Решение № 58 от 10.04.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Радомир, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря Е.Т.З. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231730100949 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника, в качеството му на потребител на такава, за обект, находящ се в гр. П., кв. „Д.м.” бл. ., вх. ., ап. ., на стойност 263,14 лева.

Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответникът бил абонат на топлопреносното дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответникът не изпълнил задължението си да заплати доставената услуга.

Твърди, че на 10.07.2023 г. подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 263,14 лева за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Д.м.” бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2021 г. до 1

30.04.2022 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 36,39 лева, начислена за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù изплащане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 299,53 лева, от които: 263,14 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Д.м.” бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 36,39 лева, начислена за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.07.2023 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се сочи, че радиаторите в процесния имот са демонтирани и в същия няма топла вода.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответникът Е. С., редовно призован, се явява лично и оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 10.07.2023 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против соченото като длъжник лице Е. Х. С. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., кв. „Д.м.”, бл. ., вх. ., ап. ., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.

Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № . г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Топлофикация - П.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите на дружеството за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. П., кв. „Д.м.”, бл. ., вх. ., ап. ., е открита партида на името на Е. Х. С., с абонатен номер ..

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 60, том I, дело № 122/1989 г. на нотариус при Пернишкия районен съд, се установява, че К. Д. Р.а е 2 призната за собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. П., а именно: апартамент № 5, вх. „А“ на втори етаж на жилищен блок . в ЖК „И. П.“ в кв. 170 по регулационния план на гр. П., състоящ се от стая, дневна, кухня, баня с тоалетна, дрешник, антре и балкон, с обща квадратура от 56,48 кв. м.

Видно е от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 23/ГРС2547/04.04.2023 г., издадено от Община П., че К. Д. Р.а е починала на 23.12.2021 г. и е оставила за наследник по закон ответника Е. Х. С..

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебноикономическа експертиза се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия, общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в счетоводството на ищеца са начислени общо 263,14 лева за ползвана топлинна енергия за процесния имот, като лихвата за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 15.06.2023 г. е в размер на 36,39 лева.

Според вещото лице, сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово разпределение за процесния период, са въведени в счетоводството на ищеца.

От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебнотехническа експертиза се установява, че общо за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. начислените като задължение суми за главница за процесния имот са в размер на 263,14 лева, като начислената сума е в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за гр. П.. Според вещото лице задължението на ответника за процесния период се формира единствено от разпределена топлоенергия за отопление – отдадена от сградна инсталация и от отоплителното тяло, тип „щранг – лира“ в помещение баня, тъй като в жилищните помещения стая, кухня и хол не са отразени свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е констатирало и че в помещение баня има работещо и свързано към сградната инсталация отоплително тяло, тип „щранг – лира“, което отдава непрекъснато топлоенергия по време на отоплителния период без да има техническа възможност за регулиране на топлоотдаването. От заключението се установява, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки, за последно през 2021 г., като за процесния период разпределението на топлоенергия за потребителите се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД, с подизпълнител „Директ“ ЕООД. Системата за дялово разпределение е въведена в сградата – етажна собственост на 15.01.2001 г.

Посочено е, че за процесния период „Топлофикация - П.“ АД е подавала ежемесечно за разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която е идентична общо по отчетни периоди с отразената в индивидуалните изравнителни сметки. Изчислените от „Топлофикация – П.“ АД технологични разходи на АС са отразени помесечно за процесния период и са за сметка на топлофикационното дружество. За процесния период няма подадени от ответника възражения срещу изравнителните сметки.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

3

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответникът Е. С. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ , бр.

107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че ответникът притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като собственик на процесния топлоснабден имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, от което следва, че между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.

По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на „Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответника.

От заключенията по допуснатите СТЕ и СИЕ, които съдът възприема изцяло като 4 обективно и компетентно дадени, се установява, че размерът на задължението за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза на 263,14 лева и е в съответствие с действащите за процесния период цени на топлоенергията за гр. П.. Въз основа на заключението на СТЕ съдът приема за установено, че за процесния период в топлоснабдения имот е използвана топлинна енергия за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), както и от отоплително тяло, тип „щранг – лира“ в помещение баня. Осъщественото от ФДР дялово разпределение на потребената от ответника топлинна енергия за процесния период е извършено правилно и ищцовото дружество правилно е начислило дължимите суми. ФДР осъществява дейността по измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост по договор с етажните собственици. За целия процесен период е било извършено реално отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е извършвано изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен период. Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния период цени, като от дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните разходи в същата. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и съответно отдадената от тях топлоенергия се разпределя между отделните потребители от етажната собственост като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на процесния период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата - етажна собственост, следва да бъде определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата - етажна собственост.