Решение № 584 от 19.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Плевен, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20254430201905 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Е. Д. Е., с ЕГН: **********, от гр. *** против Наказателно постановление № 25-0938-00003062/08.08.2025г. на *** група към ОДМВР - гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 30.00 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Е.

Е., който го обжалва в срок и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административно-наказващият орган ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по 1 чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите И. Д. Ц. и П. И.

К..

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 27.07.2025г., около 11.30 часа на ПП-3, км 120+514 с посока на движение към гр. София, управлява лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****, като извършва маневра изпреварване при наличието на пътна маркировка М1, без опасност за останалите участници в движението, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си с пътната маркировка.

Жалбоподателят е подписал АУАН без възражение, като е отразил – „нямам възражения“.

Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-0938-00003062/08.08.2025г. на *** група към ОДМВР - гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 30.00 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки. Жалбоподателят Е. Е. е санкциониран за това, че на 27.07.2025г., в 11.30 часа в общИ. Плевен на път Първи клас №3, като водач на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ***, при обстоятелства на ПП-3 км 120+514 с посока на движение към гр. София, управлява лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ****, като извършва маневра изпреварване при наличието на пътна маркировка М1, без опасност за останалите участници в движението.

Административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП – при изпреварване не съобразява поведението си с пътната маркировка.

АУАН е съставен в присъствието на свидетел. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно-наказващия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от 2 писмените доказателства.

От разпита на свидетелите И. Д. Ц. /актосъставител/ и П. И. К. се установява, че същите са изпълнявали служебните си задължения на посочения участък. Впоследствие водачът е спрян за проверка, като за констатираното нарушение актосъставителят И. Ц. съставила АУАН на жалбоподателя Е.. Свидетелката Ц. твърди, че не си спомня, но потвърждава, че подписът на актосъставител е положен от нея, както и че на посочената дата са имали още „два-три такива случаи“.

Свидетелят П. К. твърди, че няма точни спомени за случая, но потвърждава подписаният от него документ - АУАН. Нарушението е за изпреварване на ПП-3 км 120+514, пътя за София.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

Съдът, след като взе предвид становището на страните и вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

В чл. 183, ал. 3, т. 6 от закона е предвидено, че водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението, се санкционира с глоба от 30.00 лв. От доказателствата по делото, включително и свидетелските показания, се установява, че процесното нарушение по чл. 6, т.

1 от ЗДвП е осъществено и доказано от обективна и субективна страна.

Разпитаните свидетели са потвърдили, че на посоченото място и дата жалбоподателят е изпреварил неправомерно друг автомобил. В конкретния случай съдът намира, че деянието е ясно описано – водачът е предприел неправилна маневра „изпреварване“ при наличието на пътна маркировка, забраняваща това. Според съда непосочването на вида на изпревареното ППС в АУАН и НП не е нарушило правото на защита на жалбоподателя, тъй като описаните обстоятелства са били достатъчни, за да се ориентира той в извършването на какво по вид нарушение е обвинен и за какво се търси от него административно-наказателна отговорност.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Базспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази описана в АУАН.

Съдът третира като основно доказателство за извършването на процесното деяние съставеният АУАН, който има доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден, притежава всички необходими реквизити и негов автор е компетентен административен орган. В него нарушението е описано, като е посочено, че водачът Е. е предприел и извършил неправилна маневра 3

„изпреварване“ при наличие на пътна маркировка М1. Според чл. 63 от ППЗДвП надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница.

Жалбоподателят Е. е спрян за проверка за извършено нарушение – неправилно изпреварване и е подписал акта без възражение. Следователно той е бил наясно, че изпреварва против правилото, което се установява с тази маркировка на съответния пътен участък.

В съставения му АУАН е отразил, че няма възражения против него. Не е подал такива и по-късно в тридневния срок след съставяне на този акт.

Вярно е, че в акта не е посочен вида на изпревареното ППС, но нейната липса не е в състояние да доведе до заблуда жалбоподателя, поради което не накърнява правото му на защита, следователно не е съществено нарушение на формата и процедурата при издаването на АУАН и НП и не следва въз основа на нея да се отменя процесното НП.

Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП.

В тежест на жалбоподателя е да установи, че отразеното в АУАН от фактическа страна не съответства на действително случилото се, като доказателства в тази насока липсват.

Предвид изложеното съдът приема, че с Наказателното постановление правилно е определена нарушената норма от ЗДвП.

По отношение размера на наложеното наказание, съдът прецени следното: нормата на чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП посочва, че водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението, се наказва с глоба в размер на 30.00 лева, която е фиксирана и не подлежи на ревизиране. В случая наложеното административно наказание е изцяло съобразено с предвиденото такова в административно-наказателната разпоредба.

Не е налице основания за изменяне на Наказателното постановление и в частта му относно постановеното отнемане на 10 контролни точки.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т.18 (обн., ДВ, бр. 1 от 2013 г.; изм., бр. 44 от 2015 г., бр. 28 от 2017 г., бр. 26 от 2018 г. и бр. 58 от 2019 г.) от Наредба NІз-2539 на МВР от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (обн., ДВ, бр. 1 от 2013 г.; изм., бр. 44 от 2015 г., бр. 28 от 2017 г., бр. 26 от 2018 г. и бр. 58 от 2019 г.), съгласно които текстове за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни 4 точки, както следва: т.16 - за неправилно изпреварване, без да се създава опасност за движението (чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП) – 10 контролни точки.

Отнемането на контролни точки с оглед безспорно установеното за извършено административно нарушение е една законосъобразна последица.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита за доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което е ангажирана и административно-наказателната му отговорност.

При определяне размера на наложеното наказание, административно наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вИ.та обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил единствено предвиденото за това нарушение наказание. С оглед на гореизложеното съдът намира, че така определеното административно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

25-093800003062/08.08.2025г. на *** група към ОДМВР - гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“ - Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 30.00 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5