Решение № 7558 от 24.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7558 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110135724 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.....................“ срещу И. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 30.06.2008 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит № FL422004 между „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД) кредитор и И. Б. З. - кредитополучател, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 15 000 лв. Посочва, че кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 30.06.2018 г., всяка от които в размер от 243,84 лв., с договорен годишен лихвен процент в размер на 15,20 % и ГПР в размер на 17,10 %, като съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва (неустойка) за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Твърди, че след усвояване на кредита ответникът е заплатил сума в общ размер на 997 лв., като просрочие е допуснато още при втората дължима месечна вноска съгласно погасителен план. Ищецът сочи, че на 18.01.2016 г. е сключен Договор за възлагане на вземания (цесия) между „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД) и „Е.М.” ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № FL422004 от 30.06.2008 г. е изкупено от „Е.М.“ ЕООД и ответникът следва да се счита уведомен за цесията с връчването на препис от 1 исковата молба. Предвид изложеното, ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1397,23 лв. – незаплатена главница по вноски за периода от 30.01.2018 г. до 30.06.2018 г. и 343,10 лв. - лихва за забава за периода от 20.08.2020 г. до 20.01.2023 г., дължими по Договор за потребителски паричен кредит № FL422004 от 30.06.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2023 г. по ч. гр. д. № 5543/2023 г. по описа на СРС, 48 състав. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба. В първото открито съдебно заседание ответникът се явява лично и не оспорва сключването на процесния договор за кредит от 30.06.2008 г. с „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД, както и не прави възражение по дължимите по договора суми, но оспорва да е уведомен за прехвърлянето на вземанията в полза на ищеца „Е.М.“ ЕООД. Във второто открито съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен процесуален представител, прави възражение, че сумите са погасени по давност и моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 5543/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2023 г. срещу длъжника И. Б. З.. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното производство.

Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.

За основателността на иска за главница, предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно отношение между „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД) и ответника И. Б. З. по Договор за потребителски паричен кредит № FL422004 от 30.06.2008 г., по силата на което за ответника е възникнало задължение за плащане на процесната сума, в частност – предаване от „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД) на ответника на паричната сума, предмет на договора за кредит, настъпване на падежа на вноските, за които се претендира исковата сума, и какъв е размерът на непогасеното задължение; сключен договор за цесия, по силата на който „Е.М.“ ЕООД е придобило посочените вземания на „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД) срещу ответника; съобщаването на цесията на длъжника от страна на цедента.

За основателността на иска за лихва за забава, предявен по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието 2 на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на вземането си.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задълженията си.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 30.06.2008 г. между „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД (с предишно наименование „Б.П.Б.“ АД) (в качеството на кредитодател) и И. Б. З. (в качеството на кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит № FL422004, по силата на който банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 15 000 лв. за текущи нужди, със срок на погасяване – 120 месеца, като в чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6.20 пункта, при ГПР – 17,10 %, при равни ежемесечни погасителни вноски от 243,84 лв., платими на 30 – то число от съответния месец, при краен срок на погасяване на кредита, включително дължимите лихви – до 30.06.2018 г. В чл. 9 от договора е уредено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва (неустойка) за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

В чл. 18, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че банката във всеки един момент от действието на договора може да прехвърли вземанията си по същия, включително и всяка информация, свързана с кредита, представляваща банкова тайна или лични данни, като банката се задължава в случай на прехвърляне да уведоми кредитополучателя за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на банката.

Договорът е сключен в два екземпляра – по един за всеки от страните и носи подписи за тях, които не са оспорени по делото.

Към договора е представен и погасителен план, подписан от ответника, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, включително разбивка на отделните суми за главница и лихва по месеци – с първа дата на плащане - 31.07.2008 г. и последна дата - 30.06.2018 г., при 120 равни месечни вноски в размер на 243,84 лв.

Сключването на договора за кредит от 30.06.2008 г. между ответника и „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД не е спорно по делото. Процесният договор, който има характеристиките на договор за потребителски кредит, е действителен като сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му. Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит – обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., отменен със Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) , в приложима редакция ДВ, бр. 105 от 22.12.2016 г., в сила от 01.01.2007 г. В разпоредбите на чл. 7 ЗПК (отм.) изчерпателно са изброени 3 задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 14 ЗПК (отм.), когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не констатира нарушения от кръга на посочените, които да водят до недействителност на целия договор за кредит, а такива не се твърдят и от ответника. Поради изложеното следва да се приеме, че между „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД и ответника И. Б. З. е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № FL422004 от 30.06.2008 г., с посоченото по-горе съдържание.

По делото не е спорно и се установява от представеното банково бордеро, че сумата по кредита е преведена в полза на ответника на 01.07.2008 г.

Спорът по делото е относно следните обстоятелства: налице ли е прехвърляне на вземанията по договора за кредит от „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД на „Е.М.“ ЕООД и уведомен ли е надлежно ответникът за извършената цесия.

От приетия по делото Договор за възлагане на вземания (цесия) се установява, че на 18.01.2016 г. „Ю.Б.“ АД (в качеството на цедент) и „Е.М.“ ЕООД (в качеството на цесионер) са сключили договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца е прехвърлен портфейл от необслужвани потребителски кредити, описани в Приложение № 1 към Потвърждение за извършената цесия. В т. 4.3. от договора за цесия е предвидено, че прехвърлителят упълномощава приобретателя и всеки уважаван адвокат, посочен от приобретателя, с правото всеки от тях да действа като негов представител при уведомяването на прехвърлените длъжници от името на прехвърлителя за прехвърлянето на вземанията, като подпише пред нотариус пълномощни, които по същество са във формата на образеца, предвиден съгласно Приложение № 6 с нотариална заверка на подписите. Прехвърлителят предава един оригинален екземпляр от всяко нотариално заверено пълномощно на приобретателя при приключването на покупко-продажбата на вземанията. Съгласно т. 5.1 от договора приобретателят изпраща (или нарежда на посочено от него лице да изпрати) уведомления до прехвърлените длъжници (тези уведомления следва да са подписани от приобретателя или посочено от приобретателя лице, действащо от името и за сметка на прехвърлителя).

Видно от Приложение № 1 към Потвърждение за извършената цесия, подписано за цедент „Ю.Б.“ АД и за цесионер „Е.М.“ ЕООД, цедентът е прехвърлил в полза на цесионера вземанията си и по процесния Договор за кредит № FL422004 (прехвърленото вземане е индивидуализирано с посочване на номер на договор за кредит, уникален номер на случая 919123, вид на отпуснатия кредит – потребителски кредит, дата на договора – 01.07.2008 г., три имена на длъжника – И. Б. З., ЕГН – **********, валута на кредита – лева, обща дължима сума в лева към 31.12.2015 г. – 18 127,19 лв., от които главница – 14 800,78 лв. и лихва – 3 326,41 лв. и крайна дата на издължаване – 01.07.2018 г.).

По делото е прието потвърждение от 18.01.2016 г. между „Ю.Б.“ АД и „Е.М.“ ЕООД за извършената цесия на парични вземания, на основание чл. 99 ЗЗД, в което е посочено, че цесията е влязла в сила на 18.01.2016 г.

4

Прието е и пълномощно от 19.02.2021 г. от „Ю.Б.“ АД („упълномощител“, „цедент“), с нотариална заверка на подписите, с рег. № 515 на нотариус Ваня Карасанова-Тончева с рег. № 444 на НК и район на действие - Софийски районен съд, с което цедентът е упълномощил адвокатско дружество „Иванов и Денев“ и конкретно посочени адвокати, сред които и адв. Г. И. Х., и „Е.М.“ ЕООД да представляват банката във връзка с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между банката и „Е.М.“ ЕООД като 1. уведомяват съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица – длъжници (в т. ч. основни длъжници, съдлъжници и поръчители) по договори за потребителски кредити (в т. ч. договори за кредитни карти и овърдрафт) за прехвърлянето към „Е.М.“ ЕООД на вземанията на банката срещу физически лица – длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на Договор за прехвърляне на вземания; 2. да извършват всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на Договора за прехвърляне на вземания, като е предвидено, че пълномощното е валидно до 31.01.2026 г., освен ако не бъде оттеглено порано от упълномощителя с писмено уведомление до всяко от упълномощените лица, за което не са събрани данни по делото.