Определение № 12573 от 30.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12573 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110140942 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на И. С. Т. срещу „Бояна Кънстракшън венчър“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да извърши ремонт на апартамента си, с който да бъде преустановен течът в имота на ищеца, и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2771,20 евро (5420 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди, равняващо се на сумата, необходима за отстраняване на вредите от теча в имота на ищеца чрез извършване на ремонт.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на апартамент ****, находящ се в гр. София, *********, а ответникът е собственик на апартамент ***, находящ се в същата сграда, който е разположен непосредствено над имота на ищеца.

След като придобил имотът ищецът боядисал стените и таваните, обзавел жилището си с висококачествени мебели и оборудване, и поставил масивен паркет. През месец август 2022 г. забелязал, че на покрива на тавана на североизточната стая има петно от влага, като в периода от ноември 2022 г. до април 2023 г. се появили увреждания от влага и по таваните на останалите стаи. Към момента на подаване на исковата молба били налице течове по таваните на две от спалните, дрешника и във всекидневната с трапезария. В спалнята с площ от 16,60 кв.м. и във всекидневната водата се просмуквала най-интензивно, оставяйки не само следи по таваните, но и стичайки се към пода, което налагало обезопасяването на дървения паркет и мебелите, и събирането на водата в помощни съдове. Освен това, на тавана на всекидневната били констатирани черни петна от мухъл. Поради това ищецът поддържа, че е възпрепятстван да ползва пълноценно засегнатите от течовете помещения. Веднага след като ищецът констатирал течовете се свързал с управителя на ответното дружество и двамата постигнали съгласие да ангажират фирми с опит и техника за извършване на обследване на сградата и установяване на причините за теча. След проведено изследване се установило, че течовете проникват по целия таван на помещенията на апартамента на ищеца и че източник на наводненията е външната тераса, опасваща целия имот на ответника. Ищецът свеждал до знанието на ответника всички заключения и препоръки от проведените изследвания, но ответникът бездействал и не извършвал необходимия ремонт на имота си. Поддържа, че за отстраняването на щетите от течовете в имота му е необходимо да се извършат редица дейности като демонтаж на компрометираните покрития, дезинфекция на мухлясалите площи, изграждане в завършен вид на същите покрития на таваните, както и поправка 1 и боядисване на стените в засегнатите от теча помещения, които според ищеца възлизат на 2 771,20 евро (5 420 лв.). Навежда доводи, че е налице причинна връзка между противоправното бездействие на ответника и настъпилите вреди от проникващата вода в апартамента му. Поради това, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице активен теч и твърди, че в действителност пред периода 2022 г. – 2023 г. след обилни валежи са били констатирани следи от влага в апартаментите на страните по делото, но конкретен източник на теч не е установен. Поради това, ответникът счита, че появата на влажни петна се дължи на обективно въздействие върху покривната бетонна плоча на сградата /в какъвто смисъл е заключението на една от фирмите, наети да изследват теча/, която е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, а разноските за поддръжка, ремонт и осигуряване на целостта на общите части е задължение на всички етажни собственици.

Твърди, че влагата произтича от общите част, а не от действия или бездействия на ответника. Изтъква вредите по мебелите на ищеца да са били предвидими и предотвартими, като същият не е положил дължимата грижа за запазване на своето имущество и в този смисъл отговорността за тези вреди е лично негова. Оспорва размера на иска като значително завишен. Поддържа, че не е налице неоснователно бездействие от негова страна, както и реална пречка за упражняване на правото на ищеца. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

По разпределението на доказателствената тежест:

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

По иска с правно основание чл. 109 ЗС: че е собственик на вещта, спрямо която е насочено неоснователното въздействие на ответника, както и действията, респективно бездействията на ответника, които са причина за наличието на теч в апартамент ****, с които му се пречи да упражнява правото си на собственост.

При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за тези действия/бездействие, респ. преустановяване на неоснователното си поведение чрез отстраняване на причината за теча.

По иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД: наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че ответникът е извършил процесното действие (бездействие); 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените имуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправността на деянието, и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи възражението си, респективно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, да установи погасяване на паричното си задължение.

С оглед на заявеното в отговора на исковата молба, безспорни между страните са обстоятелствата, че ищецът е собственик на апратамент ****, находящ се в гр.

София, *********, а ответникът е собственик на апартамент ***, находящ се в същата сграда, който е разположен непосредствено над имота на ищеца.

По доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата 2 молба писмени доказателства.

Следва да се уважи искането за допускане изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът намира искането на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели за относимо и необходимо, като на ответника следва да се допуснат поисканите двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора обстоятелство.

Искането на ищеца макар да е допустимо съдът намира да е нередовно, доколкото не е указано при какъв режим иска да бъдат събрани посочените гласни доказателства. Ето защо на ищеца следва да се дадат указания в тази връзка.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026г. от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението да конкретизира доказателственото си искане за допускане до разпит на един свидетел, като изрично посочи режима, при който иска да бъде разпитан същия – довеждане или призоваване.

При неизпълнение на указанията доказателственото искане ще бъде оставено без уважение.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

УКАЗВА на ответника да води допуснатите свидетели.

Д О П У С К А изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 450 евро, от които 200 евро, вносим от ищеца и 250 евро, вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. Т., специалност: Промишлено и гражданско строителство - конструкции. Пълна проектантска правоспособност по части Конструктивна, организация и изпълнение на строителството, оценител на недвижими имоти, тел. ********.

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за ОСЗ след представяне на доказателства за внесения депозит.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да 3 упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.