Акт от 28.08.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1015 гр. П., 29.08.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова при секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4998 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против Н.К.И., уточнена с молби от 27.09.2018г. и 31.10.2018г., с искане да бъде признато за уставено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2560.87 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***. и сумата в размер на

896.30 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на съглашението, ведно със законна лихва за забава върху вземанията от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.05.2018г. до окончателното им погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***. по ч.гр.д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П., която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Наред с предявения установителен иск по реда на чл. 415 ГПК ищецът прави искане Н.К.И. да бъде осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата в размер на 1074.23 лева, представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ***. за периода от 01.04.2016г. до 01.12.2017г. и сумата в размер на 2449.82 лева, представляваща възнаграждение по закупен от ответника пакет допълнителен пакет услуги, предоставящ възможност на потребителя да поиска промяна в условията на съглашението.

Ищецът поддържа, че общият размер на непогасените задължения на ответника по процесния договор за кредит възлизат на сумата общо в размер на 6981.22 лева, от които сумата в размер на 2560.87 лева, представляваща главница, сумата в размер на 896.30 лева, представляваща неустойка за предсрочно погасяване на задължението, както и сумата в размер на 1074.23 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за период от 01.04.2016г. до 01.12.2017г., и сумата в размер на 2449.82 лева, представляваща възнаграждение по закупен от ответника допълнителен пакет услуги, като последните две вземания не са били предмет на производството по ч.гр.д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П.. В исковата молба страната изрично заявява, че не предявява установителен иск по реда на чл. 415 ГПК за сумата в размера на 35.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода от 02.12.2015г. до 07.06.2016г., за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № ***.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адвокат М.С. оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на наведените в исковата молба твърдения за съществуване на облигационно правоотношение между страните.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, приложението на правилата за първоначално съединяване на исковете, изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за съвместно разглеждане с установителния иск по чл. 415 ГПК и може да касае друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение или за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането. С Решение № 213/06.01.2017г. по гр. д. № 5864/2015г. по описа на ВКС, IV ГО е прието, че „ако в исковата молба са наведени правопораждащи факти, от които произтича вземането, различни от тези, въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение, то тогава искът е допустим, но само като осъдителен, тъй като по отношение на предявеното с исковата молба спорно вземане няма заповед, въз основа на която да се изпълни“. Предвид заявените от ищеца фактически твърдения касателно претендираната възнаградителна лихва съдът намира, че предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Заявената осъдителна претенция не се предявява при условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли предявени установителни искове за същите суми с основание незаплатена главница по процесния Договор за потребителски кредит № ***., тъй като страната изобщо не поддържа подобна претенция за разликата над сумата в размер на 2560.87 лева до сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 6084.92 лева, т.е. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД предявява единствено осъдителен иск за вземането за възнаградителна лихва и възнаграждение по допълнителен пакет услуги. Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че се касае за изначално предявен обективно кумулативно съединен осъдителен иск по реда на чл. 210 ГПК, а не за изменение на основанието на установителния иск по реда на чл. 214 ГПК.

Предвид изложеното съобразно указанията дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК с влязло в сила определение от 19.04.2018 г. е обезсилил заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за разликата над 2560.87 лева до 6084.92 лева, доколкото същата касае различно от заявеното в хода на заповедното производство основание на вземането и за сумата в размер на 35.93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за забава за периода от 02.12.2015г. до 07.06.2016г., за която не е предявен установителен иск по чл.

415 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор за кредит, елемент от съдържанието на който е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума и настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения установителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: валидно главно задължение, чието неизпълнение се твърди, както и валидно договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за кредит, и размера на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличие на валидно сключен договор, елемент от съдържанието на който е задължението на ответника да заплати цена на пакет допълнителни услуги, размерът на вземането и настъпила изискуемост на задължението.

От представените по делото Договор кредит № **********/12.09.2015г. и погасителен план се установява, че между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Н.К.И. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството се е задължило да предаде на ответника сумата в размер на 2800 лева, която последният се е задължил да върне на двадесет и четири месечни вноски от 01.11.2015 г. до 01.10.2017 г. при годишен процент на разходите от 49.90 % и годишен лихвен процент от 41.17 %. Съгласно съглашението общият размер на сумата, която заемателят следва да заплати на заемодателя възлиза общо на 4154.40 лева. От съдържанието на договора се установява, че заемателят се е съгласил да ползва пакет допълнителни услуги, чиято стойност възлиза на сумата в размер на 2799.84 лева. Съгласно представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги същите се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падец и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Видно от представеното по делото преводно нареждане №

270PBWP152550065/12.09.2015 г. заемодателят е превел по посочената от заемателя банкова сметка ***.

Съгласно чл. 12.3 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към договор за потребителски кредит в случай, че кредитополучателят една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни договорът за кредит се прекратява без да е необходимо заемодателят да изпраща на заемателя уведомление за новонастъпилото обстоятелство. Съгласно чл. 12.4 от Общите условия в хипотезата на чл. 12.3 кредитополучателят дължи непогасените вноски съгласно погасителния план, възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, лихва за забава и такси, както и неустойка в размер на 35 % върху непогасения размер на главницата.

Предвид изложеното съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че страните по спора са встъпили в облигационно правоотношение, произтичащо от процесния Договор за кредит и ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предаде на кредитополучателя заемната сума. С оглед горното и доколкото по делото не са наведени твърдения и не са представени доказателства, че ответникът е изпълнил задължението си да върне получената съда съдът намира, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК е изцяло основателен.

Към момента на сключване на процесния договор – 12.09.2015 г. е била приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. С приемането на посочената разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките за размера на възнаградителната лихва по договори за потребителски кредити. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компенентите на ГПР са нищожни. Предвид изложеното съдът намира, че възнаградителната лихва в размер на 41,17 % и ГПР – 49,90 % е уговорена в съответствие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което и предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД е изцяло основателен.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Съобразно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, в който смисъл е и Решение № 64/09.02.2015г. постановено по гр. д. № 5796/2014г. по описа на ВКС, IV ГО.