Решение № 20772 от 14.12.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64016/2022
- Вид
- Решение № 20772
- Подписан
- 14.12.2023
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 77 · Закон за устройство на територията
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- § 1, т. 19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
- чл. 293 ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 20772 гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110164016 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл.
49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с искане да се признае установено, че ответникът С.О. дължи да ищеца ФИРМА сумата от 371,70 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, полица № 93001810073978 по преписка по щета № 0000-1261-19-275287, за застрахователно събитие, настъпило на 05.02.2019 г., около 19:00 часа в гр. София, на бул. „Александър Малинов“, преди кръстовището с бул. „Андрей Сахаров“, с посока на движение от ул. „Ана Ахматова“ към бул. „Андрей Ляпчев“, при което л.а. марка „Марцедес“, модел „МЛ 350 Блутек 4 Матик“, с рег. № ..., управляван от И. Н. П., попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно /изрязана пътна настилка/, вследствие на което настъпили материални щети – увреждания на задна дясна гума Дънлоп 255/50/19 80 % и задна дясна алуминиева джанта, и сумата от 113,27 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2019 г. до 30.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението – 31.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.10.2022 г. по ч.гр.д. 47705/2022 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че във връзка с реализираното на 05.02.2019 г.
ПТП ищецът е изплатил по застраховка „Каско”, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 361,70 лева с платежно нареждане на 18.03.2019 г. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е 1 попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно /изрязана пътна настилка/. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Сочи, че е сторил ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева, които също претендира.
Твърди, че до ответника е изпратена покана с писмо с изх. № L1213/02.05.2019 г., но до момента претенцията не била възстановена.
Претендира лихва за забава за периода от 30.08.2019 г. до 30.08.2022 г. Прави искане съдътда уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение и излага, че липсват доказателства, от които да се установи дали е платена застрахователната премия. Оспорва протокола за ПТП и развива съображения в насока, че не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Поддържа, че по преписката е представена единствено фактура за закупуване на гума, но не и такава за отстраняване на щети по джантата. Оспорва да е получил покана от ищеца. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който не е управлявал МПС със съобразена скорост. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените искове следва да бъдат установени следните обстоятелства: наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието му във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже плащане на сумата по регресната претенция, както и възраженията си, в това число за съпричиняване на вредите.
В настоящия случай с определение от 09.05.2023 г. по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 16.10.2023 г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК че ищецът е извършил плащане в размер на 361,70 лв. в полза на собственика на застрахованото МПС, с преводно нареждане от 18.03.2019 г.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увреденото МПС се установява от представената застрахователна полица "Каско" на МПС № 93001810073978 от 07.09.2018 г., в която е посочено, че същата се сключва със срок на действие от 10.09.2018 г. до 09.09.2019 г.
2
Възражението на ответника за недоказаност на наличието на застрахователно правоотношение с оглед липсата на доказателство за заплатена застрахователна премия е неоснователно. От една страна, в практиката на въззивната инстанция константно се приема, че от факта, че застрахователят е приел претенцията, като е извършил необходимите действия по определяне на щетата, може да се установи, че застрахователната премия е заплатена и застрахователното правоотношение е влязло в сила /Решение № 3572 от 4.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 126/2018 г./. От друга страна, в практиката на Върховен касационен съд /Решение № 50090 от 26.09.2022 г. по Т. Д. № 1157/2021 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/ - и преди постановяване на ТР № № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС – еднозначно се приема, че действията по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293 ал.
3 ТЗ / така решения по т.д.№ 3135/15 г. на ІІ т.о. , т.д.№ 95/2011 г. на ІІ т.о. , т.д.№ 348/2012 г. на І т.о. на ВКС и др ./.
По аргумент от чл. 27.5 от общите условия на ищцовото застрахователно дружество застрахователят обезщетява щети, причинени на гуми и джанти в случаите на ПТП, регистрирано с протокол, издаден от „Пътна полиция КАТ“.
Настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм се установяват от показанията на свидетеля И. Н. П., взети в съвкупност с искането за изплащане на обезщетение, описа-заключение, сравнителна експертиза по щета, доклад по щета и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза.
От показанията на свидетеля П. се установява, че през 2019 г. в гр. София, в ж.к. "Младост", свидетелят управлявал притежаван от него автомобил "Мерцедес МЛ", като преминал през неправилно поставен капак на улична шахта, което препятствие не било обозначено и обезопасено, при което спукал гума. Свидетелят сочи, че управлявал автомобила със скорост между 30 и 40 км/ч. След това застрахователят му се обадил и по-късно му изплатил обезщетение, чийто размер свидетелят не помни.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като ясни и последователни, като същите изясняват в цялост фактическата обстановка относно процесното ПТП и неговия механизъм. Не се установяват обстоятелства, които да обосноват извод за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, тъй като неговата застрахователна претенция вече е била удовлетворена още преди завеждане на делото и изходът от него не би могъл да има каквото и да било значение за интереса на свидетеля.
Показанията на свидетеля намират подкрепа в приетото уведомление за застрахователно събитие, протокола за ПТП № .../05.02.2019 г., съставен от орган на МВР, както и в приетото и неоспорено експертно заключение по САТЕ.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния автомобил щети, се доказват и от представения по делото протокол за ПТП.
Видно от протокол за ПТП № 171913/05.02.2019 г., на 05.02.2019 г., около 3
19.10 часа, лек автомобил "Мерцедес МЛ 350" с рег. № ... се е движил в гр.
София по бул. „Александър Малинов“, от ул. „Ана Ахматова“ към бул.
„Андре Ляпчев“, като превозното средство е преминало през необозначена и необезопасена дупка /изрязана настилка/ на пътното платно, вследствие на което е била спукана задна дясна гума на автомобила. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно: наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Удостовереният в протокола за ПТП механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на свидетеля, който сочи, че е управлявала посоченото МПС и е подписана протокола за ПТП без възражения.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза , което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно изготвено, процесните щети, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. Според вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 388,80 лв.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизмът на ПТП за безспорно установени по делото.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД , така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта.
От така изложения механизъм се установява, че причина за настъпване на произшествието е наличието на необозначено и необезопасено препятствие на пътя.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата . Булевардът, на който е реализирано произшествието, представлява част от уличната мрежа на гр. София съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради което задължен да осъществява дейностите по поддържането и ремонта на улицата е именно ответникът С.О.. Според § 1, т. 19 ППЗДвП , "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В случая установената дупка представлява препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.
52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си, какъвто в случая не се установи да е имало, а в 4 тежест на ответника е да установи това обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка на собствения на ответника път.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Разпечатката съдържа 40 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c71096e-71a6-4b61-be37-48e1ee46a780