Решение № 3882 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3882 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100512350 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №15558 от 26.09.2023г., постановено по гр.дело №14907/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК 130159276, искове с правно основание по чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за установяване на вземания за сумите от: 1693.6 0 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в имот с адрес: гр.София, ж.к."**** 1", бл.****, магазин №36, аб.№428147, к а к т о и сумата от 3.2 7 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020г. до 31.08.2020г., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, както и искове с правно основание по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите от: 229.7 3 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за период от 01.07.2020г. до 06.02.2023г., както и сумата от 0.87 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за цена на услуга за дялово разпределение за период от 31.07.2020г. до 06.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №7844/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав. С решението е осъдена "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, да заплати на "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК 130159276, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 500.00 лв., сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с 1

ЕИК 831609046, чрез процесуален представител юрисконсулт М.К., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №15558 от 26.09.2023г., постановено по гр.дело №14907/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, с което са отхвърлени предявените срещу "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК 130159276, по реда на чл.422, ал.1 ГПК, обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение на СРС, като постановено в нарушение на материалния закон – чл.59 ЗЗД. Твърди се, че въпреки че между страните за процесния период няма изрично сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, ответникът е собственик на имота, употребил е процесното количество топлинна енергия за стопански нужди, поради което дължи заплащането й. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се уважат предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя се списък по чл.80 ГПК за сторени разноски във въззивното производство. В депозирана молба на 10.04.2025г. е обективирано възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК досежно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК 130159276, чрез процесуален представител адв.Л. И., е депозирала писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Твърди се, че ищецът не е доказал, че в процесния период магазинът се е ползвал от ответника и реално е консумирал претендираното количество топлинна енергия и като не е заплащал цената й по този начин е спестил разходи, довели до неговото неоснователно обогатяване за сметка на обедняването на топлофикационното дружество. Поддържа се още, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин факта, че процесният имот не е бил свързан със сградната инсталация, в него не са монтирани отоплителни тела, както и че топлоподаването към отоплителната инсталация на магазина е прекъснато. Твърди се, че тъй като между страните не съществуват договорни отношения, поради което не се дължи претендираната сума за услугата дялово разпределение и в случая не намира приложение Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, която е използвана от вещото лице при изчисляване на цената на доставеното количество топлинна енергия за сградна инсталация. В представени писмени бележки се излагат допълнително съображения в горния смисъл. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 ГПК.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК 130159276, при условията на субективно и обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното решение на СРС, с което са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че 2 фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантни за конкретния правен спор факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №7844/2023г. по описа на СРС, І Г.О., 33-ти състав, въззивникът - ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 14.02.2023г. и е постановена на 22.02.2023г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК 130159276. В случая длъжникът - "С.А.Г.Груп" ЕООД, ЕИК 130159276, в срока по чл.414 ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и 3 следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти. Така посочените елементи от фактическия състав на посочената правна норма са подробно обсъдени в мотивите на обжалвания съдебен акт, които настоящият състав споделя и изцяло препраща към тях.

В настоящия случай, първоинстанционния съд е прецизирал предпоставките, при които би било налице неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса по така заявеното спорно право.

С разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.

Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД от ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

В тежест на ищеца е да докаже, че въпреки липсата на договорни отношения между страните, процесният имот в процесния период е бил топлоснабден, че ищецът е доставил претендираното количество топлинна енергия и е извършил услугата дялово разпределение, че ответникът, а не друго лице е потребило тази енергия и се е възползвал от услугата дялово разпределение, както и да докаже размера на вземанията си (стойността на доставеното количество топлинна енергия и на извършената услуга дялово разпределение). При недоказване на тези обстоятелства съдът е оправомощен (има правото и задължението) да приеме, че заявените от ищеца правопораждащи факти не са се съществили.