Определение № 937 от 07.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 937 гр. София, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601138 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.450 ал.2 вр.чл.449 вр.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК ,като е образувано по частен протест вх.№103054/03.09.2025 година на прокурор от Софийска градска прокуратура,против Определение №4293/03.09.2025 година на Софийски градски съд, постановено по н.ч.д.№5026/2025 година в открито съдебно заседание,проведено на 03.09.2025 година,по реда на чл.450 ал.3 вр.чл.449 НПК.

С атакуваното определение първият съд е заменил наложеното на Б. И. А. , ЕГН ********** наказание „доживотен затвор“,наложено му по нохд № 379/1997 година на Софийски градски съд,с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години,като на основание чл.38а,ал.5 НК е зачел изтърпяното от осъдения Б. И. А. наказание „доживотен затвор“ при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

В частния протест се твърди,че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен.

Сочи се,че правилно първият съд е намерил да е налице единствената предвидена от Закона предпоставка на чл.38а НК затова,че осъдения Б.А. е изтърпял повече от 20 години наказание в пенитенциарно заведение,но незаконосъобразно е приел да са налице „…данни за неговата способност за реинтеграция в обществото“.Изложил е съображенията си,като е посочил,че„…от доказателствата по делото не могат да се формират изводи,че същият не е опасен за обществото“,макар да е посочено,от друга страна,че в пенитенциарното заведение осъденият е спазвал нормите и установените правила,като е награждаван многократно.Твърди се, че въпреки снижаване на оценката за риск от рецидив от 97 точки на 48 точки и въпреки срока,в който А. е пребивавал в пенитенциарно заведение /затвор/повече от 30 години,то остава риска от рецидив остава в сравнително високи стойности и остават непреодолени дефицитни зони-тежест на извършено престъпление и криминално 1 минало.Позовава се на изготвени по делото доклади,характеристики и оценки по делото,вкл.от затворническото досие на осъдения А.,като сочи да го характеризират като „… прикрит,пресметлив и раздразнителен…“,без да се прави конкретен анализ на тези доказателствени източници.Твърди се осъдения А. да е посещаван при свиждане от криминално проявени лица,без държавното обвинение да може да установи това обстоятелство по конкретния наказателно-правен спор.

На основа на тези оплаквания срещу законосъобразността на атакувания съдебен акт е направено искане за отмяната му,като се остави без уважение молбата на осъдения Б. И.

А.,ЕГН ********** за замяна на наказанието „доживотен затвор“,наложено му по нохд № 379/1997 год.на Софийски градски съд,с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

Съдът прецени направените оплакванията в частния протест до въззивния съд и като провери атакуваното определение,въз основа доказателствена оценка по делото,намери частния протест за процесуално допустим,но неоснователен по същество.

Съображенията са следните:

На производство в Софийски градски съд е било водено нчд №5026/2025 година по описа на съда, образувано по внесена молба с правно основание чл.449 НПК от осъдения Б.

И. А.,ЕГН **********,чрез защитник адв.М.Н. от САК,с посочен съдебен адрес за замяна на наложено му наказание „доживотен затвор“ по нохд № 379/1997 година на Софийски градски съд,с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.По сторено искане се е произнесъл решаващият съд,пред когото се разглежда наказателно-правния спор,като съдът е постановил съдебен акт-Определение №4293/03.09.2025 година на Софийски градски съд, постановено по н.ч.д.№5026/2025 година в открито съдебно заседание,проведено на 03.09.2025 година,по реда на чл.450 ал.3 вр.чл.449 НПК и е заменил наложеното на Б. И. А., ЕГН ********** наказание „доживотен затвор“ по нохд № 379/1997 година на Софийски градски съд,с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.На основание чл.38а,ал.5 НК съдът е зачел изтърпяното от осъдения Б. И. А. наказание „доживотен затвор“ при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

Този съдебен акт се атакува пред въззивния съд с посочени по-горе аргументи от държавното обвинение.

На първо място следва да се посочи,че решаващият съд правилно е очертал предмета на конкретното съдебно производство на основа стореното искане на защитата на осъдения А..Няма спор,че целта на конкретното производство,развило се по искане на защитата на осъдения А. е да се провери дали са налице условията на чл.38а НК,преценени на основата на определеното наказание на осъдения А.,срока,в който изтърпява наказанието си и настъпили обстоятелства,които са от естество да доведат до извод за наличие на условия за замяна на определеното му наказание „доживотен затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.

По делото няма спор,че осъденият Б. И. А. е постъпил в Затвора в гр.*** на 21.12.1995 2 година за изтърпяване на наказание „доживотен затвор“,наложено му по нохд №379/1997 година по описа на СГС,за извършени от него престъпления по чл.116 НК и по чл.157 НК,с начало на изпълнение на наказанието 09.04.1995 година.Към момента на постановяване на атакувания съдебен акт от първоинстанционния съд наказанието „доживотен затвор“ се изтърпява от Б. А. за срок от 30 години,4 месеца и 26 дни.Първият съд вярно е намерил,че осъдения Б.А. е изтърпял срок по-голям от двадесет години и за него е налице ,както сочи първият съд „..формалната /и единствена,посочена изрично в закона/ предпоставка на чл.38а,ал.3 НК,изразяваща се в изискване за минимално необходим срок на наказанието „доживотен затвор“,изтърпяно от едно осъдено лице,за да бъде същото….заменено с друго такова,а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.Коректно е посочено,че в нормата на чл.38а,ал.3 НК „…не са предвидени други фактически обстоятелства,които да бъдат част от фактическия състав на правната норма,за да бъдат задължително оценявани от съда,а от друга страна,същата норма не е с императивен характер, тъй като предоставя на съда възможност и да откаже исканата от осъдено лице замяна, въпреки че наказанието „доживотен затвор“ е било изпълнявано в период повече от двадесет години“.При очертаните обстоятелства и правна уредба правилно е намерено,че съдът следва „..да търси попълване на тази празнота,като използва законовия инструментариум на сходен по предмет и правни последици друг правен институт…“, приемайки за такъв този по чл.70 НК-института на т.н.“условното предсрочно освобождаване , където Законодателят,освен срока на фактическо изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“,изисква постигането на конкретни резултати от провеждан корекционно-възпитателен процес на осъдено лице,включително,както сочи в мотивите си решаващият съд„..дали и доколко са налице доказателства за поправяне и за превъзпитание на осъденото лице,обосноваващи настъпването на трайна положителна промяна в поведението му и изграждащи предположение за една напълно възможна негова ресоциализация в обществото“.

Видно е,че за да обоснове фактическите си и правни изводи първият съд е оценявал събраните по делото писмени доказателства-справка вх.№90387/25.07.2025 година на Министерство на правосъдието,ГД“ИН“,затвор гр.***,л.л.2-4,данни за родствени връзки на осъдения А.,л.л.14-16,доклад за осъдения Б.А. от 07.08.2025 година на инспектор СДВР,МП,ГД“ИН“,затвор гр.***,л.л.27-32,Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Б.А. от 25.08.2025 година,изготвен от инспекторпсихолог,л.л.33-35,препланиран план на присъдата,л.36,писмени доказателства /билети за свиждане и бележки/,л.л.37-50,както и писмените доказателства,съдържащи се в затворническо досие /ЗД/ №1330/1995 година.

Неоснователно е основното оплакване на представителя на държавното обвинение,че първият съд необосновано и в противоречие с доказателствата по делото е формирал изводи,че Б. А. не е опасен за обществото,поради което незаконосъобразно е заменено наказанието му„доживотен затвор“,наложено по нохд №379/1997 година на Софийски градски съд,с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 години.Следва да се посочи,че 3 първият съд след внимателна оценка на доказателствените източници по делото е формирал точни фактически,а оттам и правни изводи,свързани с развилия се корекционен процес при осъдения А..Съдът коректно е очертал постигнатите положителни резултати в хода на водения корекционен процес при осъдения А.,отчетени безспорно и от затворническата администрация,като е обсъдил и очертаните дефицитни зони при осъденото лице.

В приложения по делото,л.л.27-32,доклад за осъдения Б.А. от 07.08.2025 година, изготвен от инспектор СДВР,МП,ГД“ИН“ при затвор гр.*** се установяват,на първо място, тежките условия,при които е формирана първоначално личността на осъденото лице,обусловила впоследствие и криминалното му поведение.Насетне,ясно е посочено,че след постъпването в затвора на основание осъждането,посочено по-горе,Б. А. е показал „добро поведение“ още при настаняването си в 1-ва група/с повишена сигурност/,поради което администрацията на затвора го е „извела“ в друга група.През м.август на 2004 година режима му е променен на „строг“,а през 2006 година е преместен,поради добро поведение,в друга /7-ма/ група,като понастоящем е настанен в 9-та група,заедно с други лишени от свобода,на които е възложена работа на щатна длъжност.Както обосновано,след съвкупен анализ на доказателствата по делото, е посочил в мотивите си първия съд „Горните обстоятелства,сочещи на успешно провеждан спрямо осъдения А. възпитателен процес,са били съобразени от затворническата администрация,като първоначално определения „усилено строг“ режим на изтърпяване на наказанието на А. е бил заменен със „строг“ такъв,след което осъдения А. е бил настанен в общи помещения с останали лишени от свобода“.

Осъденият А. е награждаван многократно /39 пъти/ по време на изтърпяване на така наложеното му наказание „доживотен затвор“,вж.посоченото в Доклад за л.с.,л.л.30-31 от делото ,като е работил като „бръснар“, „хигиенист“,“работник в производствен цех“,а от 2009 година до момента работи като „санитар“ в Болница при затвора.Посочено е,че изпълнява задачите си със „…старание и отговорно отношение към труда“.В посочения доклад са очертани факти,които сочат,че освен да работи съвестно,А. подпомага и затворническата администрация,като поддържа позитивна линия на поведение,не проявява агресия към останали лишени от свобода,с него не са провеждани кризисни мерки и интервенции,оказва съдействие на лишени от свобода,натоварени с трудови функции,избягва конфликти и проявява интерес към четене и към организираните мероприятия от затворническата администрация.Коректно и първият съд е очертал тези факти,като допълнително е посочил,че А. „…не е наказван за нарушаване на правилата в МЛС и на установения там ред и режимни ограничения /доколкото наложеното му със заповед №92/09.02.2024 година дисциплинарно наказание е вече заличено/.Осъденият А. е съдействал на инспектор СДВР при кризисни ситуации с други лишени от свобода , като изрично е посочено,че „На него може да се разчита на подкрепа при кризисни ситуации…“.

По повод възраженията,обективирани в частния протест следва да се посочи изрично,че доказателствата по делото сочат трайни позитиви в поведението на осъдения А. , аргументиращи добра прогноза за развитие на личността му,ресоциализацията му и 4 поведението му.Те са оценени от администрацията на пенитенциарното заведение при определяне степента на риск от рецидив,определена към момента в средни към ниски стойности /48 т./при първоначално определени 97 точки.Устойчивото положително корекционно поведение на А. се изразява в „междинно определени“ такива-89т.,80т.,75т., 70т., 60т. и 50 точки.В цитирания Доклад е посочено,че емоционалното състояние на осъдения Б.А. е стабилно,мотивиран,с реална самооценка и обнадежденост /демонстрирана при провеждани с него регулярни разговори/ за бъдещето си,като „…приема реалността такава,каквато е“.В такава положителна насока са и констатациите,описани в Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения Б.А. от 25.08.2025 година,изготвен от инспектор-психолог И. Д..Без да се налага преповтаряне на експертните анализи и изводи,следва да се акцентира на посоченото, свързано с липсата на изменение в „когнитивно-поведенческата сфера“ на осъдения Б. А. и липсата на индикация за завишен риск от агресия и автоагресия.Експертът е посочил,че няма индикация за личностни и психологически отклонения при осъдения А.,че при него липсва индикация за тежка психопатология,че осъдения не е в състояние на емоционален стрес и е ниска степента от суициден риск,като А. е демонстрирал „…изработени адекватни стратегии за справяне с негативните емоции и преживявания,които съпътстват наказанието…“.Обсъждайки прогнозите за социализацията и развитието на осъденото лице,експертът е посочил,че прогнозира продължаващо дисциплинирано поведение на осъденияА. в пенитенциарното заведение /в контролирана среда/,като„..няма индикации за проява на рецидивизъм на правонарушението“,като конкретно е посочено,че евентуално положително развитие,свързано с неговата молба,“….би се отразило благоприятно за лицето“.Сочат се запазени ресурси за ресоциализация с възможност за положително психическо и емоционално функциониране към водене на законосъобразен начин на живот.