Определение № 171 от 31.07.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Варна, 31.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Румяна Панталеева

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600263 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на проверката е определение от 22.07.2024 г. по НОХД № 935/24 г. на Окръжен съд Варна, с което мярката за неотклонение „Гаранция“ на подсъдимия Ф. С. е била изменена в „Задържане под стража”.

Недоволен от определението, защитникът на подсъдимия адвокат А. А., АК Варна, го атакува с частна жалба, и настоява за неговата отмяна, като изтъква данни за личността на подсъдимия, от които извежда липса на опасност той да се укрие или извърши престъпление.

С оглед позоваването на разпоредбата на чл.64, ал.7 от НПК, респ. очакването от страна на защитата, изводимо от частната жалба, тя да бъде разгледана в открито съдебно заседание, а от друга – липсата на изрично отбелязване на процесуалните норми от страна на първоинстанционния съд, дали му основание за конкретното произнасяне, първо следва да бъде изяснен характера на предметната процедура.

Производството се намира в своята съдебна фаза, и контролираното произнасяне е след насрочено разпоредително заседание, при което правилата, валидни касателно досъдебния контрол, са неотносими. След образуването на делото в първоинстанционния съд въз основа на внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Ф. С., съдията-докладчик е разпоредил страните да бъдат призовани за разпоредително заседание на 22.07.2024 г., което, поради неявяване на подсъдимия, не е било проведено, т.е. атакуваното определение 1 не е и такова по смисъла на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.6 от НПК. Доколкото в проверявания съдебен акт съдът по същество служебно е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия, следва да се приеме, че го е сторил на основание чл.270, ал.1-2 от НПК, респ. че частната жалба срещу определението му, съгласно чл.270, ал.4 от НПК, следва да се разгледа по реда на глава двадесет и втора.

Жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Съгласно закона и императивно обвързващата съдебна практика - ТР № 3/15.11.2012 г. на ВКС, ОСНК, „След определянето на мярка за неотклонение по отношение на привлеченото към наказателна отговорност лице нейното изменение е възможно единствено при настъпването на определени обстоятелства, които изчерпателно са посочени в нормата на чл.66, ал. 1 НПК.“ Тези обстоятелства се свързват с процесуалното поведение на обвиняемия/подсъдимия, и съобразно конкретиката следва да могат да бъдат отнесени към някоя от следните три хипотези:

- неявяване пред съответния орган без уважителни причини, - промяна на местоживеенето, без да се уведоми съответния орган, или - нарушаване на взетата мярка.

В случая подсъдимият е с последно известно местоживеене на адрес в гр.София, където е била изпратена за връчване призовката му. Последната не е приложена физически по делото, но е видима в деловодната програма, тъй като длъжностното лице по връчването от СГС надлежно я е сканирало и прикачило към електронното досие. Призовката е в цялост, а отбелязването върху нея гласи: „При посещението ми на адреса на 18.07.2024 г. не откривам никой в къщата на посочения адрес. Оставено съобщение на адреса, но никой не се яви за да потърси документа си.“

Очевидно е, че:

- причината за неявяването на подсъдимия пред съответния орган не е субективна /уважителна, или неуважителна/, и че то е последица от нередовното му призоваване,

- няма убедителни данни, че подсъдимият е променил местоживеенето си,

2

- гаранцията в пари е внесена и няма как да бъде нарушена, при което не се констатира настъпването на което и да е от обстоятелствата, изчерпателно изброени в нормата на чл.66, ал.1 от НПК, респ. наличието на процесуални основания мярката за неотклонение да бъде заменяна с по-тежка, което обуславя отмяна на проверяваното определение.

Разглеждането на делото следва да продължи в първоинстанционния съд, като при новото насрочване на разпоредително заседание се използват съответните възможности по чл.180 от НПК за уведомяване на подсъдимия.

По изложените съображения и по реда на чл.345, ал.1, пр.1, вр.чл.341, ал.2, вр.чл.270, ал.4 от НПК, настоящият съставът на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 22.07.2024 г. по НОХД № 935/24 г. на Окръжен съд Варна, с което мярката за неотклонение на подсъдимия Ф. С. е изменена от “Гаранция” в "Задържане под стража".

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3