Определение № 652 от 18.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. София, 17.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902356 по описа за 2022 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Булгаринженеринг 2000“ЕООД гр. София и на „Нов проект Бургас“ООД - гр. Бургас против въззивно решение № 373 от 21.04.2022 г., пост. по т.д.№ 212/2022 г., на Бургаския окръжен съд. С жалбата, подадена чрез пълномощника му адв. З., „Булгаринженеринг 2000“ЕООД обжалва онази част от въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 1514/06.12.2021г. по гр. дело № 3539/2021г. на Бургаския районен съд в частта, с която предявеният от него срещу „Нов проект Бургас“ ООД установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 422 от ГПК и с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за сумата от 6942 лева, поради погасяването чрез прихващане на вземането, предмет на установяване, с насрещното вземане на ответника за мораторна неустойка по чл. 12, ал. 1 от договор, сключен на 12.06.2017 г.

В касационната жалба е инвокирано оплакване за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е разгледал твърдението на ищеца-жалбоподател, че отразяването без възражения на процесните данъчни фактури № 300/19.12.2018 г. и № 308/28.06.2019 г. общо за сумата от 24 000 лева с ДДС в счетоводните регистри на ответника „Нов проект Бургас“ООД и ползването на правото на приспадане на данъчен кредит за цялата сума представлява 1 действие по приемане от страна на възложителя на фактически изпълнените услуги, от което следва да се заключи, че изпълнителят е изправна по договора страна и възложителят му дължи заплащане на цената на услугата в размера, посочен в тях. Наведен е довод, че ако предпоставките за възникване на насрещното вземане на ответника за мораторна неустойка са били налице той не е следвало да включва сумите по тях в отчетните регистри по чл. 122 от ЗДДС за м. октомври 2019 г., да ги отразява в справката-декларация по ЗДДС и да ползва данъчен кредит по тях в пълен размер, доколкото възникването на това право е предпоставено от настъпване на данъчното събитие - извършването на услугата в пълния обем. Като неправилен и формиран в противоречие със събраните по делото доказателства е оспорен е изводът на въззивния съд, че изпълнителят „Булгаринженеринг 2000“ЕООД е изпаднал в забава, продължила през периода от 26 дни, съответно от 2.04.2018 г. до 28.04.2018 г., а оттам и за частична основателност - до размер на сумата от 6942 лева на възражението на възложителя за прихващане на дължимото възнаграждение с уговорената между страните неустойка за забава. Изложено е, че въззивният съд не е съобразил, че *** *** *** ответникът „Нов проект Бургас“ООД не е установил, че е изправна по договора страна, а именно, че е предоставил на изпълнителя изходните технически, кадастрални и оперативни данни, съгласно приложение № 1 към него, необходими за изработване на проектите, което е обусловило предаването на проекта след изтичане на посочения в договора и допълнителното споразумение срок. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът-ищец е обосновал допускането на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК със следните въпроси, обусловили изхода на спора, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно, общият процесуален въпрос 1) относно задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, както и 2) дали отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включително в дневниците за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представлява признание на задълженията по фактурите и дали доказва тяхното съществуване. Връзката между двата въпроса и съотношението помежду им и в тяхната съвкупност – към крайния резултат от решаващата дейност на въззивния съд е обоснована със съдържащото се в касационната жалба оплакване, че той не се е произнесъл по значението на признанието на вземането, осъществено чрез действията по неговото осчетоводяване от длъжника спрямо последващото му възражение за съдебно прихващане с насрещното вземане за неустойка, заявено от ответника в производството по предявения от изпълнителя иск за установяване сумата на дължимото възнаграждение. Като удовлетворяващ селективния критерий по чл. 280, ал. 1, 2 т. 3 от ГПК, с оглед значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото касаторът формулира въпроса може ли при безспорно установен факт на осчетоводяване на фактури в счетоводството на ответното дружество и ползването на данъчен кредит за всичките суми по същите, съдът да уважи направено едва в съдебното производство от ответника възражение за прихващане на вземане за неустойка за забавено изпълнение на услугите - предмет на осчетоводените фактури или осчетоводяването и ползването на данъчен кредит за всички суми представлява безспорно признание на изпълнените услуги - предмет на фактурите, което преклудира възможността за възражения за некачествено/неточно изпълнение в един по-късен етап.

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Ответникът „Нов проект Бургас“ООД оспорва касационната жалба на ищеца „Булгаринженеринг 2000“ ЕООД и наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в атакуваната му с нея част. В писмения му отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. Г. Н. от Бургаската АК се изразява становище за липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните от ищеца въпроси. Изложено е, че те не са обусловили изхода на делото, тъй като между страните не е бил спорен фактът, че процесните фактури са получени и осчетоводени от ответника, а спорът между тях е бил дали задължението на изпълнителя е било изпълнено в уговорения срок, а оттам – дали в полза на ответника е възникнало вземането за мораторна неустойка, предмет на възражението за съдебно прихващане. Затова се поддържа, че отговорите на така поставените въпроси не биха довели до различни правни изводи, от тези, които въззивният съд е направил като краен резултат, доколкото той очевидно е приел, че „Нов проект Бургас“ООД дължи на изпълнителя договорените суми, и именно затова е намерил за частично основателно, възражението на възложителя за прихващане с вземането му за неустойка, уговорена със същия договор, защото, ако липсва валидно задължение за плащане от страна на „Нов проект Бургас“ООД, няма и срещу какво да се извърши прихващане. Поддържа се, че не са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по отношение на третия поставен в изложението на „Булгаринженеринг 2000“ЕООД въпрос, касаторътне е обосновал, по какъв начин неговият отговор ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ищеца.

С касационната си жалба „Нов проект Бургас“ООД обжалва въззивното решение на Бургаския окръжен съд в частта, с която е установено, че ответникът- жалбоподател дължи на „Булгаринженеринг 2000“ЕООД сумата 3 от 17 058 лева, представляваща незаплатена част от възнаграждението по допълнително споразумение от 9.11.2017г. към договора от 12.06.2017г. за проектиране на басейн и прилежащо машинно отделение към него, формирана като остатък след частичното му погасяване с насрещното вземане на ответника за мораторна неустойка по чл. 12 от договора в размер на 6942 лв., по частично уваженото възражение за съдебно прихващане. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че съдът е основал извода си за началната дата на изпадане на изпълнителя в забава, а оттам и относно размера на уговорената неустойка единствено на безкритичното кредитиране на показанията на свидетеля Съйков, който е син на бившия управител и едноличен собственик на капитала на „Булгаринженеринг 2000“ЕООД, а към датата на постановяване на въззивния съдебен акт - управител и едноличен собственик на същото дружество. Затова се поддържа, че спрямо показанията на този свидетел съдът е следвало да прояви „завишена критичност“ като изхождащи от пряко заинтересовано лице, и при преценката им да ги съпостави със съвкупността от останалите доказателства по делото. Наведен е довод, че възражението за несвоевременно предоставяне на данните за проектирането от страна на възложителя е преклудирано, с възпроизвеждане нормата на чл. 260 от ЗЗД, която предвижда задължение на изпълнителя да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, като в противен случай отговаря пред другата страна за причинените вреди.

Поддържа се, че след като не е направил такова възражение извънсъдебно, е недопустимо изпълнителят да го заяви в производството по делото, по повод възражението на ответника за прихващане с вземането за неустойка за забава.

Достъпът до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, касаторът е обосновал със следните въпроси :

1.Следва ли съдът при определяне изпълнението на договора за изработка на проект, включваш шест отделни части, както и [при] изричната уговорка, че за изпълнителя възниква правото да получи възнаграждение едва при точно (качествено, в срок и без недостатъци) изпълнение на услугите, да изследва действителната воля на страните, кога те считат същия за изпълнен, като съобрази, че целта на договора е предаване на строителни книжа за издаване на разрешение на строеж?;

2. Следва ли съдът при определяне на началото на срока за изпълнение да съобрази изричните уговорки, закрепени писмено в приложение към него и да изследва действителната воля на страните за предвиден в него допълнителен срок за предаване на документацията?;

3. Следва ли въззивният съд да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, както и да даде отговор на повдигнато възражение, че свидетелските показания не следва да се възприемат безкритично, след 4 като свидетелят не само е син на бившия управител и едноличен собственик на капитала, но и към момента на постановяване на съдебния акт - той е управител и едноличен собственик на въззивника „Булгаринженеринг 2000“ЕООД?

4. Своевременно ли е направено възражение по реда на чл. 260 от ЗЗД на изпълнител едва в съдебната фаза по отнесен пред съда спор по договор за изработка, чието изпълнение е приключило две години преди това?

Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му с касационната жалба на „Нов проект Бургас“ООД част, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ищецът „Булгаринженеринг 2000“ЕООД оспорва касационната жалба на „Нов проект Бургас“ООД. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, подаден чрез пълномощника му адв. З., е оспорена основателността на касационната жалба и наличието на предпоставките за допускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната с нея част. Твърди се, че формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не са обусловили изхода на делото, тъй като между страните не е съществувал спор относно тълкуването на клаузите на договора от 12.06.

2017 г. и допълнителното споразумение от 9.11.2017 г. към него, а спорен е бил въпросът дали възложителят е предал на изпълнителя всички документи, необходими за изработване на проектите на сградата и ако ги е предал, кога е станало това. По отношение преценката на свидетелските показания се възразява, че въззивният съд не е обосновал извода си за предаване на проектите от изпълнителя на възложителя само на показанията на свидетеля Съйков, а е взел предвид и разменената по електронна поща кореспонденция и искането за издаване на разрешение за строеж, направено до Община Бургас. Формулирано е искане да не бъде допуснато касационно обжалване по жалбата на „Нов проект Бургас“ООД. Развити са и подробни съображения за неоснователност на инвокираните от касатора оплаквания по съществото на касационната жалба.