Решение № 101 от 08.03.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3122/2022
- Вид
- Решение № 101
- Подписан
- 08.03.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Марина Христова Христова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 342,ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 101 гр. Ямбол, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20222330103122 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от АПИ – гр. София, чрез ОПУ гр. Ямбол против ЗД «Евроинс»АД – гр. София, с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2073,84 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по ЗЗ ГО за причинени му имуществени вреди в резултат на ПТП от *** год., сумата 274,78 лв. мораторна лихва за периода *** – *** г., ведно със законната лихва върху главницата и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП, възникнало на *** год. , констатирано с протокол от същата дата били нанесени имуществени вреди на ищеца , изразяващи се в увреждане на 56 метра единична оградителна система за пътища в пътната част.Уврежданията били причинени от водач на лек автомобил, застрахован по задължителна застраховка ГО при ответника.Със заявление от 23.08.2021 ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие. Общата стойност на причинените вреди била в размер на 5419, 68 лв. Описват се подробно обстоятелствата по настъпване на процесното ПТП. Ищецът получил от застрахователя частично плащане в размер на 3 345, 84 лв., като по изложени съображения счита, че има право на пълно възстановяване на вредата съгласно чл. 51 от ЗЗД. Иска се и присъждане на лихва за забава върху главницата от датата на увредата.
Ответникът не оспорва,че на *** год. е настъпило процесното ПТП, че са нанесени вреди на пътното съоръжение, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗ ГО към датата на увредата, че е извършил плащане в размер на 3345,84 лв., вкл. не оспорва размера на имуществените вреди.
Оспорва исковете , т.к. не била доказана вината на водача на застрахования автомобил, за което излага съображения, а именно че се касае за случайно събитие, което не 1 можело да му се вмени във вина. Прави и възражение за приспадане на вторичната стойност на увредените съоръжения, като посочва, че се провеждат вторични търгове за изкупуването им, като посочената сума следвало да се приспадне и тя била в размер на разликата между претендираната сума и изплатеното застрахователно правоотношение.Оспорва се искането за присъждане на лихва за забавено плащане по изложени съображения. Иска се отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.
Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът , редовно уведомен, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Към исковата молба е приложено уведомително писмо от 23.08.2021 год. до ответника с искане за заплащане на нанесена щета по посочена банкова сметка.Приета е и количествено – стойностна сметка за щети от ПТП от *** год. на обща стойност 5419,68 лв. с ДДС.
Приет е и протокол за ПТП № *** год. и протокол за ПТП № *** , видно от които процесното ПТП е настъпило на километър *** от АМ Тракия, посетено е на място от органите на МВР, като в протокола е вписано и че са причинени други материални щети, както и че е образувано ДП № *** год. по описа на РУ – Тунджа.
Ищецът е представил още Договор за възлагане на обществена поръчка от 2018 год. с изпълнител „***, като на последния е възложена дейността по доставка и монтаж на ограничителни системи в Район Югоизточен за срок от 48 месеца , възлагателно писмо от 20.09.2018 год., ценово предложение.
Безспорно за периода 01.02.2021- 31.01.2022 г. за МПС с ДКН *** е имало сключен валиден договор за застраховка „ГО“ с „Евроинс“АД.
Приети са още 2 бр. договори за покупко – продажба на стоки чрез посредничество на членове на ССБ, сключени между ищецът и „***, респ. „*** , видно от които единичната стойност на килограм желязо е в размер на 0,17 лв.
Приложеното в цялост ДП № *** по описа на РУ – Тунджа , образувано на *** год. с оглед на местопроизшествие, срещу неизвестен извършител за това, че на *** год. на АМ Тракия, км. *** в землището на с Х., при управление на лек автомобил Джип с ДКН *** е нарушил правилата за движение и е причинил значителни материални щети на лек автомобил Шкода с ДКН ***- престъпление по чл. 343,ал.1, б.“а“, вр. чл. 342,ал.1 НК. Същото е прекратено с постановление от 04.04.2022 год., с оглед изявлението на ощетените лица, че желаят прекратяването му.
По делото е назначена и изслушано заключението на комплексна САТОЕ, вещите лица по която са посочили, че описаните в ИM увреждания по неподвижна ограничителна стоманена единица предпазна ограда тип „мантинела“, нанесени в пътния участък на АМ Тракия при километър *** могат да се получат в следствие на удар с дясната част на автомобила в процес на напускане на пътното платно за движение и удар в неподвижната предпазна ограда. На база издадения Протокол за ПТП тези увреждания се дължат на ПТП станало при удара на лек автомобил управляван от водача Илия Бански в стоманения предпазен парапет. Общата стойност на нанесените материални щети по „матинелата“ е в размер на 5419, 68 лв. с ДДС.
Описана е технологията по възстановяване на пътните принадлежности на пътя.
2
Посочва се, че средната изкупна цена за предаване на пътни съоръжения за скрап, и по-специално 56 м компрометиран парапет, продаден на пунктовете за вторични суровини би била 321, 31 лв. При изслушването си вещите лица посочват, че са ползвали за експертизата средни цени за региона, като процесните съоръжения – мантинели не се изкупуват в пунктове на дребно.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена от лица разполагащи със съответните специални знания и неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.Съдът намира така предявеният главен иск за допустим, а по същество за основателен , предвид следното:
Увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
От събраните по делото доказателства се установи, че на *** год. е настъпило ПТП на АМ Тракия, км. *** , с участието на лек автомобил с ДКН ***, за който към този момент е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното дружество. Горните факти са безспорни между страните. Безспорно е още и, че са причиннеи вреди, вкл. техния размер.
Основното възражение на ответника е, че в случая не е доказана вината на водача на застрахования автомобил, т.к. се касае за случайно събитие- отлепване на протектора на задната лява гума, което не можело да му се вмени във вина.
Действително в процесния случай няма взето адмнистративно отношение по отношение на участвалия в ПТП водач на л.а. „Джип Чероки“,образуваното ДП е прекратено, няма и постановена влязла в сила присъда,с която виновен за процесното ПТП водач да е осъден и от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан относно извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че всички тези елементи следва да бъдат доказани в настоящото гражданско производство.
Механизма на настъпване на процесното ПТП според съда е изяснен в пълнота от съвкупната преценка на събрани по делото доказателства.В случая нарушен е чл. 20 ал.1 ЗДвП., съгласно който в одачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Следователно поведението на водача е противоправно. Вината се предполага– чл.45, ал.2 от ЗЗД, като тази презумпция не бе 3 опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
От процесното ПТП са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предпазна ограда , тип мантинела с обща дължина 56 м, като същите са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на водача на лекия автомобил . Категорично е вещото лице, че посочените в исковата молба увреждания могат да настъпят при описания механизъм на ПТП.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални предпоставки за възникването на имуществената отговорност на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на прекия причинител на увреждането, съответно за вземането на увредения срещу застрахователя. При застраховка “Гражданска отговорност” размерът на застрахователното обезщетение е ограничен от стойностния еквивалент на причинените и подлежащи на репариране вреди, лимитиран от действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие – пазарната цена на същите, и от максималната застрахователна сума , като именно така определеното застрахователно обезщетение се дължи от застрахователя на делинквента на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен /вж. в т. см. решение №37/23.04.2009г. по т. д. №667/2008г. на ВКС, I т. о. и решение №52/08.07.2010г. по т. д. №652/2009г., на ВКС, І т. о. /. Действителната стойност в случая на причинените имуществени вреди на пътните принадлежности – 56 метра предпазна ограда, към деня на настъпване на застрахователното събитие е 5419,68 лева /с ДДС/, установена от неоспорената САТОЕ. Ответното дружество е платило част от това вземане, а именно – 3345,84 лева, поради което искът се явява основателен и доказан за пълния предявен размер от 2073,84 лева.
Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази н а делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗвъзстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c737f45-eb53-42fe-92fa-52bfddbeb713