия едва като е възложил на ЧСИ правата по чл. 18 ЗЧСИ с молба от 03.06.2021 г., по която е образувано изп. д. № 20217900401268 по описа на ЧСИ РМ. Но към тази дата са изтекли повече от 5 години от началото на течение на давността на 05.02.2016, което е довело и до погасяване на възможността за принудително реализиран на вземанията по давност.

Неоснователни са твърденията на ответника, че давността е била прекъсната с действията по изпълнително дело 277/2016 г. по описа на ЧСИ М. Видно от постъпилия препис от това делото, същото е образувано за събиране на присъдените на ответника разноски в исковото производство /първоинстанционно и въззивно/ и частично за заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист от 16.02.2016 г. от СРС, 63 състав при изричното съобразяване на издадения изпълнителен лист от 10.08.2011 г. в частта за разноските за заповедното производство. Поради това и действията по събиране вземанията за разноските, за които е издаден изпълнителен лист от 16.02.2016 г. не прекъсват давността по отношение възможността за принудително събиране на вземанията за сумите по заповедта за изпълнение, чието съществуване е било установено с влязло в сила решение, както и за разноските, които не са били включени в изпълнителния лист от 16.02.2016 г.

С оглед изложеното съдът намира, че е недоказано реализирането от ответника на действия, с които да е прекъснал започналата да тече на 05.02.2016 г. нова давност по чл.

117, ал. 2 ЗЗД, поради което същата е изтекла на 12.04.2021 г. при съобразяване спирането за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр.

28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).

Предвид изложеното правото на принудително изпълнение на вземанията по посочения изпълнителен лист е погасено по давност и искът следва да бъде уважен изцяло.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът, на когото следва да се присъдят разноски, сторени за държавна такса в размер 208,13 лева с оглед размера на претенцията, за която е разгледана исковата молба от общо 5203,08 лева.

Ищецът установява извършването на разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.08.2021 г. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът намира за основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на оказаната защита и размера на разгледаните претенции. Поради това и съдът намалява на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение до 590, 15 лева при съобразяване чл. 7 ,ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната към сключване на договора редакция. Поради това и отговорността на ответника за разноски следва да бъде ангажирана до този размер.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че В. Р. Е. ЕГН ***, М. Р. С. с ЕГН ********** и Г. Р. С. с ЕГН ********** не дължат на ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК ***, всеки по 678, 46 лева, съставляваща 1/3 от сумата 2035, 38 лева – главница, по 831,91 лева, представляваща 1/3 от сумата 2495,73 лева – законна лихва за периода от 20.07.2009 г. до 18.06.2021 г., по 68,99 лева, представляваща 1/3 от сумата 206,97 лева – мораторна лихва, по 115 лева, представляваща 1/3 от сумата 345 лева –разноски и по 40 лева, представляваща по 1/3 от сумата 120 лева – разноски по изпълнително дело, за които суми е издаден изпълнителен лист от 10.08.2011 г. по гр. д. 38310/2009 г. по описа на СРС 63 състав срещу наследодателя им РВ С..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК *** да заплати на В. Р.

Е. ЕГН ***, М. Р. С. с ЕГН ********** и Г. Р. С. с ЕГН **********, сумата от 798,28 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4