Решение № 1414 от 17.06.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1414

Перник, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА канд № 20267160600349 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началник на Отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ (ДОД), Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГД“ФК“), Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез пълномощника му главен юрисконсулт П. П., против решение № 1 от 05.01.2026 година, постановено по АНД № 54/2025 година по описа на Районен съд – Б.**.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 852953-[рег. номер] от 01.10.2025 г., с което на „***“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], община Б.*, област П.**, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за неизпълнение в качеството му на данъчно задължено лице по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, на задължението по чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.) В жалбата се твърди, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Сочи се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изразява несъгласие с изводите на районния съд за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила касателно приложената санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 на ЗДДС. Иска от касационния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да потвърди процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор чрез адвокат Р. М., пълномощник на управителя на наказаното дружество. В него се оспорва касационната жалба като неоснователна и се иска решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Иска присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното на 27.05.2026 година съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща гл. юк. П. П.. Поддържа касационната жалба. Пледира същата да се уважи като се отмени първоинстанционното решение и делото се реши по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление. Иска да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 27.05.2026 година съдебно заседание ответникът по касационната жалба - „**“ ЕООД, [населено място], редовно призован, за представител изпраща адв. Р. М.. Оспорва касационната жалба. Пледира първоинстанционото решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на съдебни разноски, обективирани в списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В проведеното на 27.05.2026 година съдебно заседание, участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалби и предлага първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и взе предвид становищата на страните, при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по първоинстанционното дело, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Доводите за това са следните:

С НП № 852953-[рег. номер] от 01.10.2025 г., началникът на Отдел „Оперативни дейности“, Д“ОД“, ГД“ФК“, ЦУ на НАП, на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ ЕООД, [населено място], имуществена санкция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че на 18.07.2025 г., в стопанисван от него обект без ЕСФП (електронна система с фискална памет), находящ се в стопански двор в [населено място], община Брезник, област Перник, е установен съд за съхранение на гориво с вместимост около 11 000 л, който се използва за зареждане на земеделска техника. В качеството си на задължено лице – получател по доставки на течни горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, дружеството получило доставка на гориво по АДД (акцизен данъчен документ) с № **********, с УКН (уникален контролен номер): 000000009561961 от 04.06.2025 г., и издадена фактура № ********** от 04.06.2025 г. – дизелово гориво за извънпътна техника и трактори с количество 9 980 л, като не е подало електронен документ за получаване (ЕДП) на датата на данъчното събитие. Това е потвърдено от направена справка в информационната система „Контрол на горивата“, с което не е изпълнено задължението по чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Обжалвано пред Районен съд – Брезник, наказателното постановление е отменено с решението, предмет на настоящия касационен контрол.

За постанови този резултат първоинстанционният съд, след като установил фактическата обстановка от данните, внесени посредством представените и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, въз основа на които намерил за безспорно установена фактическата обстановка, отразена в съставения АУАН и НП, в резултат на извършената служебно проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство приел същото за водено от компетентни органи, но за процесуално незаконосъобразно. Мотивите на районния съд са, че липсват констатации в АУАН дали нарушението води или не, до неотразяване на приходи, което представлява непосочване на съществен елемент от обективната страна на административнонаказателната норма на чл. 185 от ЗДДС, тъй като именно този факт определя границите, в които се определя наказуемостта. Пропускът да се предяви обвинение за този елемент от състава на административнонаказателната норма според решаващия съд не само е ограничило правото на нарушителя да организира защитата си в пълен обем съобразно описаните факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, но препятства и съдебния контрол за правилното приложение на материалния закон. Според решаващия първоинстанционен състав, при констатиран такъв порок на АУАН наказващият орган е следвало да върне материалите на актосъставителя за образуване на ново производство за установяване и предявяване на съответното обвинение съобразено с това дали нарушението води или не, до неотразяване на приходи. Това процесуално нарушение се приема в решението за самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП. Първоинстанционният съдебен акт е допълнен и с мотиви, че нарушението не е извършено от обективна страна, тъй като, видно от събраните доказателства, е допусната грешка от страна на упълномощеното лице „ВиВ Акаунтинг“ ЕООД, подало информацията към НАП, като в посочения ЕДП, като задължено лице е записано дружеството „ДИВА Ф. ГРУП“ ЕООД, вместо действителния получател на горивото – „***“ ЕООД, които дружества са собственост и се управляват от Й. Д. Д., който факт се установява от декларацията от управителя, представена в деня на проверката на контролните органи, както и от другите писмени доказателства по делото. По тези съображения наказателното постановление е отменено.

Решението е правилно.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция дължи произнасяне само по отношение на изложените в жалбата доводи, като служебно, вън от проверката за валидност и допустимост на първоинстанционния съдебен акт, следи за съответствието на решението с материалния закон.

Касационният съд не констатира наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се навеждат доводи в жалбата. Принципно се възприемат аргументите от касатора, че в конкретния случай нарушението не води до неотразяване на приходи, но това не променя крайния резултат. Пропускът да се предяви обвинение за този елемент от състава на административнонаказателната норма е ограничило правото на нарушителя да организира защитата си в пълен обем.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая нарушението не е извършено от обективна страна. Всички събрани и анализирани доказателства по делото сочат, че за процесната доставка с количество и стойност е подадена необходимата информация към НАП на дата на данъчното събитие. При подаването на данните е допусна техническа грешка от страна на упълномощеното от дружеството лице, подало информацията към НАП. Т. подаване на данни от упълномощено лице е допустимо, съгласно чл. 59б, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Това обстоятелство е заявено от управителя на „***“ ЕООД – Й. Д., още към момента на проверката, извършена в обекта на 18.07.2025 г., посредством представената пред контролните органи на НАП декларация (л. 19 от АНД). В хода на първоинстанционното производство са представени и две нотариално заверени пълномощни на дружества със сходни наименования, от които е видно, че друго юридическо лице има задължение да подава необходимата информация към НАП със своя квалифициран електронен подпис (КЕП). Представена е и извадка от ЕДП, от която се установява, че именно това упълномощено лице на 05.06.2025 г., с УКН 000000009561961 от 04.06.2025 г. от „***“ ЕООД е декларирано количество 9 980 л и с данъчна основа 16656.62 лв., така както е посочено във фактура № ********** от 04.06.2025 г.. Горното мотивира състава да приеме, че още при представянето на декларацията, административно наказващият орган е следвало да пристъпи към изясняване на всички факти и обстоятелства, от значение към случая, респ. да обсъди приложението на чл. 28 от ЗАНН, а не само формално да запише, че не са налице основанията за прилагането му. Следователно като е приел, че от обективна страна не е извършено деяние, тъй като данните са подадени правилно първоинстанционния съд е отменил наказателното постановление.

Горното мотивира съдебния състав да приеме, че като е отменил процесното наказателно постановление районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената служебно проверка на обжалваното решение в обхвата по чл. 218, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1 от АПК, не се установиха пороци във връзка с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в съответствие с приложимия материален закон. Съдебният акт ще се остави в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът по касационната жалба има право на разноски. Заявена е претенция за присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 евро, обективирано в договор за правна защита и съдействие от 13.05.2026 година. Съдът намира за основателно направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, като предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител на касатора дейност в касационното производство, възнаграждение в размер на минималното, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 400,00 лв., равняващо се на 204.52 евро, съгласно правилата за превалутиране, визирани чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c6d763b-ec0a-4990-87fd-1b987ba25d91