Решение № 14170 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14170 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110105457 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Б. С. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата от 1341,30 евро главница за периода 01.01.2007 г. до 31.07.2014 г. и 1432,77 евро мораторна лихва за периода 01.03.2007 г. до 21.10.2025 г.

В исковата молба се твърди,че ответното дружество е открило партида на името на ищеца С. за имот в ****при което за периода м.01.2007 г. до м.07.2014 г. е начислена парична сума за топлинна енергия в размер от 1341,30 евро общо. Ищецът отрича да се намира в облигационно правоотношение с ответното дружество,както и се позовава на настъпила погасителна давност.

Сочи се,че приложимата давност е тригодишна,а предвид погасяване по давност на главницата,недължима се явява и мораторната лихва. Ищецът моли съда да уважи предявените искови претенции.

Ответникът „Т С“ЕАД в подадения писмен отговор оспорва иска като недопустим поради липса на правен интерес,а ако бъде счетен за допустим,ответникът не отрича,че е настъпила погасителна давност. Отрича се исковата претенция на основание липса на договорно правоотношение,тъй като ищецът С. е собственик на топлоснабдения имот. Твърди се,че клиентът на топлинна енергия е задължен да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Ответникът счита,че не е станал причина за завеждане на делото и не отговаря за разноски.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представена е справка от „Т С“ЕАД относно начислените парични суми 1 за топлинна енергия за топлоснабден имот в ****** с абонат Б. С. С..

С нотариален акт от 05.05.1994 г. Б. С. С. и Н Д С се легитимират като собственици на недвижим имот ****

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

С оглед твърденията на ищеца С.,че не дължи парична сума,която не е заплатена,съдът приема,че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция.

По основателността на иска :

Когато е предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК,ответникът следва да проведе доказване,че вземането,което страната ищец оспорва,съществува – по основание и по размер. Това означава,че в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствена тежест и ако докаже вземането по основание и размер,искът би следвало да бъде отхвърлен,а ако ответникът не проведе пълно доказване,че вземането съществува,то отрицателният установителен иск следва да бъде уважен. В конкретния случай с предявения иск ищецът С. отрича дължимост на паричните суми поради недоказаност съществуване на договорно правоотношение,както и на основание погасителна давност. Съдът счита,че не може да бъде възприето,че договорно правоотношение между страните не съществува. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот като договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното вещно право,а законът не поставя изискване за сключването на договор в писмена форма. Съдът,отчитайки представения към писмения отговор нотариален акт,както и при съобразяване наличието на признание от страна на ищеца С.,че притежава ½ идеална част от имота,приема за неоснователен доводът,че договорно правоотношение между страните не е възникнало. Съобразявайки притежаваното от ищеца С. право на собственост,ищецът е клиент на топлинна енергия,поради което не може да бъде възприето,че ищецът не дължи парични суми поради липса на договорно правоотношение,защото в хода на производството е доказано,че договорното правоотношение е възникнало между страните. Софийският районен съд приема,че отрицателният установителен иск ,основан на твърдения,че вземането е погасено по давност,е доказан по основание и подлежи на уважаване. Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът С. оспорва дължимост на парични суми за топлинна енергия,начислени за периода м.01.2007 г. до м.07.2014 г.,намира,че според действалите към процесния период общи условия срокът за плащане на задълженията за топлинна енергия е тридесет дни,считано от изтичане месеца на доставката. Съдът намира,че при отчитане изминалия период от време,считано от изтичане срока за изпълнение до датата на предявяване на 2 иска,който значително надвишава три години,вземанията се явяват погасени по давност,тъй като ответникът нито твърди,нито доказва да е предприемал действия по реализиране на вземанията,които действия по естеството си да прекъсват давността. Когато вземането за главница се явява погасено по давност,погасена е и мораторната лихва,начислена върху вземането за главница предвид акцесорния характер на лихвата за забава. Развитите съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция подлежи на уважаване.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,че Б. С. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С не дължи поради настъпила погасителна давност сумите от 1341,30 евро ( хиляда триста четиридесет и едно евро и тридесет евроцента ) главница за периода 01.01.2007 г. до 31.07.2014 г. и 1432,77 евро ( хиляда четиристотин тридесет и две евро седемдесет и седем евроцента ) мораторна лихва за периода 01.03.2007 г. до 21.10.2025 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3