Решение № 2 от 05.01.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Първомай, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20255340200181 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0325-001009/09.10.2025 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на З. К.

М. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. (255,65 евро) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че управлението на МПС с прекратена регистрация представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, а не на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Последната разпоредба касаела управление на МПС, което изобщо не било регистрирано. Поради това намира, че неправилно е посочена нарушената материалноправна норма. Също така в наказателното постановление липсвало отбелязване на датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Намира определените наказания за завишени. По тези съображения моли наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана 1 страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.07.2025 г. в гр. Първомай служителите на РУ – Първомай – свидетелят Т.

А. Х. и неговият колега С. Х. М., се придвижвали по ул. „Стефан Стамболов“ със служебния автомобил, когато забелязали лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № *********************, който бил без включени светлини. Поради това подали звуков и светлинен сигнал и около 12:30 ч. срещу № 6 на ул. „Стефан Стамболов“ спрели водача за проверка. Свидетелят Х. установил, че МПС е управлявано от жалбоподателя З. К. М., като след извършена справка чрез служебния таблет констатирал, че лекият автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ********************* е с прекратена регистрация от 10.05.2022 г. поради неизпълнение на задължението на собственика да пререгистрира превозното средство в законоустановения срок.

За констатираното нарушение свидетелят Х. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4083009/16.07.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Екземпляр от акта бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Поради съмнение за извършване на престъпление материалите, касаещи поведението на жалбоподателя, били изпратени на прокурор от Районна прокуратура Пловдив, ТО Асеновград за становище по образуване на досъдебно производство. По този повод случаят бил заведен по пр. пр. № 9222/2025 г. по описа на същата прокуратура, като в хода на извършената проверка било установено, че лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ********************* бил регистриран като собственост на „Медикус – 2001“ ЕООД, с ЕИК: ********************* и едноличен собственик на капитала К. З. М.. На 08.03.2022 г. в автоматизираната информационна система на МВР бил регистриран договор за продажба по отношение процесния автомобил.

Поради неизпълнение на задължението на новия собственик в двумесечен срок от този момент да представи МПС и необходимите документи за пререгистрация в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив съобразно изискванията на чл. 3 и чл. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на основание чл.

143, ал. 15 ЗДвП на 10.05.2022 г. регистрацията на процесния автомобил била служебно прекратена, като това било вписано в автоматизираната информационна система на МВР. В тази връзка жалбоподателят З. К. М. депозирал обяснения, в които посочил, че закупил лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ********************* през 2022 г., но изпуснал срока за прехвърляне на собствеността в Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. След това решил да предаде автомобила за скрап и да не го използва. При тези данни с постановление от 30.09.2025 г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 213, ал. 1 НПК, тъй като приел, че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на началника на

РУ

Първомай за реализиране на административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя З. К. М. за допуснатото нарушение на ЗДвП.

Така на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН било съставено процесното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП била наложена на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП глоба в размер на 500 лв.

2

(255,65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените по делото писмени доказателства, приложената прокурорска преписка № 9222/2025 г. на РП Пловдив, ТО Асеновград, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Т. Х.. Свидетелят Х. е възприел, че именно жалбоподателят М. е управлявал моторното превозно средство, след като регистрацията му е била служебно прекратена. След извършен анализ на тези показания съдът намира, че същите са непротиворечиви, добросъвестно дадени, логични и последователни, поради което и им се довери при изграждане на фактическата обстановка по делото. Поради това и доколкото в случая не се констатираха каквито и да е основания показанията на този свидетел да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В случая съдът намира, че обжалваното наказателно постановление отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) следва от представената оправомощителна заповед.

Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, т. е. в хипотезата, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, то не следва да се обсъжда процедурата при съставяне на акта, тъй като евентуално допуснати в този етап процесуални нарушения не биха оказали влияние върху наказателното постановление. Поради това следва да се изследва евентуалното наличие на пороци само в НП. Следователно в тази хипотеза наказателното постановление не би могло да съдържа датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Ето защо съдът намира, че не е допуснато твърдяното от жалбоподателя процесуално нарушение.

По тези съображения съдът счита, че наказателното постановление е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Същото е издадено в 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, считано от получаване от наказващия орган на материалите по преписката на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му съставомерни фактически признаци (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Конкретизирано е в описателната част на НП моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, вписано е, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация и откога/ респ., че не е било регистрирано по надлежния ред, отбелязано е и издаденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.09.2025 г. Поради това съдът приема, че нарушителят е имал възможността да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация. Посочена е нарушената норма, както и санкционната норма.

3

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно изискуеми предпоставки, които следва да са налице, за да бъдат допуснати моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, а именно – да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Същевременно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП установява задължение за приобретателите на регистрирано ППС за пререгистриране на същото в едномесечен срок от придобиването му. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., която предвижда служебно прекратяване на регистрацията на автомобил при неизпълнение на задължението за регистрация от страна на новия собственик. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Следователно при управление на МПС в този случай се приема, че същото не е регистрирано по надлежния ред. Поради това и тъй като автомобилът с прекратена регистрация всъщност представлява такъв, който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред, правилно административнонаказващият орган е посочил нарушената материална разпоредба на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка анализът на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП налага извод, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация и като резултат от неизпълнението на законовото задължение на новия собственик да регистрира закупения от него автомобил. Законът не предвижда издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка или индивидуален административен акт и тяхното връчване, за да бъде завършена процедурата по дерегистрацията. Тя настъпва автоматично по силата на закона след изтичане на определения срок, а не по волята на административен орган, поради което и не е необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията новия приобретател, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Доколкото и промяната на собствеността, и изтичането на срока са обективни предпоставки, а непредоставянето на автомобила зависи от собственика, т. е. нито една от тях не зависи от действията или волята на административния орган и не са поставени в зависимост от започване или завършване на конкретна процедура с участието на задълженото лице, то съдът намира, че нарочно уведомяване за служебното дерегистриране на МПС по отношение на лицето, което не е изпълнило задължението си за пререгистрация, не се дължи. В този смисъл както ЗДвП, така и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР не предвиждат изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване на регистрацията в конкретната хипотеза.