Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 39475 от 26.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 698/2026
Вид
Определение № 39475
Подписан
26.10.2026
В сила
26.10.2026
Състав
ПЕТЪР МАРТИНОВ МИЛЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39475 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110100698 по описа за 2026 година

С искова молба вх. № 7132/12.01.2026г. ищецът И. В. Д. е предявил против ответника Прокуратура на Република България осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 225.84 евро (20 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е образувано досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 10632/2014 г., секретен № 4-336/2014 г. по описа на СГП, приключило с постановление за прекратяване от 14.10.2022 г. на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, влязло в сила на 16.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.01.2026 г., до окончателното изплащане; сумата от 4 376.46 евро (8 559.62 лева), представляваща лихва за забава за периода от датата на влизане в с сила на постановлението за прекратяване - 16.10.2022 г. до датата на исковата молба - 12.01.2026 г., както и сумата от 2045.17 евро (4000 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца вследствие на незаконното обвинение в извършване на престъпление по посоченото досъдебно производство, включващо следните суми: 1500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в хода на досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП по договор за правна защита и съдействие от 13.10.2017 г. и сумата от 2500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в хода на досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП по чл. 3, ал. 1 от договор за правна защита и съдействие от 13.10.2017 г.

Ищецът твърди, че на 06.10.2017 г. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП, по което му е повдигнато обвинение за престъпление с правна квалификация чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал, 1 НК и за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е предявено на ищеца на 13.10.2017 г. и по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лева, която е потвърдена с определение от 23.11.2017г. по НЧД 1

№ 5481/2017 г. по описа на СГС, НО, 9 състав. С постановление от 02.10.2019 г. по досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление с правна квалификация по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал. 1 от НК, предявено на ищеца на 10.10.2019 г., по което е внесен обвинителен акт срещу ищеца и е образувано НОХД № 4452/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 34 състав. С определение от 24.02.2020 г., постановено в открито съдебно заседание, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СГП поради наличието на констатирани от съда отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Срещу определението на съда е подаден частен протест, по който с определение от 17.06.2020г. по ЧНД № 591/2020г. на Апелативен съд – София, определението за прекратяване е потвърдено. С постановление от 24.02.2022 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по посоченото ДП № 309/2014 г. по описа на СО – СГП за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, като същото му е предявено на 08.03.2022г. С постановление от 04.10.2022 г. е прекратено воденото по отношение на ищеца досъдебно производство на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК. Твърди, че в периода след привличането му като обвиняем се затворил в себе си, изпаднал в депресия, изолирал се дори от семейството си, преживявал изключително тежко факта на привличането си като обвиняем. Ищецът преустановил търговската си дейност, изпитвал затруднение в това да си намери работа поради появилите се слухове спрямо него във връзка с обвинението, както и се влошили отношенията му с членовете на семейството и приятелите му. Посочва, че предмет на обвинението е тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание конфискация на част или цялото имущество на осъдения, поради което ищецът живеел в страх, че няма да може да осигури необходимия стандарт за жИ.т на съпругата и децата си.

Изтъква, че в период от около пет години живеел в стрес и тревожност и поради неясния изход на процеса. Твърди, че сторил разходи в хода на проведените производства в общ размер от 4000лева, включваща следните суми: 1500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в хода на досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП по договор за правна защита и съдействие от 13.10.2017 г. и сумата от 2500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в хода на досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП по чл. 3, ал. 1 от договор за правна защита и съдействие от 13.10.2017 г. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се доказателствено искане за изискване на досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП, заедно с архивираната към него пр. пр. № 10632/2014 г., секретен № 4-336/2014 г. по описа на СГП.

Прави се искане за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

Ответникът- Прокуратура на Република България, в срока по чл. 131 ГПК, депозира 2 отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че е било повдигнато обвинение срещу ищеца, наказателното производство по което е било прекратено. Поддържа, че ищецът не ангажира доказателства за обстоятелството дали постановлението за прекратяване на досъдебното производство е влязло в законна сила.

Изразява становище за неоснователност на претенцията, тъй като ищецът не ангажира доказателства и да е претърпял неимуществени вреди в личен, социален и професионален план, както и същите да са пряка и непосредствена последица от обвинението. Поддържа, че не е налице особено голяма интензивност на извършените по отношение на ищеца процесуално – следствени действия, така и липсват данни наблюдаващият прокурор да е постановявал съгласие за разгласяване на действия по разследването. Излага, че поради естеството на обвинението и фактът, че по него освен ищецът, е привлечено и друго лице, наказателното производство се е отличавало с фактическа и правна сложност, делото е внесено в съда и е преминало през първа и въззивна инстанция. Оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишено и несъответстващо на твърдените вреди. Оспорва ищецът да е претъпял имуществени вреди на претендираната стойност с довод, че не е доказано реално да е заплатено претендираното адвокатско възнаграждение в хода на съдебното производство и доказателства за тези вреди да са представени в наказателния процес. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за лихва за забава, като счита, че приложима в случая е кратката тригодишна погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално - да бъде определен по- нисък размер на обезщетение.

Изразява становище по доказателствените искания на ищеца.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2. ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи от доказване обстоятелствата: 1) на 06.10.2017 г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП, по което му е повдигнато обвинение за престъпление с правна квалификация чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.

7, вр. чл. 26, ал, 1 НК и за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 НК, което е предявено на ищеца на 13.10.2017г.; 2) срещу ищеца е внесен обвинителен акт за престъпление с правна квалификация по чл. 255, ал. 3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26, ал. 1 от НК и е образувано НОХД № 4452/2019 г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 34 състав; 3) с постановление от 14.10.2022 г. на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т. 2 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК досъдебното производство по отношение на ищеца е прекратено.

3. Разпределение на доказателствената тежест:

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е обективна отговорност, която се носи 3 винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26, ал. 1 от НК, което е прекратено с постановление от 14.10.2022 г. на основание чл. 199, вр. чл. 243, ал. 1, т.

2 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК.

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; претърпени имуществени и неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, по което е постановено прекратяване с влязло в сила постановление за прекратяване, както и размера на вредите.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че се погасил претендираните вземания, както и останалите си правоизключващи и правопогасяващи възражения.

4. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените от ищеца към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Следва да се изиска за послужване досъдебно производство № 309/2014 г. по описа на СО – СГП, заедно с архивираните към него пр. пр. № 10632/2014 г., секретен № 4-336/2014 г. по описа на СГП, и НОХД № 4452/2019 г. по описа на СГС, НО, 34 състав.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца е основателно.

5. Друго:

На ищеца следва да се укаже да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на предявените вземания, но същото не съставлява нередовност на исковата молба, която да има за последица връщане на исковата молба, по арг. от чл. 129, ал. 2 ГПК.

4

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не протИ.речи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.