Решение № 22499 от 08.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22499 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110151562 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Д. Н. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществуват вземания на ищеца,както следва – 164,19 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,42,49 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за периода м.05.-м.08.2020 г. за топлоснабден имот в *****,при което ответникът е задължен да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период цената не е заплатена и възлиза на 164,19 лева,която съответства на действително доставена топлинна енергия. Предвид обстоятелството,че цената не е заплатена в срок ищецът претендира мораторна лихва от 42,49 лева. Исковата претенция е основана на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но при съобразяване връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47,ал.5 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.

Ответникът Д. Н. Д. в подадения писмен отговор чрез назначения особен представител намира исковете за неоснователни порази изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

1

Третото лице помагач „Т С“АД намира исковете за основателни.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление от 02.11.2023 г. по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Д. Н. Д. сумите от 164,19 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.-м.08.2020 г. и 42,49 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 60603/2023 г. по описа на СРС,42 състав.

Приети са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

С нотариален акт от 1985 г. Ц С Д е призната като собственик на ***** на ж.к.“Стрелбище“ на жилище,дадено като обезщетение върху отчужден недвижим имот.

Видно от нотариален акт от 19.07.1996 г.,Ц С В,като прехвърлител,и Д. Н.

Д.,като приобретател,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което Ц В прехвърля ½ идеална част от недвижим имот – ***** на *****, а Д. Н. Д. приема да заплати уговорената продажбена цена.

Установява се от нотариално заверена декларация от 15.10.2018 г.,че Ц С В се отказва от учредено в нейна полза вещно право на ползване върху недвижим имот ап.37 в сградата на *****.

С нотариален акт от 02.10.2018 г. Д. Н. Д. се легитимира като собственик на недвижим имот – апартамент 37 в сградата на ***** на основание сключен договор за дарение,сключен с Иво Н. Д..

Установява се,че с нотариален акт от 18.01.2019 г. като обезпечение на задължения към „П“АД Д. Н. Д. учредява договорна ипотека върху недвижим имот – ап.37 в сградата на *****.

С нотариален акт от 28.08.2020 г. Д. Н. Д.,като продавач,и Й Л Н,като купувач,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение по договор за продажба на недвижим имот – ап.37 в сградата на *****.

От подписано споразумение на 28.08.2020 г. между купувача и продавача се установява,че страните са постигнали съгласие стойността на консумативните разходи до датата на продажбата да е за сметка на продавача.

Видно от договор № 1893,сключен на 13.11.2001 г. между „Т С“ЕООД и етажните собственици в сградата на *****,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството приема да извършва дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.

По делото е приета обща фактура,издадена от „Т С“ЕАД на 31.07.2021 г.

Установява се от договор,сключен на 03.06.2020 г. между „Т С“ЕАД и „Т С“ЕООД,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение.

От документ за главен отчет се установява,че носи подпис за абонат.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същето вземане – на соченото основание и в претендирания размер – т.е. в настоящия случай следва да бъде доказано,че съществува договорно правоотношение,да бъде доказано доставеното количество топлинна енергиа и цената на същата. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на 02.11.2023 г.

Страните се спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че към процесния период м.05.-м.08.2020 г. между страните е съществувало договорно правоотношение – дружеството ищец е доставчик на топлинна енергия,а ответникът Д. купува доставената топлинна енергия като собственик на имота. За да счете,че ответникът Д. е клиент на топлинна енергия,съдът взе предвид представените по делото нотариални актове,които позволяват да бъде възприето,че до 28.08.2020 г. именно ответникът е притежавал право на собственост върху имота. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ урежда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота като по отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на закона не е поставено изискване за наличието на сключен писмен договор,а договорното правоотношение се счита възникнало при съобразяване притежаваното право на собственост. Така мотивиран,съдът приема,че е доказано,че между страните съществува договорно правоотношение. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,което означава,че приложение намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението точно,необходимо е да бъде доказано,че стойността на топлинна енергия е заплатена в срока по общите условия.

Провеждането на доказване,че цената на доставена топлинна енергия е заплатена в срока по общите условия е възложено в тежест на ответника Д.. Според клаузата на чл.33,ал.1 от общите условия стойността на доставена топлинна енергия се заплаща в срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката. В хода на производството не са представени доказателства ответникът Д. да е заплатил главницата за доставена топлинна енергия,начислена за процесния период,но в подадения писмен отговор е формулирано възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност като възражение с правопогасяващ исковата претенция характер. Погасителната давност е материалноправен институт,който намира приложение,ако в определен период,считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът не е предприел действия по неговото реализиране. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Софийският районен съд счита,че възражението за давност е основателно, а това обосновава извод за отхвърляне на исковата претенция.

С исковата молба ищецът претендира парични суми за периода м.05.-м.08.2020 г.,а искът се явява предявен на 02.11.2023 г. Съдът намира,че възражението за давност е основателно,тъй като дори спрямо най-новото задължение за топлинна енергия – за м.08.2020 г.,което е платимо в срок 01.09.-15.10.2020 г.,към датата на предявяване на иска е изминал период,по-дълъг от три години,считано от изтичане срока за плащане.

При това положение съдът намира,че исковата претенция за главница подлежи на 3 отхвърляне,а с оглед извода за неоснователност на иска за главница подлежи на отхвърляне и искът за мораторна лихва при отчитане аксецорния характер на този иск.

Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Д. Н. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за признаване за установено,че съществуват вземания на ищеца,както следва – 164,19 лева ( сто шестдесет и четири лева и деветнадесет стотинки ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., ,42,49 лева ( четиридесет и два лева четиридесет и девет стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 02.10.2023 г.,за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 60603/2023 г. по описа на СРС,42 състав,поради изтекла погасителна давност.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т С“ЕООД.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4