Решение № 19199 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19199 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110176243 по описа за 2024 година

„**“ ЕАД е предявило срещу Л. В. Д. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 434,48 лева за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане, 78,75 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г., 50,57 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане и 12,51 лева – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 08.11.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „**“ № **, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64417/2023 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото 1 писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован, не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се явяват вероятно основателни.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който е сторил разноски в размер на 50 лева за държавни такси в исковото и заповедното производства, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.

Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК **, срещу Л. В.

Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Л. В. Д. дължи на „**” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 434,48 лева за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане, 78,75 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 08.11.2023 г., 50,57 лева – сума за дялово разпределение за периода 10.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 23.11.2023 г. до окончателното изплащане и 12,51 лева – мораторна лихва за периода 16.12.2020 г. – 08.11.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ул. „**“ № **, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64417/2023 г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, да заплати на „**” ЕАД, ЕИК **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер на 100 лева.

Решението е постановено при участието на „*” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2