Решение № 227 от 17.08.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 175

№ 227 гр. С., 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Е. Д. Неделчева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20251870100385 по описа за 2025 година

Ищецът „А. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.С. 1463, район „Т.“, бул.„В.“ № 146, Б. Ц. „Б.“ ,сграда А, представлявано от управителя И. Ш., действаща чрез пълномощника юрисконсулт С. С.,е предявил срещу ответника Е. И. П., ЕГН: **********, гр.С., кв. “С.о“,бл**,вх.А,ет.2,ап.7 иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответницата ,че дължи на ищеца сумата в общ размер на 2 392.73 лева , от които :1 949,86 лева главница, 292,61 лева договорна лихва ,за периода от 01.03.2024 год. до 05.11.2024 год., 111,98 лева възнаграждение по договор за предоставено поръчителство ,10.08 лева законна лихва за забава по договора за поръчителство ,за периода от 01.03.2024 год. до 05.11.2024 год.-датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение до изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът сочи, че на 11.03.2025 г. на „А. Т.“ ЕООД /„А.

Т.“ или „Поръчителят“/ било връчено съобщение за депозирано възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.д.№ 1404/2024 год. по описа на Районен съд- С. за 2024 г. и в едномесечен срок предявява установителен иск срещу ответника за установяване на претенцията.

Излага се, че на 13.07.2023 г. Е. И. П., с ЕГН: ********** /„Длъжникът“/ е кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ ЕАД с ЕИК ********* /„К.“ или „Заемодателят“/,като процедурата започнала с 1 попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние /„Заявлението“/ на интернет страницата на „К.“ ЕАД, а именно - www.С..bg /„Сайта“/.Твърди, че в полета на сайта ответникът бил попълнил личните данни -три имена, ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на документи и кореспонденция

/**************@yahoo.com/,мобилен телефон /*******44/и др.Сочи се, че в процеса на Заявление пълната преддоговорна информация за условията на кредита е била налична чрез хиперлинкове,в т.ч.Общите условия за кредитиране („ОУ“)на „К.“ ЕАД, Стандартен европейски формуляр „СЕФ“/,Договора за кредит, ведно с Приложение № 1 със Погасителния план.

Преддоговорната информация (СЕФ) била изпратена предварително и на емейла на кредитоискателя, като прилага копие от него.

След запознаване с условията по кредита ответницата Е. П. е отправила обвързващо електронно волеизявление по смисъла на чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ“/ на Сайта чрез натискане на бутона „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора.“Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит.Обезпечение“, т.11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия Заявлението се считало за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани от същия.След електронното изявление на ответника на е-мейла му били изпратени автоматично Договор № 2804242/13.07.2023 г. /„Договора за кредит“/, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържал електронното изявление на кредитора К. за сключването на Договора за кредит и приложенията към същия.

Сочи се ,че резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на 13.07.2023 г., между кредитора „К.“ ЕАД и кредитополучателя Е. И. П. бил сключен Договор за кредит № 2804242 за сумата от 2 500 лева-главница и уговорен срок на погасяване на кредита-31.07.2025 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ.Главницата по кредита била усвоена от кредитополучателя по желания от нея начин.Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ,чрез размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ,Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /„ЗПФУР“/ и приложимото законодателство.Същият бил подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис по чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, който бил електронен подпис по смисъла на чл.3,т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014.На основание чл.13,ал.4 от ЗЕДЕУУ ,правната сила на електронния подпис била равностойна на тази на саморъчния подпис.Твърди се още, че при кандидатстването си за кредит от „К.“ ЕАД, ответницата Е. П. сама била избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури поръчителство на „А. Т.“ ЕООД /имала е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция,като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т.12 от 2

ОУ/.Договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване.Договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ, чрез размяна на електронни изявления договорът бил достъпен чрез хиперлинк на сайта на „А. Т.“ ЕООД и бил сключен от ответника, чрез предоставения му по телефон СМС код, изпратен на телефонния номер на ответника-*******44.Чрез предоставянето на СМС се доказвало по несъмнен начин сключването на договора по електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя страна „А. Т.“ било извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило подписания договор на е-мейла на ответника **************@yahoo.com.

Сочи се ,че Договорът за предоставяне на поръчителство между „А. Т.“ ЕООД и Е. И. П. по същността си бил договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ,по силата на който „А. Т.“ ЕООД предоставяло гаранционна услуга, като се задължило да сключи с „К.“ ЕАД договор за поръчителство по чл.147 от ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия Договор за кредит.За предоставената услуга от „А. Т.“ ЕООД, ответницата Е. И. П. се съгласила да заплаща месечно възнаграждение за срока на Договора за кредит, видно от Раздел II на Приложение № 1, към Договора за предоставяне на поръчителство.Възнаграждение по договор за поръчка се дължало, в случай че е уговорено, какъвто бил и настоящият случай:чл.286 ЗЗД:Доверителят бил длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.“ Твърди се също, че ищецът „А. Т.“ ЕООД изпълнило задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство и сключило с „К.“ ЕАД, Договор за поръчителство, по силата на който се задължило да отговаря пред „К.“ ЕАД солидарно с ответника Е. И.

П. за изпълнението на нейните задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от нейното неизпълнение.

Така ответницата И. И. П. се задължила да върне заемната сума по Договора за кредит, съгласно уговореното, както и да заплаща ежемесечно възнаграждение на ищеца „А. Т.“ ЕООД за предоставената услуга по Договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че ответницата била търсена многократно от „К. „ ЕАД с цел извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията му.Въпреки това ответницата П. не изпълнила в срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел Х, чл.3.1 от ОУ,неразделна част от Договора за кредит е основание за обявяване на Договора за кредит за предсрочно изискуем.В изпълнение на чл.12 от Раздел IV на общите условия кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от „К.“ ЕАД, посредством изпращане на email на посочения в Договора за кредит от длъжника негов електронен адрес за кореспонденция на 11.11.2024 г.С оглед неизпълнение задълженията на ответницата Е. П. по Договора за кредит на 11.11.2024 г. „К.“ ЕАД изпратило искане за плащане до поръчителя ищеца „А. Т.“ ЕООД. „А. Т.“ ЕООД своевременно изпратило уведомление по чл.143 от ЗЗД до ответницата П. с е-мейл до 3

**************@yahoo.com. ,в което посочило всички дължими суми и предстоящо погасяване от „А. Т.“ ЕООД към „К.“ ЕАД на задълженията на ответника.Твърди се, че ответницата П. не платила в дадения срок и на 12.11.2024 г. ищцовото дружество „А. Т.“ ЕООД изпълнило задълженията си като поръчител и погасило всички дължими от ответника суми към „К.“ ЕАД, а именно: 996.95 евро /1949.86 лева /главница/,149.61 евро/ 292.61 лева /договорна лихва/,14.42 евро/ 28.20 лева /наказателна лихва/ и 76.69 евро /150.00 лева за извършени административни разноски/ и встъпило в правата на кредитора по чл.146 от ЗЗД.На същата дата 12.11.2024 год. „А. Т.“ ЕООД уведомило длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на ответника:**************@yahoo.com. за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора „К.“ ЕАД.В допълнение на вземанията, за които „А. Т.“ ЕООД встъпило в правата на кредитора „К.“ ЕАД по чл.146 от ЗЗД, „А. Т.“ ЕООД имало свои самостоятелни вземания към ответника по Договора за предоставяне на поръчителство, като претендира сумата 57,25 евро /111.98 лева/ - възнаграждение по Раздел II на Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство, и 5,15 евро/ 10.08 лева/ - законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство, дължимо за периода от 01.03.2024 г. до 05.11.2024 г.

Моли съдът да има предвид, че съгласно чл.15 във връзка с чл.12 от Договора за кредит и съгласно и чл.14 от Договора за предоставяне на поръчителство, ответницата Е. И. П. се е съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения от нея електронен адрес, а именно:

**************@yahoo.com.

С оглед посоченото ищецът счита изпратената от „К.“ ЕАД комуникация, както и уведомленията от „А. Т., в т.ч. по чл.143-146 от ЗЗД за предстоящо плащане и за вече извършеното плащане в полза на К. за надлежно връчени.

Сочи се още, че ищецът „А. Т.“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 1404/2024 г. по описа на Районен съд-С..Съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за следните суми: 1 949.86 лева - главница, 292.61 лева договорна лихва,за периода от 01.03.2024 год. до 05.11.2024 год. ,28.20 лева –наказателна лихва ,за периода от 01.03.2024 год. до 05.11.2024 год. ,111.98 лева –възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство ,10.08 лева-законна лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 01.03.2024 год. до 05.11.2024 год., ведно със законната лихва ,считано от 25.11.2024 год., до изплащане на вземането ,както и 128.20 лева разноски, от които 28.20 държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед било подадено възражение по чл.414 от ГПК, което обусловило правния интерес на ищцовото дружество да предяви 4 настоящия установителен иск.

Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на И. И. П., съществуването на вземания в полза на „А. Т.“ ЕООД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1404/2024 г.,по описа на Районен съд -С., за следните суми:1 949.86 лева -главница, 292.61 лева договорна лихва,за периода от 01.03.2024 год. до 05.11.2024 год. ,28.20 лева –наказателна лихва ,за периода от 01.03.2024 год. до 05.11.2024 год.,111.98 лева –възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство ,10.08 лева-законна лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 01.03.2024 год. до 05.11.2024 год., ведно със законната лихва ,считано от 25.11.2024 год., до изплащане на вземането.Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е. И. П. ,в който е изразила становище за допустимост ,но за неоснователност на предявения иск и е изложила подробни съображения.Счита иска за неосновател поради недействителност на договора за заем, нищожността на договора за предоставяне на поръчителство и факта ,че ответницата е заплатила сумата в общ размер на 2 129.02 лева по процесния кредит.Сочи ,че с процесния договор за заем ,ответницата е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с посоченото от кредитора дружество –„А. Т.“ ЕООД,за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 2 583.58 лева,което по същество е разход по кредита ,но не е отразено в него.Счита,че договорът за заем е недействителен на основание неточно посочено ГПР.Изложени са съображения за нищожност на клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит,свързана с предоставяне на обезпечение по договора за заем.Ответницата оспорва обстоятелствата ,на които се основава исковата претенция .Излага подробни съображения за нищожност на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство.Претендира разноски.