Решение № 1694 от 31.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1694 гр. П., 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20235220101141 по описа за 2023 година

Производството е образувано по депозирана искова молба от Ю. Х. Ж., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр. П., ул. ********, обл. П., чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция: град С., улица **********, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: град С., булевард **********.

В исковата молба се сочи, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като ищецът бил държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. С., с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора гр. П.. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения. Посочва, че работата в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.

Твърди, че в период от 30.03.2020 г. до 01.12.2022 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на 1 работа, а за периода от 01.12.22 г. до 30.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.

Работното време на ищеца било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.

Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Сочи се, че ищецът се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че времето, през което той осъществявал професионална дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател.

Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари, извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностното лице. Така изброеното се твърди да продължава около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство.

По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора П.. Твърди, че всички 2 тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената продължителност на смените, без да се включва времето за посочените дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от ищеца преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото това време ищецът бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си.

Поради това, че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в случаите, когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово възнаграждение.

Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа Твърди се, че през процесния период ищецът е изработил общо около 400 часа извънреден труд. Изтъква се, че отказът на ответника да зачете реалната продължителност на работната смяна, без да отчита съпътстващите наряди дейности, противоречи, както на разпоредбите на Кодекса на труда, както и практиката на Съда на Европейския съюз. В тази насока цитира съдебна практика. Както бе посочено, ищецът твърди, че е отработил около 400 часа извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.7 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 13 лева. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден било част от задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е установено със срок и на основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение.

По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови 3 решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г., сумата от 500 лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендират се разноски.

В последното съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А. Д. от САК. С протоколно определение от 29.11.2024 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за главница в размер на 5000 лева чрез намаляване на неговия размер от 5200 лева на 689.38 лева и предявения иск за обезщетение за забава чрез намаляване на неговия размер от 500 лева на 67.52 лева.

В срока по чл.131 ГПК, ответната страна чрез юрисконсулт Р. Т. Р. депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва, че правоотношения със служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно[1]охранителния състав за месеца не можела да превишава установената продължителност на работния ден, т .е. държавните служители, работещи на смени по график, следвало да изработят 168 часа за един месец, за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно посочени в ОИМ заповеди, работното време на тези служители се изчислявало сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършвала, като броят на работните дни, включени в периода, се умножават по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. За работно време от 8 часа се осигурявала половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка. Твърди, че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала цялата продължителност на работното време от 24,5 часа заедно с почивките, като в 4 това работно време били включени и всички мероприятия относно инструктажа, сдаване и приемане на постовете съгласно посочените заповеди и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г.

Посочва, че ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на извънреден труд за допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен период.

Заявява, че при отчитане на работното време и извънредния труд на служителите от надзорно - охранителния състав не следва да взема предвид коефициентът за нощен труд от 0,143 от КТ, позовавайки се на ТР №1/2020 на ВКС, ОС на ГК. Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на работа 15 минути пред началото работното време сочи, че служителите нямат такова нормативно установено задължение. В тази връзка цитира заповед № Л-1269/01.09.2021 г. на ЗА Началник на Затвора – П. гл. инспектор Д.Д., Заповед № Л-148/31.01.2022 г. на старши комисар В.К. и Заповед № 1551/24.11.2022 г. ма старши комисар В.К., където било ясно посочено, че началото на работно време е 08:15 часа до 08:45 часа на следващия ден при 24-часов график за работа.

По отношение на 12 - часовия наряд посочва, че съгласно Заповед № 1551/24.11.22 г. старши комисар В.К. на основание Заповед № 05- 283/17.08.21 г. и чл. 16б. (1) от ППЗИНЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22 г. на основание Заповед № 05-283/17.08.21 г. и чл. 16б. (1) от ППЗИНЗС за всяка от дневните и нощни смени за работа са включени в работното време допълнителни 30 минути за сдаване и приемане като за отработено време се отчита 12 ч. и 30 минути за всеки 12 - часов наряд. Твърди, че е била назначена комисия, която да установи реалния период от време, с който се удължавала работната смяна заради сдаването и приемането на всички постове в затвора и последващия отвод, за което бил съставен Протокол № ВД/МЗ-48/12.02.19г. Установеното от комисията време на удължаване на работата в затвора е 30 минути, като това време било добавено след това със заповедите на началника на затвора относно реда за определяне на работното време на държавните служители в Затвора - П. през 2020г., 2021 г. и 2022г., и включено към работната норма часове, които трябвало да положат служителите на тримесечие, като разликата отработени часове над тримесечната норма е изплащана на служителя под формата извънреден труд.

Твърди, че съгласно постовите книги, които е подписвал по дата и час 5 ищецът сутрин при сдаването на наряда, през процесния период не е имало случай да си тръгва по - късно от 08:45ч. при начало на работния ден 8:15ч.

След като служителят се подпишел, че е сдал поста, той повече нямал задължения към работодателя и му оставало да извърви 50 метра разстояние от корпуса до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало до 5 минути време за отвод и напускане на затвора. Посочва, че съдът следва да съобрази, че всеки затвор е с различна сградна база, различна охраняема площ в декари, различен брой външни и вътрешни постове за служене и различен брой лишени от свобода за преброяване. Твърди, че ищецът при приемане и сдаване на поста в затвора се е подписвал в „постови книги“, от които било видно реалният час на сдаване на поста сутрин в края на 24- часовата смяна, като това сдаване е ставало след като служителят е преброил затворниците заедно с новата смяна служител, обходил е постовете съгласно чл. 311 от ППЗИНЗС. От момента, в който служителят е сдавал поста, за него повече нямало задължения да остане в затвора и му оставало да извърви 50 - 100 метра до изхода на затвора.