Определение № 5043 от 05.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5043 гр. София, 05.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002100078 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4113/04.11.2024 г., подадена от А. А. Д., чрез адвокат Д. К., срещу решение № 191 от 02.10.2024 г. по гр. д. № 287/2024 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 12 от 22.01.2024 г., поправено с решение № 54 от 15.05.2024 г., постановени по гр. д. № 160/2023 г. на Районен съд – Златоград.

С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено, на основание чл.

124 ГПК, по отношение на А. А. Д., че З. А. Д. е собственик на 25 кв.м, която реална част (повдигната в жълт цвят на скицата на вещото лице М. Т.) е погрешно заснета като част от ПИ № ***, собственост на А. А. Д., който по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-23/12.01.1987 г., представлява УПИ *, кв. 63 по ПУП на [населено място]; признато е за установено, по предявения иск от З. А. Д., на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на А. А. Д., че е налице допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед за одобряване на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изп. директор на АГКК, при отразяването на собствения на ищеца имот - поземлен имот пл.

№ *, кв. 63, участващ в образуването на УПИ *-*, * по плана на [населено място] от 1987 г., с идентификатор *** по КККР на [населено място], и ПИ № *** (който по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-23/12.01.1987 г., представлява УПИ *, кв. 63 по ПУП), с която грешка от имота на ищеца част с площ от 25 кв.м неправилно е заснета като част от имот с идентификатор *** в КК на [населено място], одобрена със заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на изп. директор на АГКК, вместо в имот с идентификатор ***.

Въззивният съд, сезиран с въззивни жалби на А. Д. срещу основното първоинстанционно 1 решение, както и това по чл. 247 ГПК, е съобразил, че ищецът З. А. Д. претендира, че е собственик на 25 кв.м, неправилно заснети по кадастралната карта към ПИ с идентификатор ***, собственост на ответника А. А. Д., вместо към ПИ с идентификатор ***, собственост на ищеца и неговите сестри и брат. Приел е, че неоснователно във въззивната жалба се твърди, че ищецът не е въвел твърдения за придобивно основание, тъй като в исковата молба найнапред се прави позоваване на нотариален акт № 76/2017 г., с който за собственици по наследство и давностно владение на ПИ пл. № *, участващ в УПИ *-*, * по ПУП на [населено място], са признати ищецът и други пет лица. В представената скица на ПИ с идентификатор *** като собственици, въз основа на протокол за съдебна делба № 316/22.11.2027 г. на PC – Златоград, са посочени З. А. Д. и З. А. Д.. На следващо място, в исковата молба се въведени твърдения за осъществено давностно владение спрямо процесния имот, като се твърди, че от 1980 г. ищецът владее процесния имот като свой, необезпокояван от никого, като в процесната площ е изградил преди около 10-12 г. водоем, както и че е налице трайно материализирана ограда отпреди повече от 20 години. Съдът е визирал, че според практиката на ВКС (решение № 73/06.10.2020 г. по гр. д. № 3789/2019 г., І г. о.) се приема, че искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като постановеното решение ще ползва и останалите по начина, по който същите биха се ползвали и от акта по чл. 54, ал. 1 ЗКИР при липса на спор за материално право. Другарството би могло да бъде необходимо с оглед естеството на спора за материално право, но не е задължително; ако при това съдът установи, че при нанасянето на имота в кадастралната карта е допусната грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗКИР, респ. имотът не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив за отстраняване на грешката по отношение на целия имот, а не по отношение само на идеална част от него, доколкото последното е и правно невъзможно. Според въззивния съд в производството пред него не се разглежда право на съсобственост на други лица, тъй като същите не са страни в спора, поради което и няма основание да се обсъждат доказателствата, свързани с претенции на неучастващи в спора лица, в каквато насока са направени искания от страна на А. Д.. Окръжен съд – Смолян е визирал, че ответникът по исковата молба не е депозирал в срок отговор по чл. 131 ГПК, както и че възраженията, касаещи наличие на право на съсобственост на други лица спрямо ПИ с идентификатор ***, не могат да ползват А. Д.. Независимо дали ищецът е собственик на 5/6 ид.ч. по силата на дарение от 05.05.2017 г. или на 1/2 ид.ч. по силата на съдебна спогодба от 22.11.2017 г. от ПИ с идентификатор ***, той е съсобственик и като такъв има право да претендира отстраняване на грешка в кадастралната карта спрямо целия ПИ с идентификатор ***, а не само спрямо своята идеална част.

Въззивният съд е кредитирал като компетентно и обективно изготвени основното и допълнителното заключения на съдебно-техническа експертиза, назначена от Районен съд Златоград. В основното заключение е посочено, че северозападната граница на ПИ с идентификатор *** не съвпада със северозападната граница на имот ил. № *, за който е отреден УПИ *-*, *; на приложената комбинирана скица с жълт цвят е показано площовото изражение на несъвпадението, което по силата на регулационния план на [населено място] 2 от 1987 г. се явява придаваема част от имот пл. № * към парцел *-озеленяване - 25 кв.м.

Според експертизата в процесната площ попада част от стоманобетонен водоем с площ на частта от 6 кв.м (от общо 15 кв.м застроена площ), показан на комбинираната скица. В съдебно заседание вещото лице инж. Т. е допълнило, че между точки 1, 7 и 6 има материализирана ограда от метални колове с метална мрежа. В допълнителното заключение е установено, че няма данни за уреждане на регулационни сметки по плана на [населено място] от 1987 г. за УПИ *-озеленяване; от Община Неделино не са представени данни във връзка с реализиране на мероприятието озеленяване в парцел *-озеленяване в кв. 63 по плана на [населено място] от 1987 г.

Въззивният съд е кредитирал събраните гласни доказателства, тъй като те не са опровергани по никакъв начин от други доказателства по делото. Приел е, че свидетелите Р. Д. и Р. К. сочат осъществявано от З. Д. давностно владение спрямо процесната площ. Според тях единствено последният ползва процесната площ от около 20 - 30 години, изградил е в нея водоем. Свидетелят К. заявява, че преди много време имало каменен зид, който бил граница, като А. Д. го развалил и на негово място сложил метални колове с метална мрежа.

Свидетелят сочи, че общината, чрез свои служители, никога не е идвала да ползва спорното място, единствено го ползвал ищецът.

Окръжен съд – Смолян е отбелязал, че не се твърди от А. Д., че обектите, за които са налице доказателства за разрешение за строеж в УПИ *-озеленяване, са изградени в процесната площ от 25 кв.м, или по друг начин засягат тази площ, поради което е заключил, че няма основание да се приеме, че с тези доказателства се установява приложение на плана от 1987 г., т.е. че Община Неделино е завзела тази площ и е осъществявала владение върху нея.

Съдът е приел, че предвид горното и с оглед липсата на уреждане на регулационни сметки, придаването по регулация по плана от 1987 г. на процесната площ от имот с пл. № * към УПИ *-озеленяване е отпаднало, тъй като планът от 1987 г. не е приложен. Няма заплащане на придаваемата площ, същата не е завзета от собственика на УПИ *-озеленяване, както и не е владяна от този собственик. Напротив, повече от 20 години същата се владее от З. Д., който е манифестирал намерението си за своене както с фактическото ползване на тази площ, така и с изграждане на водоем в нея. По-точно става дума за право на задържане до заплащане на обезщетение за разместване на собствеността по силата на дворищнорегулационния план.

Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява по силата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на срока по тази разпоредба неприложеният план губи действие и собствеността върху придаваемата част се връща автоматично към поземления имот, от който е била придадена.

Съдът е намерил за неоснователни доводите в жалбата относно площта на ПИ с идентификатор *** по нотариалния акт № 76/2017 г. Посочил е, че няма как процесната площ да бъде включена в площта на ПИ с идентификатор *** по този нотариален акт, тъй като не участва в УПИ *-*, * поради предвиденото с плана от 1987 г. придаване по регулация към УПИ *-озеленяване.

Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че доводите на А. Д. пред него относно действителността на прехвърлянето на идеални части от ПИ с идентификатор *** на ищеца 3 от неговите сестри, съдебната спогодба по гр. д. № 184/2017 г. и прехвърлянето на 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** на свидетеля Р. К. са възражения, които касаят правата на други лица, но не допринасят за установяване права на ответника спрямо процесния имот. В тази връзка е допълнил, че въпреки формулирането на два петитума в исковата молба, съответно два диспозитива на съдебното решение на Районен съд - Златоград, З. Д. е предявил един иск - иск за установяване, че е собственик на площта от 25 кв.м, която поради допусната грешка в кадастралната карта на [населено място] от 2021 г. неправилно е заснета като част от ПИ с идентификатор ***, собственост на ответника по исковата молба А. Д., вместо в ПИ с идентификатор ***. Иск за собственост на ПИ с идентификатор *** не е предявен и съответно по такъв иск за собственост на целия ПИ с идентификатор *** съдът не се е произнасял в диспозитива на първоинстанционното решение. Независимо дали ищецът е единствен собственик на ПИ с идентификатор *** или е съсобственик наред с други лица, така предявеният иск е допустим, тъй като искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР може да бъде предявен само от част от съсобствениците на имота, като постановеното решение ще ползва и останалите. Разсъжденията във въззивната жалба относно разясненията в ТР № 3/15.07.1993 г. на ОСГК на ВКС не кореспондират с установеното по делото, че липсва заемане на придадените части и владение, продължило повече от десет години от деня на това заемане от страна на собственика на УПИ *-озеленяване. Такова заемане се твърди единствено с оглед съставения акт за държавна собственост № 266/13.08.1987 г., което твърдение категорично се опровергава от установеното от свидетелските показания.

Промяна предназначението на УПИ *-озеленяване в УПИ *-други дейности през 2012 г. и съставянето на акт за частна общинска собственост от 2013 г. не обосновават извод, че община Неделино е упражнявала фактическа власт върху придадената по регулация част от имот пл. № *. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че мероприятието „озеленяване“ за УПИ *-озеленяване не е реализирано, което обстоятелство също води до извод, че процесната площ не е била заета от собственика на УПИ *озеленяване. Освен това придаването по регулация на части от други имоти (извън този на ответника) към УПИ *-*, *, не засяга процесната площ, поради което и не се е налагало да се установява дали за тези придавания са уредени регулационните сметки.

Във връзка с доводите относно разпоредбите на чл. 200 ЗУТ (съответно чл. 59 ЗТСУ (отм.) въззивният съд е посочил, че тези ограничения не касаят случаи, когато реално определените части всъщност се присъединяват към съседен имот (в случая са част от този съседен имот).

Относно решението по чл. 247 ГПК Окръжен съд – Смолян е приел, че очевидна фактическа грешка е налице както при цифровото изписване на ПИ с идентификатор *** (неправилно изписан като ПИ с идентификатор *** във втория диспозитив), така и при посочването, че процесната площ от 25 кв.м, по действащата кадастрална карта се намира в северозападната част от ПИ с идентификатор ***. Визирал е, че в мотивите си районният съд безспорно е приел, че процесната площ неправилно е заснета като част от ПИ с идентификатор ***, като същата следва да бъде заснета като част от ПИ с идентификатор ***. Поради това и законосъобразно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Намерил е, че не е било необходимо постановяване на два отделни диспозитива, тъй като и двата касаят 4 произнасяне по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Заключил е, че макар и с два отделни диспозитива, с извършената поправка на очевидна фактическа грешка така постановените от районния съд диспозитиви, взети заедно, изчерпват реквизитите на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.