Определение № 190 от 14.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20265000600207 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.249 от НПК.

С протоколно определение № 661/07.05.2026г., постановено по НОХД № 498/2026г., Окръжен съд гр.Пловдив, обсъждайки въпросите визирани в чл.248 от НПК, е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия И. К. В. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за отстраняване на допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила.

Постъпила е частна жалба от адв.К.А., защитник на подсъдимия В., срещу съдебния акт на първоинстанционния съд с оплакване за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за отстраняване на допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в жалбата, и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от 1 надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да остави без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия В.. Изложил е съображения по доводите на защитата за противното.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. Намира, че изготвеният срещу подсъдимия обвинителен акт за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и 3 вр. ал.2 и чл.354а, ал.2, изр.2, т.1 вр. ал.1 от НК отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.

Няма спор в правната доктрина и в съдебната практика, че с обвинителния акт се повдига обвинение пред съда. Той е средството, което определя рамките, пределите на доказване в съдебното производство. Поради правната си същност с разпоредбата на чл.246, ал.2-4 от НПК е предписано задължителното съдържание на обстоятелствената му част, заключителната част и приложението към него.

Пловдивският апелативен съд счита, че в случая обвинителният акт отговаря на въведените от законодателя изисквания и не страда от пороци.

Повдигнатото с него обвинение се характеризира с нужната яснота и пълнота.

Прокурорският акт е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, да определи предмета на доказване от гледна точка на вменените престъпления и участието на подсъдимия В., както и осъществяване на правото на защита. Съдържанието му дава пълна възможност на подсъдимия да разбере в какви престъпления е обвинен и да организира защитата си по правната квалификация. В обстоятелствената част на обвинителният акт, в съответствие с ал.2 на чл.246 от НПК, са посочени престъпленията, извършени от обвиняемия, времето, мястото и начинът им на осъществяване.

В диспозитива, наред с другите реквизити, фигурира и правната квалификация.

Наблюдаващият прокурор при изготвяне на своя акт е изпълнил указанията, дадени от Пловдивския апелативен съд с определение № 448/22.12.2025г., постановено по ВЧНД № 556/2025г. по описа на същия съд, в производство по чл.249 от НПК. Какъв подход е използвал, за да стори това, е 2 въпрос на негова преценка.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив се е спрял на доказателствените материали в приложението по чл.246, ал.4 от НПК към обвинителния акт, а не в обстоятелствената му част, каквото е изискването на чл.246, ал.2 от НПК. Подобно нарушение не е съществено, тъй като не ограничава правото на подсъдимия да разбере виждането на държавното обвинение относно доказателствената съвкупност, на която изгражда изводите си.

Следва да се има предвид, че според чл.7 от НПК съдебното производство заема централно място в наказателния процес, а досъдебното производство има подготвителен характер. Съдебната фаза е тази, в хода на която при условията на устност, непосредственост, състезателност, равенство и при разгръщане в пълен обем на всички основни принципи на процеса, ще бъдат събрани, проверени и оценени всички доказателства и доказателствени средства, което гарантира и правата на подсъдимия В..

В случая същият не е лишен от възможността да научи в какво точно е обвинен и оттам да организира защитата си. В хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Поради горните съображения Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение № 661/07.05.2026г., постановено по НОХД № 498/2026г., с което Окръжен съд гр.Пловдив е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия И. К. В. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура гр.Пловдив за отстраняване на допуснато в хода на досъдебното 3 производство съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4