Решение № 946 от 16.10.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. Сливен, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242230101822 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцата е дъщеря и законен наследник на Д.Г.К., б.ж.на гр.Сливен, починал на 21.08.1974 г.

С Решение № 66 от 27.01.1994 г. на ПК – Сливен, на наследниците на Д.Г.К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на лозе от 1.800 дка в местността „Изгрев“ в землището на гр. Сливен, при граници: север - М.А., запад - път, юг - Т.А.Д., изток - И.П. и И.Г.. Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост върху притежаваните от общия наследодател Д.Г.К. 2.200 дка лозе в същата местност, като причината за това е обстоятелството, че наследничката М.А. владее 1.2. дка от имота, а един декар е продаден от наследника Д. Кондаков. Общият наследодател Д.Г.К. е притежавал в м. „Гюргюнлюка“ овощна граница от 4 декара и овощна градина от 1.2 дка в м. „Юнус Тепе“ по силата на нот. акт № 72, т.5, дело № 1653/1961 г. на СРС.

Тъй като част от имотите на общия наследодател, част от наследниците са си поделили фактически след възстановяването на собствеността през 1994 г., възстановеното лозе от 1.8 дка е било разпределено и се е владеело по общо разбирателство от М.П.К. като наследник на баща си П.К. – за 600 кв.м. - на ищцата като дъщеря на общия наследодател и между К. Г. Н. като наследник на Г.Д.К. - за останалите 1.2 общо.

След влизане в сила на кадастралната карта на гр. Сливен през 2006 г., имотът владян от М.П.К. е заснет като поземлен имот с идентификатор *** с площ 647 кв.м. с построените в него сгради. След като на 07.12.2021 г. М.К. се е снабдила с нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение, тя е продала имота заедно с наследниците 1 на починалия й съпруг през 2023 г. Съсобственият между ищцата и К. Г. Н. имот, е заснет с идентификатор *** с площ от 1038 кв.м. Съсобствениците на този имот са си разпределили ползването му, като никой от тях не е оспорвал правото на съсобственост на другия.

С нот. акт № 102, т.6, нот.д.№ 1036/2023 г. на нотариус Е.Ш., ответницата К. Г. Н. е призната за собственик по наследство и давностно владение на целия имот с идентификатор *** със селскостопанската сграда в него с идентификатор ***, застроена върху 9 кв.м. и с нот. акт № 124, т.6, нот.д.№ 1058/2023 г. го е продала на втората ответница.

Ищцата оспорва признатото право на собственост на първата ответница върху целия имот с идентификатор *** с нот. акт по обстоятелствена проверка от 21.12.2023 г.

Сочи се, че тази ответница не е владяла целия описан в нотариалния акт имот, а ½ ид. ч. от същия, тъй като е владяла имота съвместно с ищцата, която е придобила тази ½ ид.ч. от имота по наследство и давност. От 1994 г. до 2023 г. ищцата е владяла своята ½ ид.ч.от имота чрез фактическото ползване на южната част на имот 6338.414.180, а първата ответница е ползвала фактически северната част на този имот. Синът на ищцата изградил единствената постройка в имота и нова В и К инсталация. В началото на 2024 г. ищцата установила, че вратата към имота е заключена и тя няма достъп до своята част от имота.

Твърди се, че тъй като продавачката К. Г. Н. не е притежавала целия имот с идентификатор ***, тя не е могла да прехвърли чрез продажбата от 28.12.2023 г. на втората ответница целия имот.

Предвид изложеното се моли съда да признае за установено по отношение на ответниците К. Г. Н. И А. Л. Ю., че ищцата И. Д. Д. е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1038 кв.м., находящ се в *****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 2903562, при съседи: ***; ***;

***; ***; *** и ***, с построената в имота селскостопанска сграда с идентификатор ***, с площ от 9 кв.м., като осъди ответницата АИНУР Л. Ю. да предаде на ищцата И. Д. Д. владението на ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот.

Моли се съда на основание чл.537, ал.2 от ГПК да отмени нот. акт № 102, т.6, нот.д.

№ 1036 от 21.12.2023 г. на нотариус Е.Ш. за ½ ид.ч. от описания в този нотариален акт поземлен имот.

Претендират се разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата К. Г. Н. чрез адв. П. Н. от АК – Сливен, в който се твърди, че исковата молба е недопустима.

Сочи се, че ищцата не е посочила конкретен титул за собственост, който да легитимира претендираното от нея право на собственост върху процесния имот, в т.ч. и в претендирания обем, поради което се счита, че в исковата молба не са посочени 2 обстоятелствата, на които се основава предявеният иск.

Сочи се, че ищцата не е обосновала най-малкото в пълен обем пасивната процесуална легитимация по предявения иск. Същата твърди, че притежава права на собственост върху процесния имот в качеството си на наследник на общия наследодател Д.Г.К., починал на 21.08.1974 г. и по силата на Решение № 66 от 27.01.1994 г. на Поземлена комисия Сливен.

Същевременно обаче след смъртта си визираният Д.Г.К. е оставил множество други наследници, които би следвало да участват по делото в качеството си задължителни или най-малкото необходими другари и в този смисъл се твърди, че също е налице нередовност на исковата молба, която съставлява процесуална пречка за по-нататъшното движение на делото.

Твърди се, че исковата молба следва да бъде допълнена, като бъдат направени и уточнени обстоятелствата, на които ищцата основава иска си, както и да бъдат конституирани като ответници останалите наследници на общия наследодател Д.Г.К..

Твърди се, че предявеният насрещен иск е неоснователен.

Предвид изложеното се моли съда да констатира визираните нередовности на исковата молба, като я остави без движение, а на ищцовата страна да бъде указано тези нередовности да бъдат отстранени.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата А. Л. Ю. чрез адв. М. Г. от АК – Сливен, в който се твърди, че предявената искова молба е недопустима.

Твърди се, че по делото не са представени никакви доказателства за разпределение на останалото след смъртта на общия наследодател Д.Г.К. недвижими имоти и в този смисъл не били посочени обстоятелствата, на които се основава исковата претенция.

Оспорва се твърдението, че имотите на общия наследодател на страните са поделени фактически след възстановяване на собствеността 1994 г. Общият наследодател е оставил шест деца, които би следвало да са задължителни или необходими другари в производството и не участието им в производството води до нередовност на исковата молба.

Твърди се, че ответницата е закупила имота от К. Г. Н., която се легитимира като собственик пред нотариуса с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка на основание наследство и давностно владение.

Твърди се, че предявеният иск е неоснователен.

Сочи се, че ответницата е закупила имота от собственик, легитимиращ се като такъв с нотариален акт № 102 том 5, н.д. 1036 от 21.12.2023 г. от служебния архив на нотариус Е.Ш..

Съседите й знаели, че този имот е на праводателката й и последните 10-15 години не са виждали в имота никой друг освен ответницата К. Г. Н.. В тази връзка се оспорва твърдението, че ½ ид. част от имота се е владял от ищцата.

В с.з. ищцата И. Д. Д., редовно призована, се представлява от процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

В с.з. ответникът К. Г. Н., редовно призована, се представлява от процесуален 3 представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В с.з. ответникът А. Л. Ю., редовно призована, се представлява от процесуален представител, който моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С нот. акт № 72, т. 5, дело № 1653/1961 г. Д.Г.К. е признат за собственик по давностно владение на овощна градина в м. Гюргюнлюка от 4 дка. И овощна градина в м.

Юнус тепе с площ 1.2 дка.

Ищцата видно от удостоверение за наследници на Д.Г.К. е негова дъщеря. Първата ответница К. Г. Н. е дъщеря на починалия му син Г.Д.К..

С решение № 66/27.01.1994 г. на ПК- Сливен е възстановено на наследниците на Д.Г.К. правото на собственост върху лозе от 1.8 дка., пета категория в землището на гр.

Сливен, м. Изгрев. Отказано е възстановяването на правото на собственост въ съществуващи/стари/ реални граници на лозе от 2.2 дка, пета категория в землището на гр.

Сливен, м. Изгрев, тъй като наследничката М.А. владее 1.2 дка от имота, а 1 дка. е продаден от наследника Й.К..

По кадастрална скица процесния недвижим имот е с идентификатор *** с площ 1038 кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** с площ 9 кв.м. Собственик по данни от КРНИ е Д.Г.К..

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка на основание наследство и давностно владение № 102, т.4, дело № 1036/21.12.2023 г. на нотариус Е.Ш., К. Г. Н. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор ***.

На 28.12.2023 г. е сключен договор за покупко- продажба , обективиран в нот. акт № 124, т.6, дело № 1058/28.12.2023 г. , посилата на който К. Г. Н. е продала на втората ответница А. Л. Ю. процесния недвижим имот.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

В показанията си свид. М.К. сочи, че Д.К. е неин дядо, той имал шест деца. Имали имот в м. Гюргюнлюка в гр. Сливен, този имот го имали от бащите си. Родителите им извикали геодезисти, ударили колчета, всеки си опънал мрежата и всеки си го работел. М., която била тяхна братовчедка била първа, след нея била свидетелката, след това К., след К. И.. Не може да каже каква е площта на имота на К. и на И.. И. и нейният съпруг си го ползвали години мястото, построили си къщичка, дървета си засадили, а К. никога не била стъпвала. Това място от мястото на К. било разделено с нещо като пътечка, нямало ограда, но тя никога не била стъпвала там. Никой не бил спорил, разбирали се. Ползвали мястото след М.. Ползвала си нейната част, защото си била нейна. 600 квадрата било, имало го взе още този имот, преди две години го била продала. Имало заповед, че са възстановени местата на дядо й от кмета. 1994 година им върнали местата. Постройка имала И., тя била на 4 изток. Може би 1986 – 1987 г. били строили. От дядо им с нотариален акт си ги имали тези места. От преди 1993 г., може би от 1975 – 1976 г. ги имали тези места и си ги работели.

Свид. С.К. сочи, имали място под И.. Мъжът й бил брат на И.. Били си платили мястото на Съвета и там живели 30 години, виличка си построили на юг от И., ограда имали тЕ.. Мястото И. си го ползвали, били си построили стаички. К. не я била виждала да идва там. Нейното място било между М. и И.. Имало тЕ. ограда между тях и И., отпред било заградено с пътна врата. Между К. и И. имало тЕ. ограда. 2000 г. мястото го продали.

Мъжът й бил син на Д.К., този имот си го имали от дядо му. И., мъжа й и сина й построили една стаичка с малко навесче и тоалетна, сели овощни дръвчета. И сега било облагородено и се ползвало мястото. По 600 квадрата го били разделили. Шест деца били мъжа й, на всички по 600 квадрата го разделили.

От показанията на разпитания по делото свид. Д.К. се установява, че е внук на Д.К. и син на Панайот. Тримата братя и трите сестри си го разделили по равно мястото. Неговият баща получил 600 квадрата, но те го били оставили на сестра му М.. Това място го разделили на шест, разделили го по 600 квадрата. Постоянно ходел там, тъй като помагал на сестра си да строи вилата. Тя продала мястото преди две години. 2022 г. също бил ходил, преди да го продаде. Леля му и свако му ползвали мястото, построили си били и една постройка. Мястото на К. било до сестра му. От И. може би с пътека било отделено. Имота бил север - юг, първа била леля му, втора К., трета сестра му М., четвърта Мима братовчедка му, която купила на двете му лели местата. На юг била И., тя била последна.