Решение № 1455 от 01.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Пловдив, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330109417 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Кредит Инс” АД против П. А. Т. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 6734/25.07.2021 г. по ч.гр.д. № 12040/2021 г. на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва: сумата от 1 666, 68 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит „Е.” № ***. и сумата от 231, 40 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.04.2020 г. до 26.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „Е.” № *** г., по силата на който кредитодателят е предоставил на длъжника сумата от 2 500 лв., изпратена чрез системата Е-pay и получена на длъжника на каса на партньорски офис на „Изипей”. Сумата е получена, след като ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване. Твърди, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Излагат се твърдения, че ответницата е избрала опция по договора да й бъде осигурен 1 гарант за ползване на кредита от „Кредит Инс” ООД , с което на основание т.

4 от договора, се е задължил към ежемесечната вноска да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Твърди, че „Кредит инс” ООД, в качеството си на кредитор, имало сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „Бикнел Корп” ООД, в качеството му на гарант, който се задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити. Поддържа, че общият дължим размер на кредита е 4 660 лв., който следвало да се заплати на 12 равни месечни вноски с падеж на последната вноска – 18.11.2020 г. Сочи, че длъжникът погасил изцяло задълженията си по първите четири вноски, включващи главница, договорна лихва и такса „гаранция“. Твърди, че към 26.05.2021 г. длъжникът не е погасил останалите вноски по кредита. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ответника било начислено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от 231, 40 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна П. А. Т. - чрез назначения й от съда особен представител адв. А. Н., е депозирала отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, тъй като в него липсват условията за прилагане на договорния лихвен процент. Поддържа, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен начина на формиране на годишния процент на разходите. Счита договора за нищожен, поради установяването му в противоречие с добрите нрави, в който смисъл сочи, че размерът на законната лихва към датата на сключване на договора е бил в размер от 10, 02 %, а установения годишен процент на разходите е установен в противоречие със закона и с добрите нрави. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 4 от Договора, установяваща заплащане на такса гарант, която представлява скрита печалба за кредитора и води до оскъпяване на кредита. Счита, че по този начин е налице липса на яснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите, а посочването на по-нисък от действителния годишен процент на разходите представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи, че клаузата на чл. 4 от Договора, установява задължение за неустойка и последната е недействителна на основание тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл. 33 ЗПК.

Оспорва, че при сключване на договора на ответника е предоставена преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Счита, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за забава е неоснователно, доколкото в договора е налице неяснота относно крайният падеж на задължението, като в чл. 2.2. е установено, че крайният срок на договора е до 15.11.2020 г., а в Приложение № 1 към договора е установен срок от 12 месеца, изтичащ на 18.11.2020 г. Поддържа, че не е 2 налице яснота относно размера на задълженията за главница и обезщетение за забава, тъй като с уточнителната молба ищецът е изложил твърдения, че с доброволните плащания длъжникът е погасил и част от задълженията по такса „Гарант“, недължимостта на която счита за установена от заповедния съд с постановяването на разпореждане за отхвърляне на заявлението в тази част. Твърди, че при приложение на разпоредбата на чл. 22 ЗПК исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, тъй като е заявена на договорно основание. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „Е.” № *** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответната страна сумата от 2 500 лв. срещу насрещното задължение на ответната страна – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на дванадесет месечни погасителни вноски – всяка в размер на сумата от 388, 33 лв. В договора е установен краен срок за погасяване на кредита до 15.11.2020 г. В договора е обективиран погасителен план, в който е установен падеж на последната погасителна вноска на 18.11.2020 г., като е посочено, че погасителната вноска се формира от главница, лихва и такса „Гарант“.

Установен е годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 49, 70 %.

С разпоредбата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя такса „Гарант“, която е разсрочена към месечните му вноски. В обективирания в договора погасителен план е посочено, че общата дължима сума по договора е в размер от 4 660 лв., от която сумата от 2 500 лв. за главница, сумата от 360 лв. за лихва и сумата от 3

1 800 лв. за такса „Гарант“.

По делото е представен Договор за предоставяне на гаранця по потребителски кредити от 25.10.2014 г., сключен между „Кредит Инс“ ООД чрез „Бикел Корп“ ООД, по силата на който дружеството гарант „Бикел Корп“ ООД е поело задължение да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Договора е установено, че дружеството – гарант поема солидарна отговорност с кредитополучателя, като гарантира изплащане на сумите на кредитодателя, след като последният е положил усилия и не е събрал дължимите суми, включително по съдебен ред – в срок до две години от датата на предсрочната изискуемост. В клаузата на чл. 2 от Договора е установено, че дружеството гарант гарантира заплащане на всички суми, произтичащи от договора – главница, договорна лихва, такса „Гарант“ и законна лихва, като в разпоредбата на чл. 4 е установено, че при изпълнение на задълженията дружеството – гарант встъпва в правата на кредитодателя и може да поиска от кредитополучателя възстановяване на заплатените по договора задължения, включително възстановяване на заплатената такса „Гарант“.

С разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Договора е установено, че кредитодателят заплаща на дружеството – гарант дължимата такса „Гарант“ съобразно направените от кредитополучателя вноски, като размерът на задължението се установява в годишна фактура, чиято стойност се генерира на базата на сключените договори, като кредитодателят изплаща дължимите суми за такса „Гарант“ ежегодно до 7 работни дни от датата на издаване на фактурата.

В разпоредбата на чл. 8 от договора е установено, че договорът се сключва за срок от 7 години.

Легалната дефиниция на договора за кредит от разстояние се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните 4 удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

По делото са представени заявка за сключване на кредит, в която е посочено да изхожда от ответника, договор за потребителски кредит „Е.“, Общи условия към договор и договор за предоставяме ма гаранция по потребителски кредите, сключена с „Бикнел Корп“ ООД. Приложения договор за кредит не носи подписа на потребителя и последният представлява извлечение от наличните в електронната система на ищцовото дружество електронни документи на хартиен носител.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за кредит, поради което следва да се приеме, че именно ответната страна, през системата на кредитодателя на сайта www.kreditins.bg, е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез избиране на представения на клиента линк за потвърждение.